Артър Хейли
Свръхнатоварване (35)

4

Синтия каза:

— Имах тежък ден и бих пийнала нещо. Тук обикновено се намира скоч. Вие искате ли?

Ним й каза:

— Бройте ме и мене.

Беше изминал един час, откакто беше правил любов с Карен, която вече спеше. Той усещаше, че също има нужда от едно питие.

По-голямата сестра на Карен беше дошла преди двадесет минути и влезе със собствения си ключ. Ним бе приключил с обличането малко преди това.

Тя се представи като Синтия Улуърт. Тя беше както различна от Карен, така и по някои неща двете си приличаха. За разлика от Карен, Синтия беше тъмнокоса, а фигурата й беше приятно закръглена. Както изглеждаше от пръв поглед, Синтия беше силна и волева натура за разлика от Карен, но Ним си помисли, че това до голяма степен може да се дължи на развитието на житейския им път. Общото у двете сестри бе естествената им красота: изписани черти на лицето, добре очертани устни, големи сини очи и безупречна кожа. Вероятно и двете бяха наследили тази красота от майка им, Хенриета, която и сега пазеше следи от някогашната си красота. Ним си спомни, че Синтия трябва да е с три години по-голяма от Карен, тоест беше на четиридесет и две години, но изглеждаше значително по-млада.

По това време Синтия беше намерила уискито и бе приготвила двете питиета. Пестеливите й и енергични движения издаваха, че е свикнала сама да се грижи за себе си. Това си пролича още от мига, в който тя влезе в апартамента, закачи мокрия си шлифер в банята и каза делово на Ним, след като се представи:

— Седнете и се отпуснете. Донесла съм един вестник, а аз в това време ще се погрижа за сестра си.

Тя беше влязла в стаята на Карен, чуха се само някакви шушукания, а когато излезе след петнадесетина минути, Синтия заяви, че Карен вече е заспала.

Сега, докато отпиваше глътка от питието си, тя каза:

— Аз знам какво се е случило тази вечер. Карен ми каза.

Изненадан от прямотата на думите й, Ним само промълви:

— Разбирам.

Синтия само отметна главата си назад и се засмя.

— Уплашихте се, нали! Сигурно сте си помислили, че ще повикам ченгетата и ще ви обвиня в изнасилване!

Ним каза със сериозен тон:

— Не съм убеден, че бих желал или че е необходимо да обсъждаме този въпрос…

— Е, хайде сега!

Синтия продължи да се смее, после внезапно спря и стана сериозна.

— Виж, Нимрод, ако ми позволиш да те наричам така. — Съжалявам, че те накарах да се чувстваш неудобно. Трябва да ти обясня нещо. Карен смята, че си много мил, любящ и нежен мъж, и това, което се е случило тази вечер, за нея е най-хубавото в живота й. Ако се интересуваш от странично мнение, аз изпитвам същите чувства.

Ним се вгледа в нея и за втори път тази вечер видя жена да плаче.

— По дяволите! Съвсем не исках така да се получи! — Синтия избърса сълзите си с една малка носна кърпичка. — Просто съм доволна и щастлива, колкото и самата Карен. Или почти толкова.

Ним явно вече не беше напрегнат. Това, което каза, беше само:

— Просто нямам думи!

— А аз имам да казвам още много неща. Искаш ли да пийнем още по едно?

Без да дочака отговор, тя напълни двете чаши. Когато се върна на мястото си. Синтия продължи, като грижливо подбираше думите си:

— Виж, Нимрод, важното е да разбереш едно нещо: Това, което се е случило тази вечер между вас с Карен, е нещо прекрасно и удивително. Може би не ти е известно, но мнозина гледат на парализираните като на прокажени. Понякога и аз съм била свидетел на подобни сцени, но най-вече Карен… И ето те тебе. Добрия принц от приказките, за когото Карен е просто жена… Боже мой!… Отново се разплаках!

Кърпичката на Синтия явно беше недостатъчна, затова Ним й предложи своята. Тя го погледна с благодарност и продължи:

— Дори и дребните неща, които правиш… Карен ми каза…

Ним каза смутено:

— Виж, аз дойдох да видя Карен съвсем случайно.

— Повечето неща стават случайно.

— И това, което се случи между нас тази вечер… Просто никога не си го бях представял… То просто се случи.

— Разбирам — каза Синтия. — Само искам да ти кажа, че не трябва да съжаляваш или да имаш угризения! Просто няма да е честно.

Синтия се загледа замислено в една точка.

— Можеш ли да си представиш, че когато Карен беше на осемнадесет години, а аз на двадесет и една, аз я мразех?

— Трудно ми е да го повярвам.

— И въпреки всичко това е вярно. Мразех я, понеже към нея бе насочено всичкото внимание на родителите ни и на техните приятели. Понякога се чувствах така, сякаш изобщо не съществувам. За двадесет и първия ми рожден ден исках да направя голямо тържество, но родителите ми решиха, че не е подходящо заради Карен. И така, тогава Карен беше в болница, а ние с родителите ми изпихме по един чай и ядохме някаква скапана торта. Подаръците ми също бяха символични, понеже всичко, което имахме, отиваше за Карен. Срам ме е да го призная, но през онази нощ исках Карен да умре…

— И кога промени отношението си към нея? — попита Ним.

— Трябваше да минат доста години. А преди това изживях свой собствен период на угризения и вина, че аз съм нормална, а Карен не е. Чувствах се виновна заради нещата, които аз можех да правя, а тя не можеше — да играя тенис, да ходя на купони, да се целувам с момчета… — Синтия въздъхна. — Аз не съм била добра сестра.

— Но сега си.

— Доколкото мога, след като трябва да се грижа и за собствената си къща, съпруга и децата си. Започнах да се сближавам със сестра си, след като се роди първото ми дете. Сега ние сме най-добрите приятелки, които нямат тайни една от друга. Няма нещо, което тя да не ми казва.

Ним само се усмихна:

— Това вече го разбрах.

Те продължиха да говорят. Синтия му разказа за себе си. Омъжила се е на двадесет и две, донякъде за да се махне от вкъщи. Съпругът й сменил няколко работи, а в момента продавал обувки. Ним предположи, че бракът им не е от най-успешните, но продължават да бъдат заедно заради трите си деца и поради липса на алтернатива. Преди да се омъжи, Синтия ходила на уроци по пеене и сега, четири пъти в седмицата, тя пееше в един второкласен бар, за да допълни мизерната заплата на мъжа си. Тази вечер тя нямаше ангажименти и щеше да остане с Карен, а съпругът й щеше да се погрижи за децата. Докато си говореха, Синтия изпи още две чаши. Ним отказа.

След известно време Ним се изправи и каза:

— Време е да си ходя.

— Сега ще ти донеса шлифера. Но ако искаш, можеш и да останеш. Канапето в хола е свободно.

— Благодаря ти, но наистина трябва да тръгвам.

На раздяла Синтия го целуна по устните:

— Това е отчасти за Карен, отчасти за мен…

По пътя за вкъщи Ним се опитваше да се отърси от непочтените си мисли, но това трудно му се удаваше. Той продължи да разсъждава над въпроса, че по света има толкова много красиви жени, които са достъпни и с радост ще споделят с него някои удоволствия. Неговият опит му подсказваше, че и Синтия принадлежеше към тази категория.