Тодор Андреев
Крахът на аферата „Фау“ (46)

Доказателствата

29 юни 1943 година, 20,00 часът. Току-що е започнало съвещанието по въпросите на новото германско оръжие. Тук са ръководителите на британския Генерален щаб, учените консултанти и съветниците и комисията при кабинета за оперативна отбрана. То се провежда не в резиденцията на министър-председателя на „Даунинг стрийт“, а в подземията на правителствените здания. Този факт е твърде показателен за нарасналата опасност от неизвестния призрак, който близо четири години броди в кулоарите, възбужда най-противоречиви мнения, предизвиква горещи спорове…

Чърчил седи в края на дългата маса, слуша внимателно изказванията и си мисли: „Тук под земята е чудесно, дори се долавя прохладата от парка Сент Джеймс. Над нас трябва да има десет фута стомана и цимент, невъзможно е да ги пробие една ракета. Но ако от взрива тази кутия все пак се разклати и фугите й цъфнат, няма ли оттам да нахлуе Темза?“ В следващия момент Чърчил, сякаш почувствувал как хладната вода пълзи по краката му, погледна със съмнение към Атли и Идън, които седяха от двете му страни. Дали не са доловили мислите му? После присви очи, решил, че не бива да дава воля на нервите, рязко мушна пръсти още по-дълбоко под реверите и се заслуша.

И този път силите се поляризираха. Съндис защитаваше мнението, че това може да бъде само балистична ракета. Лорд Чаруел смяташе, че това е добре разиграван театър от немците. „Пенемюнде“ — казваше той — е въдица за големи шарани. Доктор Кроу предложи да не се отхвърля предположението, че там се разработва безпилотен самолет…

„Нищо ново — си казваше Чърчил. — Нима наистина няма никакво оръжие, както твърди Чаруел?“

Още в началото Чърчил нарича това съвещание конференция, за да поощри дискусионното разглеждане на въпросите и свободното излагане на мнения. Но ето че от дебатите не се получаваше никаква яснота в обстановката. Това дори го подразни… В една от паузите той енергично се намеси:

— Джентълмени, чух ви, но се затруднявам да оформя собствената си представа по този, види се, доста заплетен въпрос. Ето защо ще ми потрябва допълнителна помощ.

Бих искал да чуя мнението на човека, който има най-голям принос в създаването на радарите, онзи, който ни даде възможност да наблюдаваме противника отдалече… Може би сега той ще ни помогне да прогледнем през гъстата мъгла от противоречиви мнения, на които сме сити.

Доктор Джонс започна с кратко встъпително слово… През това време Чърчил се обърна към лорд Чаруел: „Надявам се, не се дразните от думите на този човек. Няма да се учудя, ако ви направи смешен. Така се отблагодаряват хората. Помня, че вие ми го препоръчахте.“

Чаруел беше свикнал с доста острия сарказъм на премиера и нищо не отговори.

Доктор Джонс не знаеше, че преди малко повече от две седмици Чаруел бе писал на Чърчил следните думи: „Джонс, който вие познавате добре, ръководи научно-техническото разузнаване. Той има интересни наблюдения по секретните разработки в Германия. Това ми дава увереност, че няма да бъдем изненадани… Настоятелно моля да намерите време и да изслушате неговите съображения за немските ракети…“

Чаруел, разбира се, не вярва на ракетите, но има определена слабост към Джонс и е сигурен в неговата акуратност. И още нещо, той иска по този начин да омаловажи изводите и мнението на зетя на Чърчил, Съндис, когото ненавижда.

В същото време дейността на Джонс е под ръководството на Съндис. От него службата му получава указания да възложи на агентурата на европейския континент задача да засили наблюденията върху „Пенемюнде“ и да събира максимална информация.

Доктор Джонс разсъждава по следния начин: „Според по-голяма част от агентурните съобщения немските експериментални бойни летателни апарати летят само на разстояние, малко по-голямо от сто километра. Ако те се изстрелват от изток на север и точката на старта е остров Узедом, полетът им не може да не се следи от радарите на самите немци. Нещо повече, не може те да нямат тази специална задача да следят движението им. Но къде наблизо има радари? По крайбрежието на Балтийско море, там са 14-а и 15-а рота за наблюдения. Как ще разберем дали се провеждат експерименти? Като следим излъчването на радарите им и разговорите по радиостанциите, които ги обслужват. Това е отлична задача за разузнавателната служба «Игрек»…“

Чърчил не е сгрешил, когато е поискал да чуе мнението на доктор Джонс. Напоследък при него започват да постъпват изключително важни сведения от най-различни източници. Той внимателно ги анализира, съпоставя и прави съответни изводи…

При него попада и писмо на един двадесетгодишен студент — Леон Анри Рот. На баща си, участник в Съпротивата, той пише: „И видях ниско да лети нещо гигантско и да гърми като стотина самолета.“

Постъпват и сведения от полски патриоти…

(В Полша тежката и изтощителна борба за откриване секретите на „оръжието с особено предназначение“ се води в пълна нелегалност. Започва я ръководителят на движението на Съпротивата Стефан Игнашек. Това е една продължителна, изпълнена с множество рисковани операции епопея, която широко е осветлена в полската литература.

