Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Overload, –1979 (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,4 (× 31 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
hammster (2009)

Издание:

Артър Хейли. Свръхнатоварване

ИК „Богас“, София, 1993

Редактор: Весела Теофилова

Художник: Красимир Иванов

Коректор: Тамара Стаева

Техн. редактор: Мария Петрова

ISBN 954–8081–02–4

История

  1. — Добавяне (сканиране, разпознаване и редакция: Светослав Иванов)

2

Докато комитетът на „Секвоя“ продължаваше разпалената си дискусия, Дейвид Бърдсонг беше вече излязъл от сградата на клуба и си тананикаше весела песничка. Той беше абсолютно сигурен в решението на комитета. Знаеше, че онази Куин щеше да е против, но също така беше убеден, че останалите трима, по различни съображения, ще се съгласят с предложението му. Можеше да се каже, че петдесетте бона бяха вече в джоба му.

Той изкара стария си и доста очукан шевролет от паркинга и, преминавайки през центъра, се насочи на югоизток. След около десетина километра той спря в една малка, тиха уличка, където никога по-рано не беше ходил, но можеше да остави колата си, без да бъде забелязана за няколко часа Бърдсонг заключи колата, погледна табелката с името на улицата и се отправи към една от автобусните спирки, която се намираше на оживена магистрала. Той се качи на първия автобус, който отиваше на запад.

По пътя към спирката той си бе нахлупил шапка, каквато никога не носеше, и си бе сложил очила с рогова рамка. Тези две допълнения извънредно много променяха неговата външност. И никой, който бе го виждал по телевизията или другаде, не би могъл да го разпознае.

След като пропътува няколко спирки, Бърдсонг слезе от автобуса и хвана едно такси, на което каза да кара в северна посока. На няколко пъти той поглеждаше през задното стъкло, за да види дали някой не го следи След като не видя нищо подозрително, той спря таксито, плати и слезе. След няколко минути той се качи на автобус, който се движеше на изток Схемата на неговите пътувания, откакто бе оставил колата до настоящия момент, бе придобила формата на квадрат.

След като слезе от автобуса и внимателно огледа пътниците, Бърдсонг с бързи крачки премина през няколко улици, като непрекъснато се обръщаше. След пет минути той стигна до една къща, слезе няколко стъпала надолу и спря пред една тайна врата. Той натисна звънеца и застана така, че да се вижда през малката шпионка на вратата. Вратата почти веднага се отбори и той влезе вътре.

В малкото коридорче на тайната квартира на „Приятелите на свободата“ Георгос Арчамболд го попита:

— Внимателен ли беше по пътя?

Бърдсонг изръмжа:

— Естествено, че бях внимателен Аз винаги съм.

Той продължи с обвинителен тон.

— Оплескал си работата в подстанцията!

— За това имаше причини — каза Георгос. — Нека да слезем долу.

Те слязоха по стълбите към голямата работилница, пълна както винаги с експлозиви и подобни помощни материали.

На едно импровизирано легло до стената лежеше едно младо момиче на около двадесет години. Малкото й кръгло личице, което при други обстоятелства би могло да бъде сметнато за красиво, беше восъчно бледо. Косите й бяха разпилени върху мръсната възглавница. Лявата й ръка беше цялата в превръзки, на някои места през тях беше пробила кръв.

Бърдсонг побесня:

— Тя какво прави тук?

— Именно това се каних да ти обясня — каза Георгос. — Тя ми помагаше в подстанцията, но една от гранатите й откъсна два пръста и все още кърви. Беше много тъмно. Не бях сигурен дали не са ни чули. Всичко останало го свърших много набързо.

— Там, където си сложил бомбата, е било най-тъпото и безполезно място — каза Бърдсонг. — Един фишек би свършил същата работа.

Георгос почервеня. Преди да отговори обаче, се чу гласът на момичето.

— Трябва да отида в болница.

— Не можеш и няма да отидеш — отсече Бърдсонг с груб тон.

Той каза ядосано на Георгос:

— Забравил ли си за нашата уговорка? Разкарай я веднага оттука!

