Тодор Андреев
Крахът на аферата „Фау“ (73)

Тайната се разбулва

2 август 1944 година.

Чърчил произнася поредната си реч в Палатата на общините.

— Ако днес си зададем въпрос, уверени ли сме, че борбата с летящите бомби, оръжието, което не подбира своята жертва, е спечелена, ние имаме право да отговорим утвърдително! За това свидетелствуват останките на тези летящи чудовища, които завинаги потънаха на дъното на Ламанш… Но можем ли да си отдъхнем? В никакъв случай. Още малко, ще кажа аз, още малко усилия и нито един от летящите хищници няма да достигне до нашите мирни домове. И нашите граждани ще пият своя чай спокойно, без да се заслушват във воя на сирените и без да бързат за подземията… Още малко воля…

Безпилотните самолети снаряди са несъвършена конструкция. Голяма част от тях се разрушават сами във въздуха. Друга част се унищожават от английските изтребители и оръдия. Но те продължават да се взривяват над Лондон, предизвиквайки панически страх. На отделни места в града много от сградите са разрушени. Хората, напуснали подземията, всеки момент могат да бъдат затрупани или убити от тези безпилотни оръжия… Всеки в Лондон живее с мисълта да избяга далече от това място, обгърнато от непрестанен пушек, където безразборно възникват пожари. Над един милион жители на Лондон търсят убежище в провинцията, а правителството организирано е евакуирало вече 300 хиляди души. Работата в Лондон замира…

— Ще се съглася с всеки, който каже, че ни е трудно. Да, трудно ни е. Но ние скоро, много скоро ще имаме прекрасната възможност да поздравим нашите доблестни воини от сухопътните си сили, които само след един скок ще пленят и последната стартова позиция, откъдето излитат тези изчадия на фашистите, и на нашата тревога ще се сложи край — продължава Чърчил…

Разузнаването предупреждава премиера, че се готви удар с балистична ракета, която сега немците усилено изпитват на полска земя. Но все още не се знаят три изключително важни нейни характеристики: мощността на бойния заряд, съставът на горивото и далекобойността… Тази неизвестност поражда всевъзможни слухове.

— Та те — казва министърът на вътрешната безопасност и на вътрешните работи Морисън — всеки момент могат да ни засипят с поне хиляда ракети.

— Имат готови две хиляди — отговаря му Чърчил. — И ще произвеждат по 500 на месец, разбира се, ако ние им позволим това.

— Казват, че всяка една ракета носи 7 тона взрив!

— Казват, кой казва? — сърди се премиерът. — Или страховете ви са големи, Морисън?…

Въпреки това Чърчил взема превантивни мерки, предложени му от неговия министър, включително болните да напуснат болниците, за да се освободят места за пострадалите, и да се евакуират още 700 хиляди души…

Чърчил не може да си намери място, когато след обстойните обяснения на специалистите разбира, че е невъзможно да се унищожи балистична ракета по време на полет!

— Как така? — възмущава се той.

— Тя лети със свръхзвукова скорост — поясняват му.

— Тогава бомбардирайте стартовите им позиции!…

През това време тайната около конструкцията на ракетата все повече се разбулва.

Полските партизани, които укриват частите на падналата в блатото ракета А–4, получават съобщение, че ще пристигне за нея самолет.

Влодзимеж Гедимин, бивш летец от полската авиация, намира равно място на 260 километра южно от Варшава…

На 25 юли 1944 г. английски самолет „Дакота“ с втори пилот поляк излита от Южна Италия и поема на север. След 2000 километра полет над територията, контролирана от германците, те ще трябва да кацнат само за 10 минути и веднага да излетят. Но дали радиограмата от Полша не е изпратена от гестапо? Летците са в напрежение…

Партизаните чакат. Но внезапно на поляната каца немски „Физелер-Щорх“! Операцията е пред провал! Но защо немският екипаж не слиза от самолета?… Приземяват се и два месершмита. Това, разбира се, е краят! 400 полски партизани здраво стискат оръжието, готови да встъпят в сражение с 4 хиляди немски войници от гарнизона…

Смрачава се… Но ето… един по един неканените самолети излитат. Заради една нелепа случайност операция „Мост“ едва не се проваля. По-късно партизаните разбират, че немците са търсели разбил се унгарски самолет…

Някой дава знак… Да, самолетът идва… Палят огньовете… Подскачайки, дакотата спира… След заповяданите десет минути тръгва да излита… Но шасито потъва в подгизналата от дъжд земя… Обливат самолета с бензин. Ще го подпалят и ще скрият следите си… Но партизаните, въоръжени с лопати, изхвърлят встрани мокрия слой, секат клони и ги нареждат внимателно върху твърдата почва. Само след час дакотата поема в обратен курс, натоварена с ценен за разузнаването товар…

Германска експериментална балистична ракета пада в неутрална Швеция. Доктор Джонс счита, че това е едно предизвикателство и един шанс за неговия стар приятел и голям специалист в ракетостроенето професор Ъруин Дъглас Кроу. Сега вече техният спор, могат ли германците да построят ракета или не могат, ще се реши… Професорът акуратно събира пръсналите се части и се връща в Лондон вече с оформено мнение, че тук става дума за ракета с течно гориво!

Към тези сведения се добавят и секретните документи за балистичната ракета, доставени от френската Съпротива…

Източна Полша е освободена. Съветските войски завземат полигона в Близна. Чърчил получава разрешение делегация от експерти да посети тези места. В същото време изпраща самолет, който да фотографира експерименталната станция североизточно от Дебице…

Английското разузнаване има вече достатъчно достоверни сведения за ракетата Фау–2. Това дава основание на Чърчил да предупреди членовете на Парламента:

— Джентълмени, вярвам, че у вас е останало впечатление, че аз говоря за реална опасност от атака на балистична ракета. Срещу нея няма средство за противодействие.

Но ние няма да позволим да ни изненадат. Ще търсим стартовите им позиции и ще ги разрушаваме, ще търсим заводите им и ще ги бием. Тази грижа съм възложил на известния вам специален комитет… Между другото, нека този комитет не забравя и за основното свое задължение своевременно да ни съобщи за опасността, за да можем бързо да подадем сигнал за тревога…

Послание № 309

От Чърчил до Сталин

„В посланието си от 22 юли Вие благоволихте да ми съобщите, че сте дали необходимите указания относно експерименталната станция в Дебице.

От няколко дни група британски специалисти се намира в Техеран в очакване на входни визи за Съветския съюз, макар че на посланика сър А. Кларк Кър още на 28 юли бе възложено да помоли съветското правителство да даде указания на съветския представител в Техеран да им бъдат издадени визи.

Вие бяхте любезен да ми съобщите, че ще вземете тази работа под Ваше лично наблюдение. Смея ли във връзка с това да Ви помоля да дадете необходимите указания, за да могат нашите специалисти да продължат пътя си незабавно?

3 август 1944 г.“

Послание № 310

От Сталин до Чърчил

„Получих посланието Ви от 3 август относно експерименталната станция. На съветския посланик е Техеран е възложено незабавно да издаде на британските специалисти входни визи за СССР.

4 август 1944 г.“