Артър Хейли
Свръхнатоварване (58)

12

През последната седмица на март се разрази нефтена криза, която затъмни всички национални и интернационални проблеми.

— Това е като заплахата от война — каза един от ръководителите на GSP & L по време на едно заседание. — Струва ти се, че никога няма да се случи, изглежда ти далечно и нереално, и после изведнъж чуваш първите гърмежи на оръжията.

Но по въпроса на единодушното решение на страните, членки на ОПЕК, нямаше вече никакви съмнения. Арабските страни и Венецуела, Индонезия, Иран и Нигерия заявиха, че няма да доставят нефт на Съединените щати, докато не бъде уреден въпросът с плащанията.

Страните, членки на ОПЕК, твърдяха с пълно основание, че те разполагат със запаси от средства, за да настояват на ембаргото си, докато проблемите по-скоро щяха да бъдат за САЩ, чиито запаси от нефт надали бяха достатъчни за дълго.

— За съжаление всичко това е прекалено вярно — каза държавният секретар пред тълпа журналисти по не особено дипломатичен начин.

В GSP & L, както и навсякъде, се вземаха спешни решения какво да се прави по-нататък. Вече не стоеше въпросът, дали ще се спира токът, а колко често ще се спира.

Проблемът се влошаваше и от недостига на водни ресурси за електроцентралите.

Ним, като вицепрезидент по планирането, беше в центъра на събитията и провеждаше безбройни срещи и конференции, на които се търсеше изход от ситуацията.

Във връзка със създалата се обстановка се разработваше програма в национален мащаб: продажбите на гориво вече бяха ограничени, подготвена бе и купонна система, ако се наложеше. Засега ограниченията за закупуване на бензин бяха единствено от петък вечерта до понеделник сутринта. В същото време бяха отменени някои по-мащабни спортни събития, които събираха повече хора. Целта беше да се ограничат пътуванията с автомобили По-нататък се планираше закриването на театрите и кината.

На всички електрически централи, работещи с промишлено гориво, бе наредено през определени периоди от време да намаляват волтажа с около пет процента.

Електроцентралите от вътрешността на страната, използващи въглища, трябваше да се опитат да пренасочват част от електроенергията към източните и западните щати, които щяха да бъдат най-силно засегнати от нефтеното ембарго.

В много от районите училищата бяха затворени поради големите разходи на електроенергия за отопление и осветление.

Ним осъзнаваше сериозността на положението, както и мнозина от служителите на електрическите компании. Но на обществеността не й беше ясно какво ставаше, или просто хората не искаха да го проумеят.

Наред с непосредствените си задачи по планирането Ним като говорител на компанията беше длъжен да информира населението за положението и перспективите.

Тези две задължения доста го натоварваха, затова той каза на Тереза Ван Бърен:

— Е, добре, аз ще се заема с по-сериозните неща, но ти би трябвало да се справиш сама с твоите хора с по-дребните проблеми.

Тогава тя се съгласи.

Още на следващия ден Тереза Ван Бърен дойде в кабинета на Ним.

— Ним, има едно телевизионно предаване, казва се „Обедна почивка“.

— Може би няма да ми повярваш, Тес, но аз никога не го гледам.

— Е, не бива с лека ръка да се отказваме от дневните предавания по телевизията. Все пак тази програма се следи от милиони домакини, пък и утре те биха искали да дадат някои разяснения в предаването за енергийната криза.

— Предполагам, че човекът, който трябва да им даде тези обяснения, ще трябва да съм аз.

— Естествено, кой би могъл да го направи по-добре?

Ним се усмихна и каза:

— Добре, Тес. Но поне постарай се да ми уредиш да не ми губят времето. Нали знаеш, че там те викат час по-рано и после чакаш ли чакаш…

— Ще дойда с теб, Ним, и ще уредя всичко. Не се безпокой.

Обещанието обаче не можа да се сбъдне.

Ним и Тереза Ван Бърен бяха в студиото в дванадесет без десет. Посрещна ги една млада жена, която каза:

— Мистър Голдман, вие сте последен, в един без десет.

Тереза Ван Бърен се опита да протестира:

— Но на мен ми бе обещано, че мистър Голдман ще бъде пръв. Той е един от директорите на компанията и времето му е доста ценно, особено в момент като този.

— Да, зная. Но режисьорът промени схемата. Стори му се, че темата е доста депресираща за началото на предаването.

— Тя трябва да е депресираща — каза Ним.

— Е, ако е депресираща, те просто ще изгасят телевизорите си — каза твърдо младата жена. — Все пак, ако искате, елате в студиото, за да слушате изказванията преди вас.