Георгос посочи на момичето с жест да излезе и тя неохотно тръгна към вратата. Той беше направил още една грешка, като й бе позволил да остане. А уговорката, която беше споменал Бърдсонг, бе, че само те двамата трябваше да са в течение за връзката. Останалите членове на „Приятели на свободата“ дори и не предполагаха, че Дейвид Бърдсонг има нещо общо с организацията: когато се очакваше негово посещение, те или излизаха от къщата, или бяха в другите помещения. Най-големият проблем на Георгос беше, че бе твърде привързан към тази жена, Ивет, а това не беше хубаво. Така стана и в подстанцията, когато неочаквано се взриви гранатата. — Георгос беше много повече загрижен за раните на Ивет, отколкото за самата операция. Именно фактът, че искаше да я изведе възможно най-бързо на безопасно място, го бе накарал да бъде по-непредпазлив и неточен, затова стана и провалът.

Когато момичето вече бе излязло, Бърдсонг тихо каза:

— Погрижи се да няма никакви болници и никакви лекари! Ще последват въпроси, а тя и без това знае твърде много. Може би трябва да се отървеш от нея, нали знаеш, има много начини…

— Тя ще се оправи… Освен това ни върши работа.

Георгос се чувстваше неловко под пронизващия поглед на Бърдсонг и затова предпочете да промени темата.

— В гаража работата стана. Чете ли вестниците?

Бърдсонг само кимна.

— Всичко трябва да върви така Нямаме нито време, нито пари за засечки.

Георгос прие упрека мълчаливо, макар и да можеше да реагира и по-остро. В крайна сметка той беше водачът на „Приятели на свободата“. Дейвид Бърдсонг имаше в цялата работа само второстепенна роля, той осъществяваше връзката с външния свят, а по-специално с „кабинетните марксисти“, които подкрепяха революцията и активната анархия, но не искаха да се подлагат на рискове. Бърдсонг обаче бе властолюбив по природа и Георгос понякога си затваряше очите на проявите му от този характер, тъй като беше полезен за организацията, особено що се отнася до набавянето на средства.

И в конкретния случай именно парите бяха причината Георгос да си замълчи. От известно време собствените му финансови източници бяха пресъхнали — явно неговата майка, филмовата звезда, която му осигуряваше постоянен доход повече от двадесет години, явно самата бе закъсала. Тя вероятно вече не получаваше роли във филмите, защото и най-силният грим не можеше да скрие нейните петдесет години. Този факт определено доставяше удоволствие на Георгос и той разчиташе, че работите на майка му щяха да продължават да се влошават. Дори и да го докара до просешка тояга, той нямаше да й даде дори коричка хляб. Въпреки това известието от атинския адвокат, че повече няма да постъпват пари по неговата сметка, дойде в твърде неподходящ момент.

Георгос се нуждаеше от пари за текущи разходи и за бъдещи планове в един от проектите му бе да разработи малка атомна бомба и да я взриви в близост до централната сграда на GSP & L. Бомбата щеше да разруши сградата и да унищожи всички потисници и лакеи добър урок ще им даде той! В същото време „Приятели на свободата“ ще стане реална и добре известна сила.

Идеята за създаване на атомна бомба беше твърде амбициозна и вероятно нереална. Но си заслужаваше човек да опита… В крайна сметка един двадесет и една годишен студент от Принстънския университет нагледно показа една своя курсова работа, че всичките необходими данни могат да бъдат събрани от библиотеките, стига да имаш търпението да ги търсиш. Георгос Уинслоу Арчамболд, сведущ във физиката и химията, беше събрал цялата възможна информация за споменатата курсова работа и я бе допълнил с открити от него сведения. Един от източниците на полезна информация се оказа и наръчникът на калифорнийските сили за бързо реагиране за действия при заплахи с атомни бомби. Георгос беше убеден, че е почти готов, за да пристъпи към работния проект. Но една изработка на подобна бомба изисква материали, които трябва да бъдат откраднати от секретни складове, което на свой ред изискваше стройна организация и не малко средства Можеше и да излезе нещо, си мислеше Георгос Арчамболд Какви ли не неща са ставали!

Той каза на Бърдсонг:

— Щом като заговори за време и пари, ще ти кажа, че имаме нужда от мангизи, и то спешно.

Ще ги получиш Бърдсонг за пръв път през целия им разговор широко се усмихна. — И ще получите доста. Открих още едно изворче.