Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Overload, –1979 (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,4 (× 31 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
hammster (2009)

Издание:

Артър Хейли. Свръхнатоварване

ИК „Богас“, София, 1993

Редактор: Весела Теофилова

Художник: Красимир Иванов

Коректор: Тамара Стаева

Техн. редактор: Мария Петрова

ISBN 954–8081–02–4

История

  1. — Добавяне (сканиране, разпознаване и редакция: Светослав Иванов)

7

Големият удар за Хари Лондон дойде съвсем неочаквано.

Началникът на отдела за защита на имуществото седеше в малкия си остъклен офис — той все още не се беше сдобил с по-солидно помещение за работа — когато чу звъненето на телефона при секретарката му. След малко звънна и неговият апарат.

Той лениво вдигна слушалката, напълно в унисон с настроението му в момента. Просто през последните два месеца нищо особено не се бе случило, което да има пряка връзка с неговия отдел. В края на лятото компютърните изследвания показаха, че съществуват повече от тридесет хиляди вероятни случая на кражба на електроенергия и в момента целият му отдел проверяваше случаите един по един.

Резултатите обаче не бяха еднозначни. В някои от случаите съществуваха достатъчно улики, за да бъдат подведени нарушителите под съдебна отговорност, но в повечето случаи нещата бяха доста объркани и не можеше да се направи категоричен извод.

За всички от отдела тази задача беше мудна и тягостна. И именно по тази причина този следобед Хари Лондон беше в подобно отпуснато състояние.

— Даа — каза той провлачено в слушалката.

Чу се съвсем слабо доловим шепот:

— Мистър Лондон ли е?

— Да.

— Обажда се Ърни, портиерът на сградата „Зако“. Мистър Ромео ми каза да се обадя на него или на вас, ако ония момчета се върнат. Тук са пак.

Краката на Хари Лондон изведнъж се намериха на пода, а той самият се изправи.

— Същите, които подправиха показанията на брояча?

— Същите са. Дойдоха и със същия камион. В момента пак вършат нещо. Слушайте, не мога да говоря повече от минута.

— Недейте да говорите тогава, а слушайте внимателно. Запишете номера на камиона.

— Вече го записах.

— Чудесно! Някой от нашите хора ще дойде по най-бързия възможен начин. Докато сме на път, по никакъв начин не внушавайте на тези хора никакви подозрения, но ако тръгнат да си ходят, задръжте ги по някакъв начин.

Докато говореше по телефона, Хари Лондон натисна копчето на бюрото си, с което викаше секретарката си.

В гласа по телефона очевидно все още имаше някакви съмнения:

— Ами, ако мога… Слушайте, мистър Ромео ми каза, че ще ми бъде заплатено…

— Ще си получиш своето, приятелче. Имаш ми думата. Сега просто прави това, което ти казах. Аз тръгвам — каза Лондон и затвори телефона.

В този момент секретарката му Сузи вече стоеше на вратата. Той й каза:

— Ще имам нужда от помощта на полицията. Обади се на лейтенант Ванески, знаеш къде да го намериш. Кажи му, че е случаят, за който очаквах информация. След това се свържи с Арт Ромео. Кажи му същото и да тръгне веднага към сградата „Зако“.

— Разбрано, мистър Лондон!

— Чудесно, момичето ми! — подхвърли той и се затича към асансьора, който щеше да го отведе в подземния гараж.

По пътя той си мислеше, че ако движението не беше натоварено и при малко повече късмет щеше да бъде при сградата „Зако“ след около десет минути.

 

 

Явно беше обаче, че Хари Лондон беше недооценил движението и многото хора, наизлезли да пазаруват за коледните празници. Пътуването до въпросната сграда, която се намираше на другия край на града, му отне близо двадесет минути.

Когато пристигна на мястото, той веднага разпозна една от полицейските коли, която беше лишена от обичайните отличителни белези. От нея излизаха двама души с цивилни дрехи. Единият от тях бе лейтенант Ванески. Хари Лондон благодари на късмета си: лейтенант Ванески беше стар негов приятел, на който не се налагаше да се дават излишни обяснения.

— Какво става, Хари?

Ванески беше млад и амбициозен. Тялото му беше добре тренирано и за разлика от колегите си се обличаше добре.

Лондон отговори:

— Спешно позвъняване, Борис. Да тръгваме.

Двамата тръгнаха със забързани крачки към входа на сградата.

Преди около двадесет години тази сграда е била модерна и солидна. Точно такава, в каквато би наела помещения брокерска къща или рекламна агенция. Сега обаче следите на времето си личаха и повечето от най-добрите фирми-наематели се бяха преместили в по-нови сгради. Ясно беше като бял ден, че сградата в настоящето и състояние носеше значително по-малки доходи на собствениците си.

Всичко това Хари Лондон беше научил при предишното си разследване.

Близо до входа те видяха един слаб и немощен човек, който подреждаше кофите за боклук. Той ги изгледа за момент и се отправи към тях.

