Тодор Андреев
Крахът на аферата „Фау“ (50)

Най-важната шифрограма

3 август 1943 година.

Жителите на едно малко френско селце са се събрали на централния площад. Мъже, жени, старци, деца слушат заплашителните думи на слаб, скулест есесовец, заобиколен от плътен кордон автоматчици.

— Ако не съобщите къде се крие нелегалният, ще ви разстреляме — крещи той.

Фашистката контраразузнавателна служба беше засякла предавател. Предполагаше се, че оттук към английския „Интелиджънс сървис“ е излъчена информация от особена важност.

През лятото на 1943 г. по крайбрежието на Франция от Кале до Шербур на разстояние от петнадесет до шестдесет километра от брега на Ламанш френски фирми извършват грандиозно строителство. А Жана Русо — Амниарикс има пряко отношение към взаимоотношенията им с германското командуване. Никой от хилядите работници от организацията „Тод“, местни жители, военнопленници, които строят пътища и бункери, не се досеща, че немското контраразузнаване нарочно е пуснало слух, че това са укрепления от „Атлантическия вал“, предназначен да отрази нападението на англо-американските войски, което всеки момент се очаква. Никой не е могъл да предполага, че се строят стартови позиции за ракетно оръжие.

Жана беше успяла да установи връзка с една немска военна организация с „ултрасекретна програма“.

— Жорж — казва веднъж тя. — Аз познавам Курт.

— Кой?

— Един офицер. Ухажваше ме още преди три години, когато бях в Динар.

Жорж я гледа с укор.

— Не, Жорж. Как можеш да си го помислиш?

— Добре, Жанет, но внимавай.

Жана Русо успява да узнае ценни подробности за изпитанията на секретното оръжие в „Пенемюнде“. Тя вербува преводачката в щаба на тайнствената организация на полковник Вахтел.

Всички сведения, които събира, предава на Петрел. А той с радиостанцията излъчва в ефира много шифрограми. Тази беше последната, но може би най-важната.

(Същия ден доктор Джонс я получава и решава, че тя заслужава вниманието на съвета по отбраната.)

Шифрограмата има изключителна стойност. Амниарикс съобщава: „На остров Узедом се разработват нови оръжия: заразни биологични елементи, управляеми бомби, снаряди с реактивни двигатели. Някои от тях се окачват на самолети майки, които отдалече ги пускат над целта, а после бързо се скриват. Готова е «стратосферната» бомба. Излита нагоре и после се спуска на разстояние около 500 километра. Много от тези бомби са несъвършени и се разрушават, преди да достигнат целта. Командир на 155-и зенитен полк е полковник Вахтел. Той е заповядал до края на октомври батареите му да заемат позиции в Северна Франция, района на Амиен—Абвил—Дюнкерк. Разполага с близо 100 стартови устройства, които могат да водят огън с темп на стрелбата една «управляема бомба» на двадесет минути. Много скоро броят на стартовите позиции ще нарасне четири пъти. Майор Земерфелд е технически съветник на полковник Вахтел. Той е казал, че само 100 управляеми бомби ще унищожат Лондон…“

Това донесение беше достатъчно авторът му да получи смъртна присъда…

Сега френските селяни стоят мълчаливи и чакат своята нерадостна участ.

— Давам ви десет минути. Предайте ги или ще стреляме! — казва есесовецът.

Секундите чукат в слепоочията на всеки, който разбира какво ще стане само след малко…

В този момент вниманието на селяните е привлечено от един човек, който върви бавно по обезлюдената улица направо към площада. Мълчанието става още по-напрегнато.

Това беше Жорж Ламарк — Петрел. Предал съобщението на Амниарикс, сега, за да спаси селото, се предаваше сам…

Убиха го без съд. Там, на площада, тялото му падна в прахта…