Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
4,8 (× 4 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
MesserSchmidt (2009)
Корекция и форматиране
Диан Жон (2010)

Издание:

Тодор Андреев. Крахът на аферата „Фау“

Рецензент: Кирил Янев

Редактор: Георги Коджабашев

Художник: Светлозар Пирински

Художествен редактор: Гичо Гичев

Технически редактор: Цветанка Николова

Коректор: Златинка Дукова

Военно издателство, София, 1989

История

  1. — Добавяне

Доклад на ректора

— Господин министре, разрешете да ви представя записките на нашия виден ядрен физик Вернер Хайзенберг, чието мнение се цени от научната общественост не само в Германия. Това е човекът, който получи Нобелова премия по физика през 1932 г.

Полковник Ерих Шуман подава папката и остава прав.

Министърът на въоръжението Алберт Шпеер започва да прелиства доклада, но скоро разбира, че му е трудно да се ориентира в сложните обяснения на физика.

— Какво иска да каже нашият уважаван учен? — пита той.

— Господин министре, както знаете, вече два месеца работим над „Проект У“. Той се изпълнява във Физическия институт „Кайзер Вилхелм“, чийто ректор е Хайзенберг.

— Зная, полковник Шуман, зная, нали институтът премина в наше подчинение. Какво смята ректорът му, възможно ли е да се създаде супербомба, или не е възможно? — казва троснато Шпеер и се обляга на стола, без да кани Шуман да седне.

— Хер, този въпрос е твърде проблематичен. Според Хайзенберг първо трябва да се създаде реактор. За него е необходим обогатен уран 235. Възможно е да се използува и необогатен уран, но при условие че там присъствуват други вещества, които забавят, но не поглъщат неутроните, които изпуска уранът…

Шпеер се мръщи и забива поглед в бюрото. Той не се нуждае от тези сложни обяснения, чиято същност не може да схване отведнъж.

— Слушайте, Шуман, и все пак какво ще трябва да правим ние?

— Тъй като Хайзенбер смята, че подходящи забавители могат да се окажат тежката вода и извънредно чистият графит, ние ще трябва да му ги доставим — набързо отговаря Шуман, явно разбрал, че досажда с подробните си обяснения на своя шеф.

— Чудесно! И откъде ще му ги доставим?

— От Норвегия, господин министре. Там има специален завод за тежка вода.

— А графитът?

— Тук положението е по-тежко. Неимоверно сложно е получаването му в големи количества в извънредно чист вид.

— Добре, първо ще осигурим водата… Има ли нещо друго?

— Предлагам на „Урановото дружество“ да бъде предоставен секретен и добре охраняван полигон близо до Берлин, където да започнем строителството на експериментален уранов котел.

— Ще ви бъде осигурен…