— Мистър Лондон? — без съмнение това беше същият шепот, който бе чул по телефона.

— Вие вероятно сте Ърни, портиерът?

Мъжът поклати глава утвърдително:

— Именно.

— Още ли са тук тези хора?

— Вътре са — каза портиерът и посочи една от металните врати на първия етаж.

— Колко са?

— Слушайте, к’во става с моите мангизи?

— За Бога! — нетърпеливо каза Лондон. — Ще ги получите!

Лейтенант Ванески се намеси:

— Има ли някой друг тук?

— Само аз съм.

— Много добре — каза лейтенантът, като взимаше контрол върху положението.

Той каза на неговия помощник и на Лондон:

— Ще влезем бързо, Хари. Ти влизаш последен. Докато ние сме вътре, ти пази на вратата.

На пазача той нареди:

— Вие чакайте тук.

Той сложи ръка на металната дръжка на вратата и каза:

— Сега!

Вратата се отвори и те се втурнаха вътре.

В помещението работеха трима мъже. По-късно Хари Лондон щеше да напише в отчета си: „Дори и да им бяхме изпратили предварително списък с уликите, които са необходими, нямаше да се справят по-добре.“

Електрическото табло, инсталирано от GSP & L, беше отворено, от него стърчаха изолационни ленти, които трябваше да обвият превключвачите и по този начин да намалят с една трета отчетените разходи на електроенергия. На няколко метра от таблото се виждаше уредът, отчитащ разхода на газ, заедно с допълнителните устройства, които препятстваха правилното отчитане. Необходимите за въпросните операции инструменти бяха разхвърляни наоколо.

Ванески заяви отчетливо:

— Полиция! Не мърдайте и оставете всичко по местата!

В мига, в който чуха шума на отварящата се врата, двама от мъжете се обърнаха по посока на звука. Третият, който в легнало положение работеше върху газоизмервателния уред, само повдигна глава. И тримата бяха облечени в акуратни гащеризони, носещи емблемата на компания, обслужваща електро– и газови установки.

Единият от мъжете, които бяха близо до вратата, беше едър и с фигура на борец. Под навитите му ръкави се показваха мощни мускули. Другият беше съвсем млад, почти момче. На неговото лице веднага се изписа страх.

Обаче високият брадат мъж запази самообладание и дори посегна към един гаечен ключ.

В този момент лейтенант Ванески извади пистолета си и извика:

— Още едно движение и стрелям! Пусни ключа веднага!

Другият детектив също беше извадил оръжието си и на брадатия мъж не му оставаше нищо друго, освен да се подчини.

— Всички до стената! Не мърдай и не предприемай нищо! — извика лейтенант Ванески.

В този момент и третият човек се бе изправил. Той се оказа доста по-възрастен от останалите. В очите му се четеше страх и желание да побегне всеки момент.

След броени минути и тримата бяха с белезници.

— Е, добре, Хари — каза Ванески. — Сега можеш ли да ни обясниш за какво всъщност става дума?

— В момента притежаваме всичките необходими улики за значителна кражба на електроенергия и газ.

— Ще се закълнеш ли за това в съда?

— Естествено. Ще ви дадем за свидетели толкова експерти, колкото са необходими.

— Чудесно.

Ванески се обърна към тримата мъже до стената:

— Не се обръщайте и слушайте внимателно. Вие сте арестувани и аз съм длъжен да ви запозная с вашите права. Не е нужно да давате изявления, но в случай че го направите…

След като привърши обичайното за случая изявление, Ванески направи знак на Браун и Хари Лондон и тихо им каза:

— Трябва да разделим тези пиленца. Като го гледам, момчето сто на сто ще проговори. Браун, обади се по телефона и повикай още една кола.

— Дадено — каза детектив Браун, докато прибираше пистолета си и се запътваше към вратата.

Вратата към стълбището остана отворена и можеше да се чуе шум от забързани стъпки. Хари Лондон и лейтенант Ванески се обърнаха към вратата, но за тяхно облекчение се появи Арт Ромео.

Хари каза на заместника си:

— Този път ги спипахме. Само погледни.

Дребният мъж, който, както обикновено, самият той изглеждаше като представител на подземния свят, се огледа наоколо и тихо подсвирна.

Лейтенант Ванески, който познаваше Арт Ромео още преди той да беше постъпил на работа в GSP & L, му каза:

— Ако това, което виждам, е фотоапарат, снимай и не си губи времето!

— Точно това ще направя, лейтенант — отговори му Ромео, докато нагласяваше светкавицата си.

Докато той изщрака няколко кадъра, пристигнаха още двама полицаи, придружени от детектив Браун.

След малко арестуваните бяха изведени от сградата, като най-младият беше отделно от останалите. Един полицай остана да пази уликите, а останалите поеха към полицейското управление. Ванески каза на Хари Лондон:

— Искам да разпитам момчето лично. Ще те държа в течение.