Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
4,8 (× 4 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
MesserSchmidt (2009)
Корекция и форматиране
Диан Жон (2010)

Издание:

Тодор Андреев. Крахът на аферата „Фау“

Рецензент: Кирил Янев

Редактор: Георги Коджабашев

Художник: Светлозар Пирински

Художествен редактор: Гичо Гичев

Технически редактор: Цветанка Николова

Коректор: Златинка Дукова

Военно издателство, София, 1989

История

  1. — Добавяне

Добрата врачка

15 ноември 1940 година.

„Лили Марлен“, която грамофонът разлива в офицерския клуб, кара Дорнбергер, седнал на обичайното си специално пазено за него място, да потъва в приятна наслада. Той отпива глътка вино и продължава да подръпва с безкрайно удоволствие от кехлибареното цигаре…

На входа застава Браун с изморен вид. Последните дни непрекъснато е на полигона.

— Вернер, Ковънтри! — го посреща веднага Дорнбергер.

Браун не го и поглежда.

— Господи, какво правя? Първо нека да ти налея. Та погледни се на какво приличаш! — И той му пълни чаша от добре изстуденото вино. Чукат се. Браун жадно изпива няколко глътки.

— Нима вече не си чул? Ковънтри сега не представлява нищо друго освен един съвременен Картаген. Купища развалини. Десет часа непрекъсната бомбардировка. Десет часа! Фюрерът се е отказал да дебаркира на острова. Ще го атакува по въздуха. И сега знаеш ли кое е най-интересното?

Браун продължава да го слуша безстрастно.

— Но как не можеш да се досетиш?

— Слушай, Валтер, няма ли да ми предложиш нещо за хапване?

— Колко съм недосетлив наистина. Извини ме… След малко донасят поръчаното за господата началници на ракетния център „Пенемюнде“. Достатъчно е само един да си вдигне ръката…

— Е, и? — пита на свой ред Браун.

— На какво искаш да се обзаложим, че сега към нас ще потекат отново марките.

— Не вярвам.

— Слушай ме внимателно. Аз дълго анализирах последните събития. След тази бомбардировка англичаните ще се съвземат. Тогава нашите жертви във въздуха ще станат по-осезаеми. Това е закон на войната. Върховното командуване не може да не се впечатли от това, че асовете ни се давят в Ламанша… И един ден ще решат, че е по-добре да не рискуват добрите си асове над морето, а да ги пазят за Изтока… Тогава те непременно ще се сетят, че има един Вернер фон Браун и един Валтер Дорнбергер, които тук, в това запустяло място, създават много по-добро оръжие, което не изисква никакви жертви… И ето ти ги отново средствата за нашата програма…

Вернер фон Браун го слуша внимателно. Настроението му заедно с храната и виното се подобрява. Той предлага да се чукнат за добрата врачка Валтер Дорнбергер…