Тодор Андреев
Крахът на аферата „Фау“ (54)

Солидно покровителство

Не е изминал и един месец от бомбардировката на „Пенемюнде“, когато Браун е извикан от Химлер.

— Немският народ очаква „оръжието чудо“ — започва направо райхсфюрерът от SS. — Не се съмнявам, че и вие също бързате. Но генералите от вермахта са мудни. Говорих с фюрера и поемам делото…

В отделни моменти кръглите очила на Хенрих Химлер хвърлят остри снопове светлина право в лицето на барона, това го дразни, но той продължава да слуша чинно…

От пролетта на 1943 г. Химлер много внимателно започва да следи как вървят разработките. През юни той води на острова специалиста Мацува от изследователския, ракетен център на SS, за да координират програмите. Но Химлер не скрива желанието си да обедини под своя закрила всички разработки на ракетното оръжие. И той прави първия ход през септември 1943 г. — строителството на ракетните заводи е възложено на бригаденфюрера от SS Ханс Камлер, началник на строителния отдел на главното стопанско-административно управление на SS…

Браун слуша тихия, но зареден с ярост глас на Химлер и си спомня за подозрението, с което Дорнбергер се отнасяше към зачестилите визити на Химлер. Значи Валтер е предугаждал намеренията на райхсфюрера и се е страхувал като човек на вермахта, защото всяка смяна на ръководството обикновено е съпроводена с жертви. Той наистина е имал право да се опасява, поне ако се съди от последните събития.

През септември възложиха на Дорнбергер да отговаря за формирането и обучението на ракетните подразделения. Камлер го обвини в некадърност и в саботаж. И защо? За да му заеме мястото.

Браун разбираше, че скоро ще се раздели със своя стар приятел. В края на краищата на него му е все едно кой ще го ръководи — армията или SS — важното е фюрерът да получи неговата ракета. Той беше започнал да разработва и свръх далекобоен вариант А–9/А–10 по проекта „Америка“. Двустепенна ракета с разстояние на стрелбата поне 4000 километра! Той искаше да достигне до 10 000 километра, за да обстрелва Ню Йорк. (Това е един проект на Херман Оберт, разработен преди две години по поръчка на Браун.) Важното бе да помогне на своя фюрер в тези тежки за него дни.

Браун няма над какво да размисля. Той просто само се осведомява.

— Ще разпръснем ракетния център по такъв начин, че англичаните да не могат да го открият — продължава Химлер. — Ще реорганизираме системата за производство на ракетно оръжие…

Браун непрекъснато кима с глава утвърдително.

В този августовски следобед на 1943 г. той получава званието щурмбанфюрер от SS. Серийното производство на неговата Фау–2 е поето от специален щаб, командуван от групенфюрера от SS Камлер.

Лабораториите се пренасят в Кохел и в Гармиш-Партенкирхен. Полигонът за Фау–2 — в Близна, Полша. Серийното производство под ръководството на Ото Рудолф се поема в подземния завод до Нордхаузен в Тюрингия. „Пенемюнде“ ще доставя само опитни образци.

Шахтите за подземния завод, изровени в планината Конщайн, се запълват с техника и затворници от концлагера „Дора-Мителбау“. Много по-късно от признанията на спасилите се по чудо ще станат известни всички зверства. Ще има и процес… Всеки концлагерист е нарамил одеяло, за което е завързана паница за ядене, която му служи и за възглавница. Там работят, за да отбият трудовата си повинност и 9 хиляди немски работници…

Браун получава от Химлер есесовския полигон „Хайделагер“, разположен в междуречието на Висла, Вислока и Вислоки.

Стартовите площадки строят 200 души концлагеристи — евреи от Франция, Белгия и Холандия. Когато циментовите площадки са готови, есесовците ги изтребват до един, за да не разкрият тайната на фашисткото оръжие.

За да проведе експеримент при условия, близки до реалните Браун разпорежда да се нанесе удар върху полското село Сарнаки около река Буг. Есесовците разгонват жителите му.

Ракетите Фау–2 стартират от Близна и летят 300 километра на север. От голямата серия само една ракета се взривява на 200 метра от Сарнаки, убит е един мъж, ранена една жена.

Точно тогава Химлер казва успокоително на Браун:

— И все пак Лондон не е Сарнаки, той има диаметър 50 километра. Ние непременно ще го улучим!…