Артър Хейли
Свръхнатоварване (18)

1

Дейвид Бърдсонг, който разглеждаше представителните помещения на клуб „Секвоя“, пусна една реплика, която не беше лишена от ирония:

— Е, та къде е прословутата сауна на председателя? Бих искал да видя и златните тоалетни чинии.

— Нямаме нито едното, нито другото — сухо отговори Лаура Бо Кармайкъл.

Лаура Бо Кармайкъл се чувстваше напрегната в присъствието на този едър брадат циркаджия Бърдсонг, който, макар и да живееше в Съединените щати от дълги години, не бе успял да се раздели с грубите си австралийски маниери. Допълнително Бърдсонг явно искаше да подчертае маниерите си и с нескопосаното си облекло този ден той бе облечен с размъкнати дънки, целите в кръпки, а на краката си имаше маратонки с някакво странно подобие на връвчици. Странният му облик се допълваше от факта, че независимо от гореспоменатите подробности Бърдсонг беше именит учен с научна степен по социология, който преподаваше в Калифорнийския университет в Бъркли. Той също така бе основател на един съюз на потребителите, представителите на някои църковни организации и леви движения, който носеше гръмкото заглавие „Светлина и енергия за всички“.

Целта на този съюз, както се изразяваше неговият председател, беше „борба с печалбарите от гиганта GSP & L по всички фронтове“. До този момент организацията се бе противопоставила последователно на увеличението на цените, на изграждането на атомни електроцентрали и водеше активна кампания срещу отдела на GSP & L, занимаващ се с връзките с обществеността, който според тях „води груба пропаганда със средствата на потребителите“. Основният повик на организацията беше компанията Голдън Стейт да премине под прекия контрол на общинските власти. В момента Дейвид Бърдсонг искаше да установи контакти с престижния клуб „Секвоя“, за да се противопоставят със съвместни усилия на новите планове на GSP & L.

— Страхотно местенце, Лаура — Бърдсонг все още разглеждаше с възхищение огромната заседателна зала.

— Предполагам, че на човек може да му дойде вдъхновението, докато си седи и си размишлява в тези покои. Трябва да видиш моята бърлога Тя ще изплаши дори някой бездомник.

Тя му отговори:

— Тази сграда вървеше заедно с едно завещание на благодетел. Условието беше клубът да се помещава именно тук. В противен случай нямаше да получим и паричната част от завещанието.

В някои моменти, какъвто бе и този, Лаура Бо Кармайкъл изпитваше неудобство от прекрасната резиденция Кейбъл Хил, която заемаше клуб „Секвоя“. Някога тази сграда беше принадлежала на един милионер и това все още й личеше Самата Лаура би предпочела нещо по-непретенциозно, но да се преместят би значило да влязат в големи финансови разходи.

— Мистър Бърдсонг, бих ви помолила да не ми говорите на Лаура — каза тя.

— Непременно ще си взема бележка измърмори Бърдсонг и си записа нещо в бележника.

Той изгледа замислено изящната фигура на Лаура Бо Кармайкъл и каза:

— Значи така, завещание от богат дарител! Вероятно и живите богати дарители помагат с нещичко на клуба, нали?

— Много е относително да са „богати“. Вярно е, че нашата организация се радва на широка подкрепа, но и разходите ни са значителни — отговори му Лаура Бо Кармайкъл, като се надяваше нейните колеги да дойдат час по-скоро.

Големият брадат мъж само се подсмихна.

— Е, не са ви чак толкова големи разходите, че да не можете да пуснете нещичко и на други организации, подобни на вашата.

— Този въпрос ще го видим — заяви Лаура Бо Кармайкъл твърдо. — Само не ни мислете за някои наивници, пред които да се представяте за беден роднина. Държа да ви кажа, че по наши сведения във вашия съюз членуват около двадесет и пет хиляди души, които плащат по три долара членски внос на година. За една година това означава седемдесет и пет хиляди долара, от които двадесет хиляди за заплати и останалото — за неизвестни разходи.

— Ами човек все някак трябва да преживява, нали.

— Щом така твърдите, бих казала, че добре преживявате. Допълнително получавате заплата от университета, заплата за водене на един подготвителен курс хонорари за статии… горе-долу излиза около шестдесет хиляди годишен доход.

Дейвид Бърдсонг слушаше с още по-широка усмивка на лицето и не изглеждаше ни най-малко смутен.

— Страхотно проучване е паднало!

Този път се усмихна и Лаура Бо Кармайкъл.

— Имаме страхотен отдел за разследване. Естествено, тези данни са само за вътрешна информация. Просто за да знаете, че и ние знаем, че някои професионални „революционери“ докарват добри пари. Това просто ще ни спести време, когато започнем по-съществените беседи.

