Харолд Робинс
Пиратът (8)

СЕДМА ГЛАВА

Алайх беше малко селце в планините, на трийсет мили от Бейрут. Там не развиваха индустрия, търговия и селско стопанство. Имаше само една причина, която оправдаваше съществуването му. Удоволствията. От двете страни на главната улица, която минаваше през центъра на селото, бяха подредени ресторанти и кафенета с ориенталски танцьорки и певици от Близкия изток. Това отблъскваше западните туристи и те рядко стъпваха тук. Клиентелата се състоеше от богати шейхове, принцове и бизнесмени, които идваха, за да избягат от строгия морал и скуката на своята среда.

Тук те можеха да се отдават на всичко, което се смяташе за неприемливо у тях. Пиеха алкохол, опитваха храни и удоволствия, които суровите мюсюлмански закони им забраняваха. А вероятно най-важното беше фактът, че тук те оставаха анонимни. Без значение колко си близък с някого, правиш се, че не го познаваш, освен ако той не те заговори.

На следващата сутрин малко след десет часа лимузината на Шамир спря пред най-голямото кафене на улицата. В съответствие с ранга си принц Фейяд бе наел цялото заведение за през нощта. Не му се полагаше да се смесва с обикновената публика. Той беше абсолютен монарх на участък от хиляда квадратни мили, граничещ с четири държави — Ирак, Саудитска Арабия, Сирия и Йордания. Нямаше значение, че неговите владения навлизаха по малко във всяка от тях, тъй като те изпълняваха много важна функция. Тъкмо там представители на тези държави идваха безпрепятствено на сигурно място, за да уредят разногласията и проблемите помежду си. Бабата на Баидр беше сестра на бащата на принц Фейяд и като роднинско на кралската фамилия, семейство Ал Фей беше второто по значение в страната.

Принцът беше предоставил на бащата на Баидр правата за всички комунални услуги. Електрическата и телефонната компании бяха притежание на Шамир, в замяна на което семейството построи училища и болници, където се полагаха безплатни грижи за всеки желаещ. Започнаха богати, а след даренията почти без никакво усилие станаха още по-богати.

За рода беше голямо разочарование, че принцът няма син, на когото да предаде престола. Жени се няколко пъти и изпълни задълженията си. След като поредната съпруга не успяваше да роди желания наследник, той се развеждаше с нея. Сега, вече шейсетгодишен, отдавна беше решил, че ако волята на Аллах е била да няма пряк наследник, той ще се погрижи неговият братовчед да му осигури такъв.

Именно по тази причина преди осемнайсет години Шамир направи поклонението до Мека. Отговорът на молбите му беше раждането на Баидр. Но независимо от обещанието си Фейяд още не беше провъзгласил момчето за свой наследник. Вместо това той настояваше Баидр да получи западно образование, да живее и изучи западния свят. Шамир беше доволен в много отношения. Синът му щеше да стане доктор като него и щяха да работят заедно.

Но принцът имаше различни идеи от неговите. Други можеха да станат доктори. Баидр трябваше да получи образование за по-важни дела — търговия, инвестиции. Само чрез все по-сложни търговски похвати богатството на страната, тоест неговото и на фамилията, щеше да продължава да расте. Той притежаваше обичайното за арабите недоверие към западноевропейците, с които въртеше бизнес: чувстваше, че го смятат за посредствен, почти инфантилен поради липсата му на познания. И тъй, бе решено Баидр да не ходи в Англия и да следва стъпките на баща си, а да се учи в Америка, където бизнесът се смяташе за уважавана професия.

Шамир гледаше с гордост сина си, докато слизаше от лимузината. Облечен бе в традиционни арабски дрехи, гутрата се спускаше върху врата му, а робата прилепваше към високото му сухо тяло — видът му беше представителен. Волевата брадичка, издаденият нос и синьо-черните очи, разположени дълбоко над високите скули, матовата кожа говореха за силата и характера на младия човек. Принцът щеше да бъде доволен. Може би сега той ще обяви Баидр за свой приемник.

