Тодор Андреев
Крахът на аферата „Фау“ (67)

Едно колебание

28 юни 1944 година.

Безпилотен самолет се взривява в зданието на британското министерство на авиацията. Убити са 198 души!

В Министерския съвет е поставен за разглеждане само един въпрос… да бъде или да не бъде употребено химическото оръжие. Генералният щаб предлага да се засипят с бойни отровни вещества не само стартовите позиции, но и цели от дълбокия тил. И без това съюзническата авиация има пълно превъзходство във въздуха.

Но едно кратко съобщение на разузнавателното управление действа отрезвяващо. Представителят му казва: „Джентълмени, имайте предвид, че в производството на бойни отровни вещества немците са отишли твърде далеч!“

Личният представител на Айзенхауер разпалено протестира: „В никакъв случай не бива да предприемаме това. Газовата война ще се отрази зле на нашето настъпление. Нашите военновъздушни сили ще бъдат принудени да се пръснат и техните удари ще бъдат неорганизирани и неефективни. Аз настоявам да не даваме никакъв повод на немците дори да предполагат за подобно намерение от наша страна!“

Така предложението да се използуват бойни отровни вещества е отхвърлено!

Послание № 288

От г. Чърчил.

„3. В Нормандия се водят напрегнати боеве. Времето през юни беше твърде неприятно. При нас на крайбрежието имаше не само щорм, по-лош от всеки зарегистриран през летния период от много години насам, ни имаше и голяма облачност. Това ни лишава от възможността да използуваме напълно преобладаващото си превъзходство по въздуха, а също помага на летящите бомби да стигнат до Лондон…

1 юли 1944 г.“