Тодор Андреев
Крахът на аферата „Фау“ (53)

За благодарност — смърт

На сутринта след бомбардировката на „Пенемюнде“ разузнавателен самолет „Москито“ лети над острова. Той фотографира резултатите… През деня специалистите в Мендменхъм дешифрират снимките, а после ги изпращат на доктор Джонс.

— Чарлз — казва той на своя помощник, — няма съмнение, заводът, където те сглобяват ракетите, е пострадал тежко.

— Да, сър, така казват и специалистите, петдесет здания от всичко осемдесет лежат в развалини.

— Чарлз, не беше ли тук някъде концентрационният лагер Трасенхайде?

— Не, грешите, сър, малко по на юг.

В този момент Джонс усеща, че дишането му се затруднява. От тридесетте бараки в лагера, където са били държани депортираните чуждестранни работници, са оцелели само дванадесет. Той веднага си спомня, че там е имало работници, които му оказват голяма помощ с ценна информация… Но той няма да узнае нищо повече за тези смели антифашисти.

Доктор Джонс има микрофилм с мащабна схема на „Пенемюнде“, но не знае какъв труден и опасен път беше изминал този филм.

(Огнярът на локомотив Фердинанд Соломински, известен под псевдонима Заек, взима буца въглища, прави отвор в нея и скрива микрофилма.

Схемата на една от изпитателните станции в „Пенемюнде“ е нарисувана на ръка от унтерофицера на немското луфтвафе Роман Трегер, който е с австрийски произход, служещ на остров Узедом. По време на своя отпуск е вербуван от полските патриоти. Трегер описва в общи черти и ракетите, казва, че те се движат с втечнен водород и кислород.

На 15 юли 1943 г. сведенията получава инженер Коцян, анализира ги и предлага заедно с други данни да ги изпратят в Лондон.

Бившият капитан от полската армия Ян Новак с униформа на един немски железопътен работник с касета от микрофилм в джоба пристига в гдинското пристанище. Ляга в сандък с въглища и въжетата на крана го пускат в трюма на въглевоза. До Швеция пътешествието в компанията на задушаващата го черна прах трае едно денонощие и половина. В Стокхолм ценните сведения са предадени на английския посланик…

Английското разузнаване има вече сравнително точен план на остров Узедом, който може да бъде сравнен с аерофотоснимките. Въпреки това британската авиация не пощади дъсчените бараки на военнопленниците и насилствено докараните работници.

Казват, че на каменния кръст в гробището на Кархаген пише: „Тук почиват 313 души, откарани на принудителна работа: 91 поляци, 23 украинци, 17 французи, 116 затворници от концлагерите, 66 лица с неизвестна националност.“ Бог казва: „Аз те знам по име.“

— Грешката наистина не е наша, Чарлз, а на авиацията.

— Вероятно, сър.

— Чарлз, след взривяването на първите бомби немците пускат димна завеса, която скрива очертанията на бреговата ивица. Самолетите за целеуказване обозначават целите три километра южно.

Джонс обяснява на своя помощник с подробности случая, сякаш иска да успокои не него, а собствената си съвест. После се вглежда в лицето му и казва с чужд глас:

— Войната си е война, Чарлз… — И се връща към обичайния си делови тон: — Според мен, за да възобновят работата, на немците ще им бъдат необходими поне около два месеца…