В този момент вратата се отвори и в стаята влезе възрастен мъж с посребрени коси и елегантни очила.

Лаура Бо каза:

— Мистър Бърдсонг, вероятно познавате секретаря на нашия клуб, мистър Причет.

Дейвид Бърдсонг протегна едрата си месеста лапа и каза:

— Здрасти, Причи! Май сме се срещали някъде по бойните полета.

Новодошлият, след като успя да освободи ръката си от лапата на Бърдсонг, каза:

— Е, ако смятате за бойни полета публичните процеси, свързани със защитата на околната среда…

— Така е, Причи! Когато отивам на бой с GSP & L, си нося голямата пушка и стрелям ли стрелям!

— Правилното произношение на фамилията ми е Причет. Или ако предпочитате, можете да ме наричате Родерик.

— Ще го запомня. Роди, момчето ми!

Бърдсонг отново се захили и се зарови в бележника си.

В стаята влязоха още двама души. Това бяха останалите членове на изпълнителния комитет на „Секвоя“ — Ървин Саундърс и Присила Куин. Саундърс беше възрастен, вече оплешивяващ адвокат, който се занимаваше с разводите на по-знаменитите личности и чието име се мяркаше доста често по вестниците. А мисис Куин, привлекателна и модерно облечена дама на около четиридесет години, бе съпруга на състоятелен банкер и се славеше с връзките си със също толкова състоятелни и влиятелни хора. Тя с неохота стисна протегнатата ръка на Бърдсонг, като го гледаше със смесица от любопитство и неприязън.

Председателката на клуба предложи:

— Мисля, че вече можем да пристъпим към работата.

Те седнаха в единия край на дългата махагонова маса, като Лаура Бо зае председателското място.

— Всички сме разтревожени във връзка с плановете на GSP & L за разширяване на тяхната дейност, които „Секвоя“ вече прецени като опасни за околната среда. Нашата позиция е твърда и ние възнамеряваме остро да се противопоставим на тези проекти при публичното им обсъждане.

Дейвид Бърдсонг удари с юмрук по масата и извика:

— Трикратно ура за хората от „Секвоя“!

— Във връзка с гореспоменатото решение мистър Бърдсонг предлага да се обединят усилията на неговата организация и нашата. Давам думата на Дейвид Бърдсонг да представи предложението си.

Вниманието се концентрира върху Дейвид Бърдсонг. Преди да пристъпи към изложението си, той изгледа присъстващите с подчертана любезност.

— Това, за което говорим, на практика е война с враг номер едно — GSP & L. Следователно врагът трябва да бъде ударен на няколко фронта. Трябва да се използва всяка една възможност, за да се нанесе удар на GSP & L.

— Приемам израза „Война“ като метафора, но въпреки всичко намирам подобни думи за груби — намеси се Присила Куин.

Адвокатът Саундърс леко докосна ръката й и каза:

— Присила, нека го оставим да свърши…

Тя само вдигна рамене.

— Е, добре.

— Благородните цели често пъти остават неосъществени именно поради факта, че нещата не се наричат с истинските им имена и че не се противопоставяме на грубата реалност по подобаващ начин.

Саундърс се намеси:

— Това, което казвате, е напълно вярно.

— Нека говорим по същество, мистър Бърдсонг — каза секретарят Причет. Когато говорите за няколко фронта, какво точно имате предвид?

— Правилен въпрос Бърдсонг отново стана делови. — Фронтове едно, две и три са публичните обсъждания на проектите Турнипа, Финкасъл Вели и Девилс Гейт. Вие ще се борите и на трите. Същото важи и за моите юнаци.

— Бихте ли ни разяснили на какви основания ще се противопоставите на тези проекти? — попита Лаура Бо Кармайкъл.

— Все още не зная, но дотогава ще измислим нещичко.

Мисис Куин беше шокирана. Ървин Саундърс се усмихваше.

— Четвъртият фронт ще бъде публичното обсъждане на увеличаването на таксите за електроенергия. Ние ще се противопоставим остро, както направихме и миналия път, и то с успех.

— За какъв успех говорите? — намеси се Родерик Причет. — Доколкото ми е известно, все още няма официално решение по въпроса.

— Действително е така — усмихна се Бърдсонг заговорнически. — Но аз имам приятели в комисията, които ми казаха, че решението ще бъде силен ритник за GSP & L.

Причет попита с любопитство.

— Дали в компанията знаят?

— Съмнявам се.

Лаура Бо Кармайкъл ги прекъсна:

— Нека да продължаваме — каза тя.