Вътрешно помоли Аллах за прошка заради земните си надежди и суета. Достатъчно чудо бе, че насред пустинята го бе дарил със син. Това трябваше да му е достатъчно. Да бъде волята на Аллаха.

Той направи жест към Баидр, който изкачваше след него стъпалата към кафенето. Майордомът на принца беше на вратата с двама въоръжени телохранители. Той позна Шамир. Поклони се и изрече обичайния поздрав:

— Асалаам алейкум.

— Алейкум асалаам — отговори Шамир.

— Негова светлост очаква с голямо нетърпение пристигането на любимия си братовчед — каза майордомът. — Заръча да ви заведа при него веднага щом дойдете. Той е в своя апартамент горе.

Последваха майордома през празното кафене до стълбата в дъното на голямото помещение. В заведението беше тихо. Обикновено заетите келнери сега стояха на групички и клюкарстваха, а музикантите от оркестъра близо до сцената пушеха и си говореха. Певци и танцьорки не се забелязваха. Нищо нямаше да започне, докато принцът не дадеше сигнал.

Апартаментите над кафенето бяха отредени за много специални клиенти и техните гости, които след нощните забавления биха се почувствали твърде уморени, за да се приберат по домовете си, а тук можеха да опитат и други удоволствия, които управата на кафенето им осигуряваше. Майордомът спря пред вратата и почука.

— Кой е? — запита момчешки глас.

— Доктор Ал Фей и синът му са тук, за да видят негова светлост — отговори майордомът.

Вратата бе отворена от младо момче, облечено в копринени риза и панталон. Около очите му имаше силен грим, а на бузите — руж, ноктите му бяха дълги и лакирани.

— Моля, флесте — изфъфли той на английски.

Баидр и баща му пристъпиха напред. Във въздуха се усещаше слаб мирис на хашиш. Стаята беше празна.

— Моля, седнете — каза момчето, сочейки диваните и столовете. Остави ги и отиде в друга стая.

Баща и син се спогледаха безмълвно. Момчето се върна.

— Негофа сфетлост ще дойде след малко. Какфо още мога да напрафя за фас? Нещо сласко? Или пък ласхладително? Имаме и английско уиски, ако предпочитате.

Шамир поклати глава.

— Не, благодарим.

Вратата отново се отвори и се появи принц Фейяд. Беше изцяло облечен в кралските си одежди. Главата му бе заметната с бял муселин. Прекоси стаята до братовчед си.

Шамир и Баидр станаха и направиха обичайните поклони на уважение към своя монарх. Фейяд шеговито тупна прострените ръце на Шамир.

— Така ли се срещат братовчеди, които отдавна не са се виждали? — Той положи длани върху раменете на Шамир, целуна го по двете бузи, после, все още засмян, се обърна към Баидр. — Това ли е малкото момченце, което плачеше, когато отиваше на училище?

Баидр усети, че се изчервява.

— Това беше много отдавна, ваша светлост.

— Не чак толкова — каза принцът и пак се усмихна. — Мисля, че тогава беше шестгодишен.

— Сега е на осемнайсет — обади се Шамир. — И истински мъж, хвала на Аллах.

— Алхамду лилах — откликна принцът. Изгледа Баидр, който се извисяваше е една глава над двамата. — Синът ти е висок. По-висок от всички в твоето семейство, доколкото си спомням.

— Дължи се на начина на хранене, ваше превъзходителство — обясни Шамир. — Храната в Америка е обогатена с витамини и минерали. Младото поколение расте по-високо от родителите си.

— Какви чудеса вършите вие, учените — каза принцът.

— Аллах върши чудесата — отбеляза Шамир. — Ние сме само инструменти в ръцете му.

Принцът кимна.

