Артър Хейли
Свръхнатоварване (36)

5

Наред с всичко останало Ним беше голям любител и познавач на вината. Негова слабост бяха вината от Напа Вели, които се нареждаха сред най-добрите калифорнийски вина и съперничеха дори и на френските маркови вина. По тази причина той с удоволствие прие поканата на Ерик Хъмфри да го придружи до Напа Вели, макар че вече беше ноември месец и че нямаше ни най-малко понятие за целта на неговото посещение.

Оказа се, че поводът беше завръщането по родните места на един от най-изявените граждани на Калифорния, уважавания Пол Шърмън Йейл, който само допреди две седмици беше член на Върховния съд на Съединените щати.

Ако някой някога е заслужавал да бъде наречен „Мистър Калифорния“, то това беше единствено Пол Шърмън Йейл. Пример за това бе и изключителната му кариера, която се приближаваше към своя край. От осемнадесетата си година, когато завърши с отличие училище, до осемдесетата си годишнина, която неотдавна тържествено отпразнува, той заемаше все отговорни обществени постове.

Сенатор, а впоследствие и главен прокурор на Калифорния, той бе обявил безпощадна война на престъпността и бе успял да изпрати зад решетките най-основните действащи лица от престъпния свят. Той бе автор на няколко законопроекта, които защитаваха малцинствата, дребните земевладелци и рибарите.

Обществената му популярност беше толкова голяма, че следващата крачка в кариерата му би трябвало да е губернаторският пост, но вместо това той прие предложението на президента Труман да стане член на Върховния съд на Съединените щати. Около цялата му кариера никога нямаше нито скандал, нито намек за нечисти сделки, затова някои дори го наричаха „Мистър Неподкупност“.

Когато с течение на времето той стигнал до извода, че е направил всичко, което е могъл, тихо си подал оставката и цялото му семейство без излишен шум напуснало Вашингтон. Той отказа да бъде организирано шумно тържество в негова чест в Сакраменто, но за сметка на това даваше скромен прием в родното си място Напа Вели, където семейството му смяташе да се установи.

Сред поканените беше и председателят на управителния съвет на GSP & L Ерик Хъмфри, който бе успял да издейства и допълнителна покана за помощника си Ним.

По време на пътуването Ерик Хъмфри се държеше доста сърдечно и явно неудоволствието му от Ним беше забравено. Както и друг път при подобни случаи, те обсъждаха някои бъдещи планове и проблеми на компанията, но за Ним целта на това пътуване оставаше все така неясна.

Независимо от това, че вече беше ноември, долината бе все така красива. Денят беше ясен и свеж, слънцето ярко грееше. Те преминаха през градчето Йонтвил и на няколко мили след него се отбиха по страничния път, водещ към винарната „Робърт Мондави“, където щеше да се състои тържествения обяд.

Почетният гост и съпругата му бяха пристигнали по-рано и в момента стояха в дегустационната стая и посрещаха пристигащите гости. Хъмфри, който познаваше семейство Йейл, им представи Ним.

Пол Шърмън Йейл беше дребен белокос мъж с проницателни сиви очи. За учудване на Ним той му каза:

— Очаквах с нетърпение да се запозная с вас, млади човече. Преди да си заминете, трябва да си намерим някое тихо кътче и да си поговорим.

Бет Йейл, омъжена за Пол Шърмън преди повече от петдесет години, когато той беше в началото на кариерата си, а тя бе негова секретарка, му каза:

— Мисля, че ще ви хареса да работите с Пол.

Ним едва изчака мига да остане насаме с Ерик Хъмфри, за да го попита:

— Ерик, какво става? Какво значи всичко това?

— Дадох дума да не казвам нищо предварително. Почакай и ще видиш.

Допълненият с вината от долината Напа обяд бе съпроводен и от речи и тостове, които за щастие бяха кратки. Първият тост беше за здравето на Пол и Бет, съпроводен с овации и ставане на крака. Почетният гост се изправи, за да отговори на тоста. Той говори близо половин час, но словото му беше казано с думи прости и приятелски. В речта му нямаше никакви разкрития и нищо необикновено, това бяха думите на едно момче, което най-после се бе завърнало у дома.

— Аз още не съм готов да умра. Кой ли е? Но когато поема пътя към вечността, бих искал да се кача на автобуса именно оттук. Докато този автобус дойде, смятам да продължавам да живея активно и да помагам с каквото мога на Калифорния. След като го обсъдих с жена ми, която така или иначе се притесняваше да не би да стоя по цял ден вкъщи, аз реших да се присъединя към екипа на компанията Голдън Стейт. Няма да вземам показанията на електромерите, тъй като напоследък не съм добре със зрението, но бих могъл да бъда полезен като член на управителния съвет и говорител на компанията. От уважение към напредналата ми възраст ми е позволено сам да определям работното си време, но, мисля, че ще успявам да идвам навреме за обядите, които дава компанията. Моят нов началник, мистър Ерик Хъмфри, е тук сред нас. Вероятно той е дошъл да вземе номера на социалната ми осигуровка и работната ми характеристика.

Речта продължи в същия шеговит тон.

Малко след това Ерик каза на Ним:

— Какво да се прави, той настояваше това да се пази в тайна, докато обсъждахме вариантите, и после настояваше сам да го обяви. Това е причината, поради която не можех да те въведа в обстановката, макар че ти си този, който ще работи с Пол Шърмън, докато той се ориентира в обстановката.

След като приключи тържествената част, репортерите наобиколиха Ерик Хъмфри Той заяви.

— Както спомена господин Пол Шърмън Йейл, той ще поеме ролята на говорител на нашата компания не само пред обществеността, но и пред различните комисии и законодателни органи. Това е, което мога да ви кажа. Допълнителните детайли трябва тепърва да се уточняват.

В този момент Ерик Хъмфри изглеждаше особено доволен и имаше основания, мислеше си Ним. Не беше шега работа да привлечеш в GSP & L самия Пол Шърмън Йейл Той не само се ползваше с безупречна репутация, но и всяка врата щеше да се отвори пред него, стига да поискаше.

Телевизионните екипи вече се приготвяха да отразят първото изявление на новия говорител на GSP & L. За Пол Шърмън щеше да има още много подобни изявления. Ним си помисли, че той трябваше да прави тези изявления, ако не беше се провалил тогава. Докато наблюдаваше сцената. Ним почувства в сърцето си остра завист и съжаление.