Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
4,8 (× 4 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
MesserSchmidt (2009)
Корекция и форматиране
Диан Жон (2010)

Издание:

Тодор Андреев. Крахът на аферата „Фау“

Рецензент: Кирил Янев

Редактор: Георги Коджабашев

Художник: Светлозар Пирински

Художествен редактор: Гичо Гичев

Технически редактор: Цветанка Николова

Коректор: Златинка Дукова

Военно издателство, София, 1989

История

  1. — Добавяне

Коя опасност е по-голяма

12 август 1943 година.

Чърчил, захапал дълга пура, леко наведен крачи по дебелия мек килим, без да обръща внимание на пепелта, която се рони по жилетката му.

Спира се пред масичката с бутилки, пуска струя сода в чаша с уиски, тя плисва по реверите му, но това не му прави впечатление, отпива глътка и отива към близкия прозорец на просторния кабинет. После крадешком поглежда към бюрото. Там лежат разтворени папки и пликове с надпис: „Особена важност!“

Още през 1940 г. Чърчил беше казал на генерал Исмей:

— Вие имате твърде ниско мнение за умствените възможности на своя премиер.

— Не разбирам, сър.

— Защо е нужно някой посредствен чиновник от разузнавателното управление да ми предава сдъвкана информация, нима се съмнявате, че сам не бих могъл да се ориентирам?

— Но, сър…

— За мен е по-важно да прочета оригинала на източника… От този момент Чърчил започва да получава купища документи. Но скоро разбира, че си е поставил непосилна задача. Той не само не може внимателно да ги прочете, но и не може да ги анализира. За това се иска много голяма специална подготовка. Тогава заповядва да му представят само ограничено количество от „чистата информация“. Продължава да се инати и да се осланя на своя талант, но все повече се убеждава, че не винаги може да знае най-добре как стоят нещата. Въпреки това продължава със своето знаменито „Аз знам по-добре!“ и упорито чете предоставената му директна информация от агентите.

Сега на масивното бюро е донесението на английски разузнавач — немски офицер. Той твърди, че в „Пенемюнде“ се създава балистична ракета и самолет снаряд. Съобщава и мястото, където се подготвят стартовите позиции.

Чърчил пропуска подробностите, с тях ще се занимават специалистите. Друго го тревожи… Той съпоставя сведенията с едно донесение, постъпило на 31 юни от агент в Швейцария: „Очаквайте нападение през август!“ А сега вече е 12 август! Германците щели да използуват най-различни авиационни бомби и… „непознати досега средства“…

Последните думи не дават покой на премиера. И днес в това донесение му се иска да намери някакво обяснение на „непознатите средства“. Първият агент твърди, че не става дума за бойни отровни вещества. Но немците разчитат на някакво ново свое оръжие, което ще бъде употребено по някакъв нов начин. Те очакват от него голям ефект и обрат в събитията.

А сега и този, какво казваше той? Чърчил отива до бюрото и се зачита: „Говори се, че Хитлер е посетил ракетния център «Пенемюнде». След завръщането си от острова конфиденциално е заявил, че вече има средство, с което да унищожи Лондон, и много скоро англичаните ще му изпратят своите кралски подаръци, за да се смили над тях. Казал е: «Чакайте 20 октомври 1943 г.»“ Чърчил хвърля листа и вдига телефона:

— Маршал Харис — казва той и изчаква да го свържат.

— Да, сър! — чува се басовият глас на маршала от кралската авиация Артър Травърс Харис.

— Нима чакате да изчезне и последният облак! — казва Чърчил недоволно.

— Сър, всеки момент започваме операция „Хидра“. Чакаме само пълнолуние.

— Дръжте ме в течение. И побързайте!

— Да, сър…

Чърчил затваря телефона. Става и отива до картата на бойните действия. Той се взира в линията на Източния фронт, която показва съприкосновението на вермахта и Съветската армия.

Откъде иде по-голямата опасност — от хитлеристкото „оръжие на възмездието“ или от победоносното настъпление на болшевиките?!

(След битката при Курск в хода на Втората световна война настъпва окончателен прелом. Червената армия неудържимо марширува на Запад.)

Тръпки побиват Чърчил, като си помисли, че е възможно болшевиките сами да станат едновластни победители в Европа. Тази мисъл силно го безпокои. Той все повече се убеждава, че е време да бъде открит втори фронт. И не за да се помогне на съветския съюзник, а за да бъдат въведени англо-американските войски в Западна Европа. Само да не се изпусне онзи момент, когато събитията ще станат неуправляеми.