— Петият фронт — това е годишното заседание на компанията Голдън Стейт, което ще се проведе след две седмици. Замислил съм нещо по този повод, но предпочитам да не ме разпитвате много.

— Искате да кажете — прекъсна го Саундърс, — че за нас би било по-добре да не знаем, така ли?

— Точно така, господин адвокат.

— Тогава за какви съвместни действия говорим? — попита Лаура Бо Кармайкъл.

Бърдсонг се поусмихна и щракна два-три пъти с пръсти.

— Говорим за съвместни финансови действия — каза той.

— Знаех си аз, че дотам ще стигнем — каза Причет.

— Има и един друг момент — обърна се Бърдсонг към представителите на „Секвоя“. — По-добре би било нашето сътрудничество да си остане между нас.

— В такъв случай каква ще е ползата за „Секвоя“? — попита мисис Куин.

Ървин Саундърс каза:

— Аз ще ти отговоря, Присила. Всяко нещо, което вреди на репутацията на GSP & L, отслабва силите на компанията и ги прави по-уязвими. Това е една стара тактика, използвана от юристите.

За какво са ви нужни парите и за каква сума става въпрос? — попита Причет.

— Парите са нужни на нашия съюз, тъй като със собствени средства няма да можем да организираме подобна кампания Бърдсонг се обърна директно към председателката на „Секвоя“. — Както самата вие казахте, ние разполагаме със собствени финанси, но те са крайно недостатъчни за проект от този мащаб.

Бърдсонг обърна погледа си и към останалите.

— Във връзка с това предлагам „Секвоя“ да участва със сумата от петдесет хиляди долара, които да се дадат на две вноски.

Секретарят на клуба свали очилата си и ги погледна замислено:

— Вие явно не играете на дребно.

— Определено не, но не ви съветвам и вас, тъй като въпросът засяга опазването на околната среда.

— Това, което лично мен ме притеснява — намеси се мисис Куин, — е, че тези игри не изглеждат особено чисти.

Лаура Бо Кармайкъл кимна в знак на съгласие.

— Определено и аз имам същото чувство — каза тя.

Саундърс отново взе думата.

— Все пак налага се да погледнем някои неща в очите — обърна се той към колегите си. — Естествено, ние имаме достатъчно силни аргументи, които ще представим на публичните обсъждания на предложенията на GSP & L. Но като се имат предвид непрекъснато нарастващите нужди от електроенергия, не е сигурно, че именно разумът и рационалното начало ще надделеят. Какво друго бихме могли да направим? Аз бих казал, че имаме нужда от един съюзник, който да бъде по-агресивен, по-деен, който да привлече вниманието на хората, което от своя страна ще привлече вниманието на политиците. Според мен мистър Бърдсонг и неговия еди-какъв си съюз…

— „Светлина и енергия за хората“ — вметна Бърдсонг.

Саундърс махна с ръка, сякаш детайлът не беше твърде важен, и продължи:

— На всичките публични обсъждания и по време на периода преди тях те ще добавят този елемент, който на нас ни липсва.

— Телевизията и пресата ме обичат, защото им разнообразявам предаванията. В тази връзка те излъчват и печатат всяка моя дума — каза Бърдсонг.

— Това е така каза секретарят Причет. — Те предпочитат неговите изявления, колкото и да са шокиращи, а нашите и на GSP & L дори не ги публикуват.

Председателката го попита:

— Значи ли това, че и вие подкрепяте предложението?

— Да, но при едно условие. Мистър Бърдсонг трябва да ни увери, че няма да допусне никакво насилие и заплахи.

Заседателната маса се разклати отново, когато върху нея се стовари юмрукът на Бърдсонг.

— Дадено! Моят съюз не понася никакъв вид насилие. Имаме и изявления по този въпрос.

— Радвам се да го чуя — отговори Причет. — Разбира се, и „Секвоя“ се придържа към това становище. Между другото, предполагам, че всички сте чели за нови опити за атентати в GSP & L.

Останалите кимнаха с глави. В сутрешния брой на „Кроникъл Уест“ се описваха опустошителните последици от една бомба, избухнала в един от гаражите на GSP & L. Повече от двадесет камиона са били повредени. Преди няколко дни същото се бе случило и в една подстанция, където за щастие повредите не бяха сериозни. И в двата случая отговорността бе поета от организацията „Приятели на свободата“.

— Има ли други въпроси към мистър Бърдсонг? — попита Лаура Бо Кармайкъл.