— Много имаме да си говорим, братовчеде — каза той. — Но това може да почака до сутринта. Тази вечер ще се радваме на удоволствието, че отново сме заедно. — Той плесна с ръце. — Приготвил съм ви апартамент, така че имате възможност да се освежите след пътуването. В среднощ ще се съберем долу в кафенето, където за нас се готви угощение.

Шамир се поклони.

— Извънредно сме благодарни за гостоприемството ти и за любезността.

Младото момче отново се появи.

— Покажи апартаментите на моите братовчеди — изкомандва принцът.

Момчето се поклони.

— С удоволствие, ваше превъзходителство.

Стаята на Баидр бе отделена от тази на баща му с голяма всекидневна. Той остави баща си и отиде в своята спалня, която бе луксозно обзаведена с тежки коприни и атлаз. Диваните бяха отрупани с плюшени възглавници. Щом се озова вътре, на вратата се чу тихо почукване.

— Влез — извика той.

В стаята пристъпи млада прислужничка. Тя наведе глава почтително.

— Мога ли да направя нещо за господаря? — запита тя тихо, извръщайки очи встрани, както му беше редът.

— Нищо не ми идва наум.

— Да приготвя на господаря гореща вана, за да отмине умората от пътуването?

— Няма да е лошо — отвърна той.

— Благодаря, господарю — каза тя и отиде в банята.

Баидр замислено се загледа след нея. Сега знаеше, че си е у дома. В Америка обслужването не беше такова.

Звуците на цимбали и барабани изпълниха кафенето. На малката сцена се завъртя една танцьорка, разноцветните шалове се носеха във въздуха около нея, сребристият метал по сутиена й отразяваше светлините на прожекторите. Компанията на принца наблюдаваше внимателно от маса във форма на подкова, разположена близо до сцената.

Принцът седеше в центъра на масата, Шамир на почетното място от дясната му страна, а Баидр — от лявата. На малки столчета зад принца имаше няколко млади момчета, всички гримирани така грижливо както младежа, който ги бе посрещнал в апартамента му. Зад тях бе изправен майордомът, който следеше обслужването на келнерите и останалата прислуга. Близо до всеки гост бе поставена бутилка с шампанско в кофичка и чашите им бяха непрекъснато доливани. Масата бе отрупана с повече от петдесет вида ордьоври и местни деликатеси. Гостите ядяха с пръсти, а след всяка хапка един слуга внимателно избърсваше ръцете им с топла влажна кърпа. До вратата и около стените стояха дузина души от личната охрана на Фейяд, които не откъсваха очи от принца.

Музиката стигна до кресчендо и за финал танцьорката падна ничком. Принцът пръв изръкопляска. Като по команда келнерите грабнаха бутилките с шампанско от кофичките, коленичиха пред сцената, изтеглиха тапите и ги метнаха високо над главата на танцьорката. Принцът лениво взе една банкнота от купчинката пред себе си, смачка я в шепа и я хвърли на сцената пред танцьорката.

С плавно, грациозно движение тя я взе и я мушна в колана си точно под пъпа. Отново се поклони и усмихвайки се, съблазнително се оттегли гърбом от сцената.

Принцът направи знак на майордома и му прошепна нещо на ухо. Майордомът кимна. Махна на момчетата, седнали зад принца, а после на оркестъра да засвири отново.

При първите звуци на музиката на сцената излязоха четири момичета и започнаха да танцуват. Постепенно светлините помръкнаха, докато залата потъна в почти пълна тъмнина, нарушавана само от малките сини прожектори, които следваха танцьорките. Музиката ставаше все по-бърза, прожекторите губеха по някоя танцьорка, а после я откриваха в момент, когато се извиваше още по-възбуждащо отпреди. Танцът продължи повече от петнайсет минути. Накрая момичетата сякаш в екстаз налягаха на сцената и светлините изгаснаха.

За кратко в залата беше тихо и тогава за първи път принцът започна да ръкопляска ентусиазирано. Танцьорките — все още на пода — се заизправяха на крака. Баидр гледаше в недоумение. На сцената не бяха по-раншните танцьорки. На местата им се оказаха момчетата, дотогава седели зад принца.

