Артър Хейли
Свръхнатоварване (41)

10

— Трябва да има повече насилие! Повече кръв! — Дейвид Бърдсонг ядосано удряше с юмрук по масата. — Трябва да разтърсим хората! Не го ли разбирате?!

Тънкото аскетично лице на Георгос Арчамболд беше почервеняло от упреците на Бърдсонг. Той се наклони над масата, която ги разделяше, и каза:

— Напълно го разбирам, но това, което искате, отнема повече време за подготовка и организация. Правя каквото е по силите ми, но не можем всяка вечер да изпълняваме подобни операции.

— Защо не? Вие само пускате някакви димки, а след това се излежавате по цял месец. Както ви казах, има достатъчно мангизи. Току-що получих допълнително от едно място.

— Парите са от голямо значение — съгласи се Георгос. — Но ние, а не вие поемаме рисковете.

— По дяволите! Точно вие трябва да поемете рисковете, та нали вие сте войник на революцията! Освен това и аз поемам рискове, но от друго естество.

— Какво ще кажете за последния ни удар? Токът беше спрян на повече от сто квадратни километра…

— Да, но какъв ефект имаше всичко това? Никакъв. Някой изпълни ли това, което искахме? Две дебели свине бяха убити, но на кой му пука за това!

— Трябва да призная, че бях разочарован, че нашите искания…

Бърдсонг рязко го прекъсна:

— И няма да ги изпълнят, преди да има тела на убити по улиците. Мъртвите трябва да всяват паника у живите. Това са поуките от всяка революция!

— Това всичкото ми е известно, но може би вие имате и някоя по-добра идея…

— Напълно си прав! Слушай ме сега внимателно.

Бърдсонг изведнъж сниши гласа си, ядът и презрението в него изчезнаха. Изглеждаше като учител, който се старае да научи на нещо ученика си.

— Възможността, която ни трябва, наближава.

Той извади една изрезка от „Калифорния Икзаминър“, където един от параграфите бе отбелязан с червен молив:

„СРЕЩА НА ЕЛЕКТРИЧЕСКИТЕ КОМПАНИИ“

Следващата седмица ще се състои национална среща на електрическите компании в хотел „Христофор Колумб“. Ще бъдат обсъждани проблемите на осигуряването на електроенергия в ситуацията на енергийна криза.

— Аз се поразтърсих — каза Бърдсонг — и открих някои допълнителни детайли. Имам датата на откриването на срещата и предварителната програма. След няколко дни ще получа и окончателната програма.

Георгос следеше думите на Бърдсонг с явен интерес.

— И всичките големи клечки от електрическите компании ще бъдат там! Можем да направим страхотен удар! Ще изпратим на определени делегати писма с бомби…

— Не, това не е решение! Ще убием десетина души и след това те ще вземат мерки.

— Да, може би сте прав. Какво да направим тогава?

— Идеята ми е много по-мащабна. По време на втория ден на срещата, когато всички ще са пристигнали, вие и вашите хора ще сложите серия от експлозиви в хотела. Да кажем, че първият взрив избухне през нощта, така че да унищожи партера и първия етаж и никой да няма възможност да се измъкне. След това ще последва втора серия от експлозиви.

Лицето на Георгос се озари от широка усмивка. Той пое дълбоко дъх и каза:

— Страхотно! Каква идея! И ние ще можем да го направим!

— Ако всичко върви по план, нито един от обитателите на горните етажи няма да напусне сградата жив. Всички по това време вече ще си бъдат легнали — и жените им, и децата, и всички останали в хотела, които биха се противопоставили на революцията.

— Ще ни трябват много експлозиви — каза Георгос, който вече съставяше план в главата си. — Аз знам къде да ги намеря, но ще струва доста пари.

— Вече казах, че имаме много пари. И за сега, и за после.

— Не е проблем да намеря бензин. Но часовниковите механизми ще трябва да се купят от други градове на малки партиди, за да не привличаме вниманието.

— Това ще бъде моя грижа. Само ми дай списък на това, което ти е необходимо.

Георгос продължи:

— Ще ми трябва и планът на етажите, поне на партера и на първия етаж.

— Трябва ли да бъдат съвсем точни?

— Не е нужно. Ще ми трябва само общата схема.

— В такъв случай сами ще си я направим. Всеки може да влезе в хотела по всяко време.

Дейвид Бърдсонг продължи:

— Как обаче ще внесем експлозивите в хотела?

— Аз вече работя над една идея. Ще използваме пожарогасители, които предварително ще изпразним и вътре ще скрием експлозивите. Дори и да се наложи да ги оставим на видно място, никой няма нищо да заподозре. Ще ни трябва и камион, и униформи за хората ми.

— Няма проблеми за това — каза Бърдсонг. — Ще се погрижа за всичко, което е необходимо. Този път те наистина ще трябва да се съобразят с нас!

— Що се отнася до експлозивите, ще са ми необходими десет хиляди долара на дребно…

С нарастващ ентусиазъм двамата продължаваха да разработват плана.