Имаше няколко въпроса, които касаеха тактиките за борба с GSP & L. Отговорът на Бърдсонг беше: „Непрекъснато подбуждане на общественото мнение и влияние върху основните масмедии“

Родерик Причет се обърна към Бърдсонг:

— Вероятно за нас няма да е необходимо да сме запознати с всичките подробности, но все пак бихме искали да имаме някакви доказателства, че парите ни не са отишли на вятъра.

— Доказателствата, които искате, ще бъдат резултатите — отговори Бърдсонг.

Решено бе в крайна сметка, че някои неща трябва да се приемат на доверие.

След това Лаура Бо Кармайкъл заяви:

— Сега бих ви помолила да напуснете, мистър Бърдсонг, за да можем да обсъдим предложението ви във всеки случай ще се свържем с вас.

Дейвид Бърдсонг се изправи с широка усмивка на лицето, като се извисяваше над всички останали.

— Е, добре, приятели За мен беше чест и удоволствие. Засега — довиждане!

За всички стана ясно, че деловият маниер, с който водеше беседата, не беше нищо друго, освен една ръкавица, която слагаше при нужда.

В мига, в който вратата се затвори зад гърба на Дейвид Бърдсонг, Присила Куин заяви твърдо:

— Тази работа не ми харесва. Самият човек не ми харесва и не бих могла да му имам никакво доверие. Категорично се противопоставям на връзки с подобна организация.

— Съжалявам, че мислиш така — каза Ървин Саундърс. — По мое мнение точно това ни трябва, за да се справим с новите предложения на GSP & L. Проблемът е много съществен.

— Длъжен съм да призная, мисис Куин, че съм съгласен с Ървин — каза Причет.

Присила Куин само поклати глава.

— Нищо не може да ме убеди да променя мнението си.

Адвокатът отново взе думата.

— Присила, ти си винаги прекалено почтена и предвзета.

Присила Куин се изчерви.

— Може би си прав, но аз си имам принципи, които вероятно липсват на този отвратителен човек!

Лаура Бо се намеси:

— Моля ви, запазете спокойствие!

Саундърс заяви:

— Госпожо Председател, дотук гласовете са два — „за“ и един „против“. Решението зависи от вас.

— Да, така е — съгласи се Лаура Бо. — Но трябва да си призная, че се раздвоявам.

— В такъв случай позволете ми да изтъкна някои предимства на моята позиция и тази на Родерик — каза Саундърс.

— Когато вие приключите, аз ще изтъкна своята — прекъсна го Присила Куин.

Обсъждането продължи още двадесет минути.

Лаура Бо Кармайкъл слушаше внимателно, като се намесваше на някои места. Междувременно тя размишляваше по какъв начин да се разпореди с гласа си. Ако гласуваше „против“, предложението се отхвърляше, ако гласуваше „за“ — приемаше се с мнозинство.

Първоначално тя беше против. Тя виждаше логиката на Причет и Саундърс, но подсъзнателно изпитваше несигурността на Присила Куин. Проблемът беше, че тя не искаше да се свързва с Присила Куин, абсолютна снобка и „благодетелка“, както се описваше в повечето вестници. Тя беше омъжена за големите пари и стария калифорнийски род — все неща, които не бяха по сърце на Лаура Бо Кармайкъл.

Имаше и един друг момент. Ако се присъединеше към Присила, това би било чиста проба противопоставяне на жените срещу мъжете. И независимо от факта, че всички знаеха, че Лаура взима самостоятелни решения, историята щеше да изглежда именно така. Тя си представяше какво щеше да си помисли Саундърс, заклет шовинист. Когато се избираше председател на клуба, той бе подкрепил мъжката кандидатура Може би сега беше моментът да им покаже, че е в състояние да ръководи клуба и да взема безпристрастни решения, каквито се предполагаше, че трябва да взема един мъж. Тя трябваше да покаже, че може да се справи дори по-добре.

И въпреки всичко тя чувстваше, че изборът на Бърдсонг би бил погрешен.

— Така само се въртим в един омагьосан кръг — каза Саундърс. — Аз предлагам да гласуваме.

Присила Куин каза:

— Моят глас остава „против“.

Саундърс каза:

— Определено — „за“!

— Съжалявам, мисис Куин, но ще гласувам „за“ — заяви Причет.

Погледите им бяха съсредоточени върху Лаура Бо Кармайкъл. Тя за момент се поколеба, като още веднъж пресмяташе предимствата и недостатъците, а след това каза твърдо:

— Аз ще гласувам „за“.

— Ето така! — потри доволно ръце Саундърс. — Присила, защо не приемете достойно поражението и не се присъедините към нас.

Присила Куин само стисна зъби и поклати глава:

— Мисля, че всички вие ще съжалявате за това. Държа моето несъгласие да бъде отбелязано.