Ван Бърен погледна Ним и само разтвори ръце.

Ним само си помисли колко работа би могъл да свърши за този един час, но все пак каза:

— Е, добре.

Студиото бе приятно аранжирано и ярко осветено. В централната му част на един оранжев диван седяха двамата водещи — Джери и Джийн, приятни, млади, хубави хора. Трите телевизионни камери бяха разположени в полукръг.

Първите десет минути на предаването бяха посветени на танцуващата мечка от един пътуващ цирк. След това в студиото се появи една седемдесетгодишна баба, дошла от Чикаго с ролкови кънки.

— Износих цели пет чифта — похвали се тя. — Щях да дойда обаче много по-бързо, ако полицията не ми забраняваше да пътувам по магистралите.

Събеседникът преди Ним беше „домашния доктор“. По повод на това асистентката сподели:

— Той участва всеки ден и е страхотно популярен. За вас е много добре, че сте непосредствено след него. Така ще ви чуят повече хора.

Докторът, около петдесетгодишен мъж с посребрени коси и достолепен вид, действително бе голям познавач на телевизионната аудитория: той знаеше прекрасно кога трябва да се усмихне обезоръжаващо и кога покровителствено. Явно беше доста добър актьор.

Ним го слушаше с определен интерес.

— … Мнозина се тревожат, без да има причина… Първият ми съвет е в никакъв случай да не вземате разхлабителни… Болшинството от вас само си въобразяват, че имат запек… Имайте търпение и оставете всичко на природата…

— О, Ним, ужасно съжалявам — каза Тереза Ван Бърен.

Ним меко й каза:

— Не се притеснявай, Тес. За нищо на света не бих пропуснал това представление. Но, надявам се, зрителите да не си го изкарат на мене…

В този момент по телевизионния екран вървяха поредните реклами.

Асистентът подкани Ним:

— Ваш ред е, мистър Голдман.

Докато рекламният блок продължаваше, Ним и водещите си стиснаха ръцете. Джери го предупреди:

— Имайте предвид, че сме напреднали с времето. Ако обичате, отговаряйте колкото се може по-кратко.

В този момент камерите се насочиха към тях и Джери започна представянето:

— Нашият последен гост днес е човек, който знае много неща за електричеството и нефта…

След представянето Джийн попита Ним с лъчезарна усмивка:

— Действително ли се планира спиране на тока или това е просто още един случай на заплахи, които в крайна сметка не се сбъдват?

— Това действително ще се случи и не е само заплаха.

„Е, щом искате кратки отговори, ще ги имате“ — помисли си Ним.

— А по въпроса с така наречения недостиг на нефт какво ще кажете?

Ним го прекъсна:

— Недостигът на нефт е вече реален факт.

Усмивката на водещия стана още по-широка.

— Едно на нула за вас дотук. — Той погледна бележките си и продължи. — Все пак не се ли откриха някакви нефтени залежи в Аляска, които идваха до Калифорния по тръбопровода?

— Това беше временно явление. Сега, когато в цялата страна нефтените запаси не достигат, всякакви резерви бързо ще се стопят.

— Може би ще прозвучи малко егоистично — каза Джийн, — но не може ли Калифорния по някакъв начин да използва запасите на Аляска?

— Не — поклати глава Ним. — Федералното правителство контролира всичките доставки и има разработена програма за разпределението на горивата. Но когато и нашите запаси се изчерпат, всички ще молят Вашингтон за доставки, но без резултат.

— Доколкото имаме сведения — продължи Джери, като отново гледаше бележките си — GSP & L разполага със запаси за около още тридесет дни. Това не звучи лошо.

— Бих казал, че по-реалната цифра е двадесет и пет дни. Все пак някои от станциите ще приключат запасите си по-рано, други — по-късно.

— Е, да се надяваме, че нещата ще се нормализират, преди да са изтекли тези тридесет дни.

— Няма никакъв шанс. Дори ако се постигне споразумение с ОПЕК…

— Извинете ме, мистър Голдман, но времето ни е на привършване. Бихте ли ни отговорили на един последен въпрос. GSP & L не можа ли да предвиди подобен развой на събитията?

Ним беше поразен от толкова наивно поставения и несправедлив въпрос. С едва сдържан гняв той отговори:

— Компанията Голдън Стейт се опитваше да предвиди тези неща в продължение на десет години. Но всичките неща, които нашата компания предлагаше — атомни електроцентрали, геотермални електроцентрали, централи с въглища… бе отхвърляно или протакано.

— Съжалявам, мистър Голдман, но времето ни свърши — прекъсна го Джери. — Благодаря ви, че бяхте с нас.

