Артър Хейли
Свръхнатоварване (33)

2

Георгос Уинслоу Арчамболд лазеше почти безшумно по корем по посока на оградата около подстанцията на GSP & L в квартала Милфийлд. Може би предпазните мерки да бяха излишни, тъй като нощта беше тъмна, а основният път се намираше на около половин километър разстояние. Но напоследък компанията беше увеличила броя на служителите от охраната, които обикаляха обектите. Техните маршрути непрекъснато се изменяха, тъй че предпазливостта не беше излишна, макар и да не беше особено удобно да пълзиш, натоварен с експлозиви и инструменти.

На няколко метра зад него пълзеше Ивет, която носеше проводниците и детонатора. Останалите членове на „Приятели на свободата“ имаха поставени задачи в други райони на града. Тази вечер три подстанции на GSP & L щяха да бъдат взривени и ако планът им се удадеше, това щеше да стане едновременно.

Целта на тези операции беше грижливо подбрана: големите подстанции бяха твърде уязвими и всяка една повреда би отнела седмици, за да бъде отстранена или заменена напълно. Ако всичко вървеше по план, не само Милфийлд, но и всички околни квартали щяха да останат без електричество. Повредите щяха да бъдат значителни, както и щетите. Георгос възликува вътрешно при мисълта, че след тази операция хората ще бъдат принудени да приемат организацията „Приятели на свободата“ по-сериозно.

Георгос Арчамболд си помисли, че те доста се бяха усъвършенствали, откакто започнаха атаките си към кръвопийците-капиталисти. Всяка операция вече грижливо се подготвяше, разучаваше се разположението на всеки обект и се избираха най-уязвимите точки. До голяма степен им помогна и един бивш инженер от компанията Голдън Стейт, уволнен за кражба. Той беше насъбрал достатъчно омраза към компанията, а парите на Бърдсонг още повече го убедиха да им сътрудничи. Останалите средства отиваха за експлозиви.

Един ден Бърдсонг се беше изпуснал за източника на средствата — от клуб „Секвоя“, които бяха убедени, че подпомагат „Светлина и енергия за хората“. Георгос беше много въодушевен от идеята, че една подобна надута организация подпомага революцията.

Отворът в мрежата беше достатъчно голям, за да могат Георгос и Ивет да се промъкнат на територията на подстанцията. Оттам нататък всичко беше предварително разчетено. Георгос прикрепи експлозива към трите големи трансформатора, разположени в подстанцията, Ивет му подаде детонаторите и свърза проводниците с часовниковия механизъм. След десет минути цялата работа бе завършена и трите заряда бяха по местата си.

Трите взрива щяха да бъдат едновременни. Оставаха единадесет минути. Георгос и спътницата му да стигнат до колата, която беше скрита в една близка горичка. Нямаха много време, но ако тичаха, можеха да успеят да се измъкнат от района, преди да се взривят трансформаторите. Той изкомандва на Ивет:

— Хайде! Тръгвай!

Ивет първа се измъкна през отвора в оградната мрежа. Георгос я последва. В същия този миг той чу звука на кола, която се спускаше по хълма. Той се ослуша. Нямаше съмнение, че колата се движеше по чакълестия път, който водеше към подстанцията на GSP & L. Сто на сто бяха ония от охраната! Докато Ивет се канеше да му каже нещо, той я хвана за ръката и побягна през пътя към горичката. В момента, в който стигнаха до едни храсти, те се хвърлиха на земята и затаиха дъх.

Колата бавно се приближаваше към подстанцията. Георгос си помисли, че шансовете им да не бъдат открити бяха доста добри. Притесняваше го само фактът, че до експлозията оставаха само осем минути.

Колата спря само на няколко метра от Георгос и Ивет. От нея слезе един мъж в униформата на охраната на GSP & L, който носеше в ръката си фенерче със силен лъч. Той го насочи към оградата на подстанцията и тръгна да я обикаля. В този момент Георгос различи, че в колата имаше и един шофьор.

Внезапно първият се спря и насочи лъча надолу. Явно беше видял отвора в оградата. Той се провикна:

— Хей, Джейк! Обади се в централата! Бързо! Тук има нещо, което не ми харесва!

Георгос знаеше, че значение можеха да имат и секундите и че това, което щеше да направи, беше неизбежно. Той скочи на крака, като междувременно извади от пояса си ловджийски нож, който винаги носеше със себе си. Той почти беше стигнал до колата и вече протягаше ръка да отвори вратата. Вътре седеше един възрастен мъж с прошарена коса, който говореше по радиостанцията.

Георгос се хвърли върху него, измъкна го от колата, обърна го към себе си с едно движение и заби ножа дълбоко в гърдите му. Жертвата не успя дори да извика и с предсмъртен хрип се свлече на земята. Георгос извади ножа и потърси пистолета, който бе видял на кръста на мъжа от охраната. Той сграбчи оръжието, провери дали е зареден и махна предпазителя.

В този момент явно другият беше чул нещо подозрително и се бе запътил към колата.

— Джейк, какво става? Добре ли си?

Той беше извадил пистолета си, но не успя да го използва. Георгос го изчака да се приближи още няколко метра и стреля три пъти.

Георгос нямаше дори време да погледне часовника си. Той сграбчи Ивет и двамата се затичаха по хълма. Експлозията избухна, когато те бяха преодолели една трета от пътя си. Когато те вдигнаха глави от земята след взривовете, Георгос забеляза, че нещо беше различно. — Той беше изпълнил мисията си! Целият квартал беше тъмен.

Само минути по-късно те стигнаха до колата и се насочиха към града, оставяйки зад себе си Милфийлд.