Тодор Андреев
Крахът на аферата „Фау“ (26)

Едно към седем хиляди

Краят на 1940 г. Министърът на въоръжението Алберт Шпеер отново изслушва доклада на полковник Ерих Шуман.

— Напредваме чувствително. Само за половин година ние вече знаем много неща, за които до този момент дори беше трудно да се предположи — казва военният ръководител на „Проект У“.

Шпеер го слуша замислен и не желае да го прекъсва. Той се интересува не толкова от междинните резултати, а от крайните. За него е важно какво ще може той да докладва на фюрера. Може ли сега в навечерието на новата 1941 г. да го зарадва? Всичко това, над което физиците на Райха се трепеха, на него, архитекта, му изглеждаше доста мътно и неясно.

— Ние предполагахме, че за бомбата няма да бъде пригоден природният уран 238. Но сега вече сме сигурни, че елементът, който ще ни направи непобедими, е уран 235 — продължава Шуман. — За голямо съжаление обаче той се съдържа в урановата руда в мизерни количества. Пропорциите са едно към седем хиляди!

— Едно към седем хиляди! — оживява се Шпеер. — Това много ли е, или е малко? Шуман избягва прекия отговор.

— Нашите доблестни учени поработиха добре. Паул Хартек в момента се опитва да конструира устройство, чрез което от природната смес да се отдели само уран 235. Но това е изключително сложно. Считаме, че най-удобна е центрофугата, предложена от Вилхелм Грот. Но тъй като по пътя, по който вървим, има доста неизвестни, ние не се ограничаваме само с тези предложения. Дадохме възможност всеки да прояви себе си. Манфред фон Ардене например изработи електромагнитен сепаратор. Всички средства са добри, когато преследват една цел.

— Но какво стана с реактора край Берлин?

— Готов е. Хайзенберг обеща в скоро време да докаже възможна ли е верижната реакция, или не е възможна. И то експериментално. Фирмата „Ауергезелшафт“ вече усвои производството на метален уран… Както виждате, господин министре, вие вече няма да отидете с празни ръце при фюрера! — завършва със сервилен тон Шуман.

Той явно очаква да го похвалят. Шпеер го изгледа хладно.

„От къде на къде този полковник си позволява да му говори с такъв тон?“ — си казва той и дава знак, че аудиенцията е приключила отдавна.