След това той се обърна към зрителите:

— Сред нашите гости утре ще бъде индийският свами…

Докато излизаха от сградата на телевизията, Тереза Ван Бърен каза:

— Дори и сега никой не ни вярва.

— Скоро ще ни повярват. Особено когато започнат да си натискат копчетата и бутоните, но нищо не се случва.

 

 

Публичните обсъждания на проекта Турнипа продължаваха със същото темпо и без особен успех. Вече бе успяла да се появи дори една нова група, която се противопоставяше на проекта — Кръстоносци срещу Ненужното Развитие на Енергията, по сравнение с които Дейвид Бърдсонг би могъл да бъде наречен съюзник.

Все още не бяха определени дати за началото на обсъжданията на проектите във Финкасъл и Девилс Гейт.

До голяма степен разочарованието на Ним се подклаждаше и от липсата на положителен резултат от така наречения въпросник.

Въпросникът беше разпратен преди повече от три седмици и сега вече опитът да се намери Георгос Арчамболд изглеждаше като загуба на пари и време.

След известно време заваляха и отговорите. Огромни помещения на първия етаж на централата на GSP & L бяха определени само за тази операция. Шестима служители на компанията и двама от отдела на прокуратурата се занимаваха със случая. Те сравняваха всеки един от отговорите с мострата на почерка на Арчамболд и за да няма грешка, писмата се преглеждаха по три пъти от различни хора. Но до момента не бе дошло нищо, което да прилича на почерка на мострата.

В момента вече бяха останали само двама служители, които допреглеждаха пристигащата поща, но шансовете да дойде нещо от Георгос Арчамболд бяха почти минимални…

За Ним този случай бе станал почти незначителен на фона на недостига на гориво, което занимаваше дните и нощите му.

Именно по време на една извънредна среща с директора по доставката на газьол и началника на отдела по прогнозирането на натоварването в офиса на Ним иззвъня телефонът.

Обезпокоен от прекъсването, Ним вдигна вътрешния телефон, за да разбере кой го търси.

— Моля?

— Мис Слоун ви търси на първа линия — каза му секретарката му Вики. — Не бих ви безпокоила, ако не ми беше казала, че е важно.

— Кажи й… — Ним таман се канеше да й предадат, че ще се обади по-късно, но впоследствие промени намерението си. — Ще се обадя.

Той се извини пред останалите и каза:

— Здравей, Карен.

— Нимрод — гласът на Карен беше определено обезпокоен, — баща ми има сериозни проблеми. Имам нужда от помощта ти.

— Какво се е случило — Ним си спомни за разговора им преди концерта.

— Накарах майка ми да ми каже, защото татко не искаше… Нали знаеш, че баща ми има свой малък бизнес.

— Да — Ним си спомни, че Лутър Слоун бе говорил за това, когато се бяха срещнали в апартамента на Карен. Това бе същият онзи ден, когато родителите й си признаха, че все още изпитват чувство за вина пред дъщеря си.

— Ним, представители на твоята компания и хора от полицията на няколко пъти го разпитваха.

— За какво са го разпитвали?

Карен се поколеба, преди да отговори:

— Съдейки по думите на мама, той е работил доста за компанията „Куейл“. Става дума за уредите, отчитащи консумацията на газ.

Ним й каза:

— Би ли повторила името на компанията.

— Името й е „Куейл“. Говори ли ти нещо?

— Да, говори ми. — Ним си помисли, че почти със сигурност Лутър Слоун се е забъркал в някоя история с кражба на газ. Скоро Хари Лондон му бе говорил за нови разкрития. Дали и Слоун не беше между тях?

Ним беше доста депресиран. Той веднага си помисли: защо ли го е направил? Отговорът беше ясен — за пари. Но веднага той си помисли, че вероятно знае за какво са били използвани парите…

— Карен, ако правилно съм те разбрал, положението е сериозно и вероятно няма да мога да направя нищо.

Ним видя, че и останалите в кабинета му слушаха разговора и само се преструваха, че са заети с друго.

— Няма да мога да направя нищо поне тази вечер — каза Ним. — Но утре сутринта ще разбера каквото мога и ще ти се обадя.

Карен явно се бе притеснила.

— Съжалявам, Ним. Не биваше да те безпокоя.

— Няма нищо — успокои я той. — Знаеш, че никога не ме притесняваш. Утре ще видя какво мога да направя.

Докато продължаваше дискусията си с колегите си, Ним се опита да се концентрира, но това не му се удаваше. Той се питаше дали животът, който бе отнел на Карен толкова радости, се готвеше да й отнеме още една?