Този път принцът не мачкаше банкнотите. Хвърляше парите с шепи към сцената, докато гърмяха тапите на шампанското.

Баидр погледна баща си. Лицето на Шамир беше безизразно. Чудеше се какво ли си мисли баща му за тази вечер. Банкнотите, които принцът така безгрижно мяташе към танцьорите, бяха от по сто лири — повече, отколкото един среден работник, получаваше годишно.

Принцът се втренчи в Баидр и проговори на френски:

— Хубаво е, прекрасно, нали? — Баидр впи очи в неговите. Те бяха зорки и преценяващи.

— Да. — Той се поколеба за момент и попита също на френски: — Всички ли са педерасти?

Принцът кимна.

— Харесват ли ти? Избери си някого да си направиш удоволствието.

Баидр все още се взираше в очите възрастния мъж. Поклати глава.

— Благодаря, не. Без мен. Предпочитам жени.

Принцът се изсмя високо и се обърна към Шамир.

— Синът ти е хубавец и има здрави вкусове — каза. — Съвсем по американски.

Шамир погледна сина си и се усмихна гордо. Баидр се досети, че е издържал успешно първия тест на принца.

Беше пет часът сутринта и зората се разпукваше над планините, когато Баидр пожела на баща си лека нощ и отиде в спалнята си. Завесите бяха спуснати и в стаята беше тъмно. Протегна ръка, за да включи осветлението.

Друга ръка го спря. Гласът на жената беше нежен и в него се долавяше лек египетски акцент.

— Ще запалим свещи, ваша светлост.

Докато тя се отдалечаваше от него, слаб мирис на мускус стигна до ноздрите му. Той застана неподвижно в тъмнината, опитвайки се да разгледа жената, но не виждаше нищо, докато не драсна клечката кибрит и тя заблещука. Тъмни очи под гъсти мигли му се усмихнаха и тя се обърна към свещта.

Меката жълта светлина заля стаята. В лицето на жената той разпозна една от танцьорките, които бяха на сцената по-рано вечерта. Единствената промяна в костюма й беше сутиенът. Гърдите й вече не бяха в сребристи метални чашки. Вместо това бяха покрити с прозрачен копринен плат, през който ясно се виждаха тъмните зърна. Тя отново се усмихна.

— Приготвила съм топла вана в случай, че ваше превъзходителство се чувства уморен.

Той не отговори.

Тя плесна с ръце. Още две жени изникнаха от ъглите на стаята, където стояха в мрака. Те бяха по-леко облечени и от първата. Извънредно тънки воали обгръщаха гърдите им и падаха върху краката им от ханша надолу. Докато пристъпваха към Баидр, минаха покрай светлината и той ясно видя очертанията на голите им тела и обезкосмените им лонни възвишения. Само долната част на лицата им беше прикрита с фереджета.

Първата жена отново плесна с ръце и още една жена се появи от далечен ъгъл. Тя пусна грамофон и тихата музика изпълни стаята. С ритъма новодошлата започна леко да се полюшва.

Две жени го хванаха за ръцете и го поведоха към леглото. С леки и бързи движения го съблякоха. Той все тъй не продумваше.

Първата запали цигара и му я подаде. Той дръпна. Слабият сладникаво-пикантен мирис на хашиш се носеше към ноздрите му и той почувства как го облива топлина. Всмукна още веднъж дълбоко и й върна цигарата.

Погледна я.

— Как се казваш?

— Надя, ваша светлост — отговори тя, покланяйки се.

Той й се усмихна, усещайки как в него се надига сексуално желание. Изпъна се на леглото.

— Трябва ли да се къпем? — запита той. Тя се засмя.

— Както предпочете ваша светлост.

Той се взря в тях. Усети хашиша в слабините си. Погледна надолу към фалоса си — дълъг, източен и твърд, а после вдигна очи към първата жена.

— Искам ви всичките — каза.