Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
4,8 (× 4 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
MesserSchmidt (2009)
Корекция и форматиране
Диан Жон (2010)

Издание:

Тодор Андреев. Крахът на аферата „Фау“

Рецензент: Кирил Янев

Редактор: Георги Коджабашев

Художник: Светлозар Пирински

Художествен редактор: Гичо Гичев

Технически редактор: Цветанка Николова

Коректор: Златинка Дукова

Военно издателство, София, 1989

История

  1. — Добавяне

Експериментално доказано

През тази септемврийска нощ на 1941 г. Хайзенберг и неговите най-близки сътрудници остават до късно край експерименталния уранов котел. Възбудата е достигнала до краен предел. Очакват най-важния резултат на работата им през последните години…

Хайзенберг още в края на 1940 г. строи първия реактор край Берлин, След това групата се разделя и се строят няколко реактора в Лайпциг. Търси се експериментално потвърждение за възможността от верижна ядрена реакция, първата крачка към атомната бомба. Урановият завод на фирмата „Дегуса“ получава уранов окис от фирмата „Ауергезелшафт“, за да произведе първите метални брикети, годни за строителството на реактори. Всеки месец скрито от завода се извозва по един тон метален уран. От него тепърва предстои да се отдели уран 235. Това е проблематичен въпрос, но физиците на Германия виждат пътищата за получаване на заряда за атомната бомба.

— Господа, ние сме пред историческо събитие — казва Хайзенберг и дава знак да се включи апаратурата… След известно време приборите показват, че заложената маса уран в реактора дава значително по-голямо количество неутрони, отколкото са погълнати.

Върху лицата на присъствуващите играят отблясъци от осцилоскопа.

— Това е! — казва Хайзенберг, сякаш нищо не е станало.

На „Урановото дружество“ му става ясно какво количество уран и тежка вода ще са нужни, за да започне истинска верижна реакция… Преди повече от една година Карл-Фридрих фон Вайцзекер е установил теоретично, че уран 238 в атомния реактор трябва да се превръща в нов елемент, аналогичен по свойства с уран 235.

На върха на перото той самостоятелно открива елемент, който американците по-късно наричат плутоний, и обосновава възможността за неговото използуване в качеството на заряд за атомна бомба…

Германските физици се насочват към строителството на множество атомни реактори — уранови котли, както ги наричат…