Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
4,8 (× 4 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
MesserSchmidt (2009)
Корекция и форматиране
Диан Жон (2010)

Издание:

Тодор Андреев. Крахът на аферата „Фау“

Рецензент: Кирил Янев

Редактор: Георги Коджабашев

Художник: Светлозар Пирински

Художествен редактор: Гичо Гичев

Технически редактор: Цветанка Николова

Коректор: Златинка Дукова

Военно издателство, София, 1989

История

  1. — Добавяне

Координатите не съвпадат

30 юни 1944 година.

Върху картата на Лондон с черни точки полковник Вахтел отбелязва попаденията на Фау–1, съобщени от агентите на абвера в Англия, а с бели — попаденията на Фау–1, снабдени с радиопредавател, за което се предполага, че англичаните не знаят. След взривяването на бойната част едва ли е възможно да се намерят части от него.

В един момент той се озадачава. Черните и белите точки не съвпадат!…

Два дни след първите стартове на Фау–1 полковник Вахтел вече стреля от всичките 55 стартови позиции. За да затрудни противодействието на англичаните, той непрекъснато сменя режима на огъня, въпреки че самият полет също създава силни затруднения. Самолетите снаряди сега летят на най-различни височини. Когато по време на единия залп летят на 300 метра височина, на следващия вече височината е 1000 метра, после 600 метра и т.н. Скоростта също се мени от 400 до 600 километра в час.

От момента когато радарите на англичаните ги открият, средствата за противовъздушна отбрана имат само някакви си 5–6 минути, за да противодействат. Това изисква самолетите за противовъздушна отбрана непрекъснато да баражират в зони. Но и англичаните не могат да държат постоянно във въздуха голямо количество самолети. Зенитните оръдия трудно успяват да проследят бързоизместващите се цели. А когато Фау–1 атакуват от 1000 метра, огънят на артилерията става неефективен… Вахтел знае и това, че голяма част от английските изтребители трудно могат да прехващат безпилотния самолет по простата причина, че скоростта им на движение превъзхожда незначително тази на Фау–1.

До този момент той е изстрелял около 2000 Фау–1, и то предимно когато метеорологичните условия са неблагоприятни за действие на авиацията и зенитната артилерия. Хитлер го поздравява с успеха. Той използува случая, за да му предложи неговата група да се разрасне в бригада, стартовите позиции да се увеличат, производството на Фау–1 да достигне вместо 3000 на месец поне 8000. Фюрерът, естествено, първо го повишава и второ се съгласява с неговите отлични идеи, наричайки ги блестящи! Създаден е втори полк Фау–1.

Вахтел разбира, че без обратна информация от попаденията неговите усилия при това чувствително разсейване отиват на вятъра. Той не можеше да наблюдава разривите с бинокъла си, а разчиташе на агентурните съобщения. Чакаше ги винаги с голямо нетърпение. Но сега той недоумява защо координатите на попаденията, съобщени от агентурата и получените чрез радиопредавателите, монтирани на някои самолети снаряди, не съвпадат! А попаденията на аерсфотоснимките съвпадат със съобщенията на агентите!

Той реши, че предавателите са недостатъчно надеждни, и съкрати дистанцията на стрелбата. Но не се успокои — нещо го караше да бъде нащрек. Взе справката на разузнавателния отдел, съставена по съобщения на английската преса за районите и за характера на разрушенията, некролозите и списъка на убитите и ранените след взривяването на Фау–1.

Координатите на определените по този начин вероятни попадения също не съвпадаха със съобщенията на агентите. Съмнението започна още повече да го терзае и той реши да разговаря с хората от абвера…