Артър Хейли
Свръхнатоварване (2)

2

Експлозията в електроцентралата Ла Миссион на енергийната компания Голдън Стейт избухна без предупреждение.

Само преди половин час главният инженер Уолтър Талбот беше пристигнал да провери доклада за слабите турбинни вибрации в електроцентралата Ла Миссион. Главният инженер беше висок, слаб мъж, с голям инат, но надарен с изключително непосредствен хумор, присъщ предимно на малките деца. Той все още продължаваше да разтяга думите, както говорят в Глазгоу, въпреки че за последните четиридесет години не беше и припарвал близо до Шотландия. Уолтър Талбот обичаше да бъде прецизен във всяка работа, с която се захващаше, и именно затова в момента оглеждаше бавно и внимателно състоянието на Голямата Лил, съпровождан от директора на централата инженер Даниели. През цялото това време гигантският генератор продължаваше усърдно да произвежда електроенергия, достатъчна, за да захрани двадесет милиона електрически крушки.

Опитното ухо на главния инженер веднага усети вибрациите и необикновения шум, издаван от турбината при въртене, но след като направи необходимите проби, Талбот заяви.

— Няма причини за безпокойство Надали нашата дебелана ще ни създава проблеми. Но за всеки случай ще й хвърлим едно око, след като попремине паниката.

Докато говореха, главният инженер и директорът на централата стояха върху решетките, които образуваха пода на залата, в която се намираше турбината. Огромният генератор, който на дължина беше колкото цял квартал, беше кацнал върху бетонния си постамент като голям бял кит, захвърлен на брега. Под краката им се намираше една безкрайна плетеница от тръби, които пренасяха парата от котелното към турбината. И двамата мъже носеха предпазни каски и наушници, но нищо не можа да им помогне в мига, в който избухна взривът. Главният инженер и Даниели бяха пометени от вълната, надигнала се някъде откъм недрата на централата: подът се разцепи под напора на стълб гореща пара с диаметър един метър. Експлозията бе съпроводена с потресаващ грохот. В същия момент вълна пара с изключително висока температура се освободи от оковите си и със страхотна сила връхлетя върху двамата мъже, стоящи на решетъчния под.

И за двамата смъртта настъпи мигновено. Те бяха буквално сварени като зеленчуци във вряща тенджера. Двама от работниците, които боядисваха нещо над турбинната зала, направиха опит да се придвижат до най-близкия пасаж и да се спасят, но и те бяха застигнати от всепомитащата парна вълна. Няколко секунди след взрива гъсти облаци дим започнаха да се стелят над останалото от турбинната зала, тъй като някаква искра бе запалила разкъсаните маслени тръби.

Единствено с помощта на вещата намеса на служителите от центъра за управление и контрол, който се намираше на стотина метра от залата, бяха предотвратени повредите в най-важните компоненти на турбината.

Щяха да са необходими няколко дни за изясняване на случая, като се започне от изследването на отломките от експерти, разпити от полицията и ФБР, докато най-накрая се установи причината за експлозията и съпровождащите я обстоятелства. Но подозрението за саботаж възникна веднага и по-късно се потвърди.

В крайна сметка внимателно събраните и анализирани данни позволиха да се направи една достоверна картина на експлозията и на предшестващите я събития.

В 11,40 сутринта неизвестен мъж, гладко избръснат и без особени белези, облечен в униформата на офицер от Армията на спасението, се приближил до централния вход на Голямата Лил. В ръката си мъжът носел дипломатическо куфарче.

На запитването на пазача той обяснил, че посещава всички електроцентрали на GSP & L с цел пропагандиране идеите на неговата организация и за набиране на средства за нуждаещи се деца. Думите си той потвърдил със съответния документ. Пазачът упътил непознатия към кабинета на директора на централата, който се намирал на втория етаж на основната сграда. Представителят на Армията на спасението се насочил в съответната посока и след двадесет минути се върнал обратно, носейки същото куфарче.

Експлозията беше избухнала след един час.

Ако охраната на станцията беше по-прецизна, нито един посетител не би могъл да се разхожда на територията й без придружител. Но както и другите енергийни компании, и GSP & L имаше сериозни проблеми с охраната — при 94 електроцентрали, многобройни сервизи за поддръжка, складове и офиси беше практически невъзможно да се осигури достатъчно надеждна охрана. Такава охрана би изисквала прекалено големи разходи, които компанията не можеше да си позволи. И без това потребителите се оплакваха от прекалено високите цени на електроенергията, тъй че за допълнителни средства за охрана и дума не можеше да става.

В централата Ла Миссион икономията се бе оказала твърде скъпа — тя струваше цели четири човешки живота.

Полицейското разследване установи следното:

Човекът, който се бе представил от Армията на спасението, явно е бил с открадната униформа. Писмото, което е носил, макар и на бланка на GSP & L, е било фалшиво — немислимо би било да се предположи, че служител на компанията ще даде разрешение да се откъсват хората от работния процес по подобен повод. Пазачът на централата не си спомняше името на подписалия писмото, но спомена, че подписът бил „някаква заврънкулка“.

Вторият съществен факт, установен от разследването, бе, че непознатият изобщо не бе стигнал до директорския кабинет. Следваха вече само предположения. Вероятно е саботьорът да е имал предварително план на централата, макар този факт да не бе от съществено значение. Схемата на централата беше много елементарна — тя приличаше на една гигантска кутия. Също така неизвестният със сигурност е знаел, че както във всички модерни предприятия, и в Ла Миссион всичко бе пределно автоматизирано и незначителен брой операции се изпълняваха от работници, тъй че вероятността някой да го види е била нищожна.

Следващите му стъпки почти със сигурност са били следните: слязъл е директно в помещението, където се е намирал генераторът, извадил е от куфарчето си динамитна бомба с часовников механизъм, намерил е подходяща ниша при свръзката на тръбите, по които минава парата, поставил е бомбата и е включил механизма. Именно изборът на това място издаваше липсата на технически познания. Ако беше разположил бомбата по-близо до оста на главния генератор, повредите можеха да бъдат непоправими.

След извършване на гореописаната операция неизвестният излязъл от централната сграда и преминал през портала, без никой да му обърне внимание. От този момент нататък за неговите действия нищо не се знаеше, нито полицията можа да разкрие личността на престъпника. Действително в местната радиостанция позвъниха. Представиха се като „Приятели на свободата“ и поеха отговорността за експлозията в Ла Миссион. За съжаление полицията нямаше никаква информация за тази група. Разбира се, всичките тези факти станаха известни по-късно. Час и половина след експлозията в Голямата Лил цареше хаос:

Пожарникарите, вдигнати по тревога, едвам се справяха с газьола, който изтичаше от танкерите направо в бушуващия огън. С големи трудности бе проветрено помещението на залата, в която се намираше главната турбина, забулено в гъст черен дим. Когато най-после димът се разсея и нещата се уталожиха, можаха да се намерят и телата на четиримата мъже. Главният инженер и директорът на централата едвам можеха да бъдат разпознати.

При оценката на щетите от експлозията се оказа, че те не бяха твърде големи. Централата се нуждаеше единствено от ремонт на пароподаващите тръби, работа за една седмица, и генераторът можеше отново да функционира. По ирония на съдбата по време на този ремонт би могла да се отстрани и причината за вибрациите, които наложиха идването на Уолтър Талбот в този фатален ден.