Бернард Качмарек с групата „Балтика“ започва с изучаване на слуховете за „оръжието чудо“, което уж се изстрелвало някъде по крайбрежието на Балтийско море. Но нали това крайбрежие се е изпружило на дължина над две хиляди километра! Малко е да се каже, че задачата не е лесна. Но скоро започват да постъпват сведения. Те внимателно се анализират и кръгът се стеснява около Шчечин.

В този район заминава Ян Шрьодери — инженер по образование. С фалшиви документи той започва работа в транспортна част, която снабдява с продукти „Пенемюнде“. Не може да проникне в ракетния център, но доста ясно чува рева на двигателите и вижда излитането на ракетите. Помага му и Ана — негова съотечественичка, с която успява да се сближи. Ана прислужва в дома на един от немските специалисти и подслушва всички разговори между гостите, които свободно си бъбрят, без да подозират, че тя знае немски. Шрьодер изпраща донесенията, а там друг инженер — Коцянц, с псевдоним Корона „врачува“ над тях. Изводите на Корона чрез тайна радиостанция попадат на бюрото на доктор Джонс…)

При него идва и информация направо от управлението за новото оръжие на германския Генерален щаб. Авторът съобщава, че немците се готвят да обстрелват Лондон с управляеми ракети. Хитлер бързал да ги употреби, но още не достигали стартови комплекси, някакви особени метални устройства, наподобяващи средновековните катапулти. Бомбардировката на Лондон се отлага от юни за края на юли 1943 г.

Французите съобщават, че обстрелът се очаква през декември 1943 г. и че „през пролетта на 1944 г. хитлеристите имат намерение да изстрелват по пет хиляди снаряда на ден“

Джонс е свикнал с подобни противоречиви донесения. Но той вече знае много за ракетите А–4, за 155-и зенитен полк, който ще ги изстрелва, за неговия командир полковник Вахтел, който работи под прикритие като Мартин Волф… В папките му са и списъците на френските предприятия, които произвеждат части и гориво за ракетите.

Тези изключително ценни сведения доктор Джонс е получил от групата „Марко Поло“, ръководена от шестдесетгодишния химик Андре Хелбронер.

На 12 юни са направени нови аерофотостимки на „Пенемюнде“. Службата на Кени много внимателно ги изучава, но не намира нищо, което да заслужава внимание. Въпреки това дешифраторите акуратно отбелязват, че на една от снимките се виждат обекти с цилиндрична форма — бели щрихи с дължина 1,5 милиметра на сив фон. Това според експертите са „стълбове, високи 12 метра, с диаметър 1,2 метра“. Тези снимки постъпват при доктор Джонс.

Той отново е с лупа в ръка. Този път твърдо е решил сам да ги дешифрира, без да се влияе от изводите на специалистите от Мендменхъм. Стои дълго време прав; изморен от неудобната поза, най-после сяда, но веднага скача като ужилен.

— Чарлз! — вика той своя помощник. — Чарлз, виж, също като пура с надебелен нос. — Очите му са широко отворени.

— Пет метра дължина.

— Десет, Чарлз… Та това са ракетите им!… Най-после!… Няма съмнение, това е новото им оръжие… Бързо, Чарлз, бързо. Отиваме при лорд Чаруел…

Изводите от всичките тези сведения Джонс представя на вниманието на министър-председателя и на участниците в съвещанието. В заключение той казва:

— На много от присъствуващите може да им се стори, че всичко това, за което говорихме, е само една игра на мисълта и фантазията. Нямам намерение да ги укорявам, това е въпрос на избор, направен след като изслушаха така акуратно анализираните сведения и наблюдения. Но дори да сметнем, че не съществува непосредствена опасност в близките дни, ние не можем да отречем факта, че немците разработват ракети, именно ракети!…

Веднага пламват спорове… Но повечето от членовете на комисията заемат страната на доктор Джонс…

След конференцията комитетът по отбраната взема решение „да се разузнае крайбрежието на Северна Франция в радиус 240 километра от Лондон“. Разработват се планове за частична евакуация на столицата. Без излишен шум се монтират тридесет хиляди бомбоубежища, наречени по фамилията на английския министър на вътрешните работи „бункерите на Морисън“… ВВС получава задача да бомбардира „Пенемюнде“ през една от нощите внезапно с възможно най-големи сили.

Активизира се дейността на агентурната мрежа. Нейна главна цел остават резултатите от експериментите, провеждани на закрития остров Узедом.

Министър-председателят не е във възторг от сведенията за немското ракетно оръжие. Не бе изяснен въпросът, разработват ли се безпилотни самолети. И въобще сведенията отнасят ли се само за балистичните ракети, или част от тях се смесват с „летящите бомби“… „Пенемюнде“ остава загадка. Ето защо той поставя задача на Съндис и на Джонс да намерят начин, но в скоро време да му представят план на ракетния център, разположен на остров Узедом…