Харолд Робинс
Пиратът (2)

ПЪРВА ГЛАВА

Струйките от душа се сипеха върху главата му като игли и заглушаваха шума от четирите големи реактивни двигателя. Парата замъгли стените на тясната кабина. Той бързо разтърка скъпия сапун и върху тялото му се образува благоуханна пяна, която той изплакна и обърна водата от гореща на леденостудена. Умората незабавно го напусна и той се разсъни. Спря водата и излезе от кабината.

Както обикновено Джабир чакаше с тежкия хавлиен халат и плътни кърпи, метнати през рамо. Наметна господаря си с пешкирите.

— Добър вечер, господарю — меко каза той на арабски.

— Добър вечер, приятелю — отвърна Баидр, силно търкайки тялото си с кърпите. — Колко е часът?

Джабир погледна тежкия сейко от неръждаема стомана, подарък от господаря му.

— Деветнайсет часът и петнайсет минути френско време — гордо заяви той. — Господарят добре ли си почина?

— Да, благодаря ти — обади се Баидр, като остави кърпите и се загърна в халата, който Джабир му поднесе. — Къде се намираме?

— Над Ламанша — отговори Джабир. — Капитанът искаше да ви съобщя, че в двайсет часа и четирийсет минути ще бъдем в Ница.

— Добре — каза Баидр.

Джабир държа вратата на малката баня отворена, докато Баидр влезе в своята кабина. Въпреки че господарското помещение беше голямо и заемаше почти една трета от вътрешността на боинга 707, въздухът беше тежък и наситен с острия мирис на хашиш и амилнитрит.

Баидр спря за момент. Миризмите не му пречеха, докато ги използваше, но по-късно му бяха противни.

— Тук вони — отбеляза той. — Много лошо, че не можем да отворим прозорец и да проветрим. Сигурно ще е неудобно на девет хиляди метра височина.

Джабир не се усмихна.

— Да, сър. — Той бързо излезе от кабината, пусна всички вентилатори, после взе парфюмиран спрей и напръска стаята. Върна се при Баидр. — Господарят реши ли кой костюм да облече?

— Още не — отвърна Баидр. Гледаше огромното двойно легло, което заемаше почти половината от кабината.

Двете момичета лежаха прегърнати, голите им тела сияеха на меката златиста светлина на кабината. Спяха дълбоко. Баидр си спомняше случилото се преди часове толкова ясно, все едно, че всичко ставаше сега.

Стоеше изправен до леглото и ги гледаше как се любят. Главата на всяка се намираше между краката на другата. Яростно се поглъщаха с устни и езици, когато изведнъж се претърколиха и полукълбата на двата бели задника блеснаха пред очите му. Той усети как възбудата му нараства и като сведе поглед, видя ерекцията си силна и пулсираща. Бързо загреба от масата няколко ампули и коленичейки над момичето, допря пениса си до отвора на ануса й. Провря силната си ръка под корема й и я придърпа здраво към себе си. Плъзна длан надолу, докато напипа хълмчето й. Езикът на другото момиче ближеше клитора й и докосваше върховете на пръстите му. Той яростно дръпна момичето към себе си и със силен напор влезе дълбоко в ануса й.

За момент момичето застина от неочакваното насилие, а след това отвори уста, за да извика. Докато си поемаше дъх, той счупи две ампули пред лицето й. Вместо да изкрещи, тя изпита огромно удоволствие и безумен спастичен оргазъм. Секунда по-късно той счупи една ампула и за себе си и изпадна в оргазъм, който сякаш продължи безкрайно. Стаята се завъртя пред очите му и той потъна в тъмнина. Следващото му съзнателно действие беше, когато се събуди и отиде под душа.

Сега стоеше до леглото и пак ги гледаше. Този път обаче не почувства нищо. Беше му минало. Той ги използва и те изпълниха предназначението си. Така по-лесно понесе скуката от дългия полет от Лос Анжелис. Вече не си спомняше имената им. Тръгна към вратата на кабината. От прага се обърна към Джабир.

— Събуди ги и им кажи да се облекат — каза и затвори вратата след себе си.

Мина през тесния коридор покрай двете кабини за гости и влезе в главния салон. Дик Каридж, изпълнителният му помощник, беше в офиса си в предната част на салона, седнал зад бюрото до телефоните и телекса. Както обикновено младият адвокат беше облечен официално: с бяла риза, връзка, тъмен костюм. Баидр не си спомняше да го е виждал без сако.

Каридж се изправи.

— Добър вечер, шефе — каза тържествено. — Добре ли си починахте?

— Да, благодаря — отговори Баидр. — А ти?

Младият адвокат направи гримаса, най-многото, което можеше да си позволи.

— Не успях да се науча да спя в самолет.

— Ще се научиш — усмихна се Баидр. — Има време.

Каридж не се усмихна.

— Щом не съм се научил за две години, страхувам се, че никога няма да се получи.

Баидр натисна копчето за стюарда.

— Има ли нещо особено?

— Всичко е тихо — отговори Каридж. — Уикенд, нали знаете.

Баидр кимна. Беше събота. Не очакваше никаква суетня. Докато тръгнат от Лос Анжелис, беше станало един сутринта.

Раул, главният стюард, дойде откъм кухнята.

— Да, сър?

— Кафе — каза Баидр. — По американски. — Стомахът му още не беше съвсем готов за силното кафе от филтър, което стюардът предпочиташе да прави. Той отново се обърна към Каридж: — Установи ли връзка с яхтата?

Каридж кимна.

— Говорих с капитан Петерсен. Всичко е готово за партито довечера. Ролсът и моторницата ще бъдат на летището. Той твърди, че ако морето е спокойно, моторницата ще ви закара до Кан за двайсет минути. Колата ще тръгне един час по-рано заради натовареното движение около филмовия фестивал.

Стюардът се върна с кафето. Докато пълнеше чашката, Баидр запали цигара. Сръбна от кафето.

— Искате ли да хапнете нещо? — запита стюардът.

— Не точно сега, благодаря — отвърна Баидр. Обърна се към Дик: — Жена ми на яхтата ли е?

— Капитанът ми каза, че била във вилата. Но Юсеф се е върнал от Париж и вече е на яхтата. Той ме помоли да ви съобщя, че за довечера е подготвил изненада.

Баидр кимна. Юсеф Зиад беше шеф на парижкото бюро. Във всяка страна Баидр имаше свой представител. Умни, очарователни, образовани мъже, които обичаха парите и досега с властта.

Главната им задача беше да намират хубави момичета за партитата, които Баидр уреждаше заради бизнеса.

— Свържи ме по телефона с мисис Ал Фей — нареди.

Отиде към трапезарията и седна пред кръглата махагонова маса. Раул отново напълни чашата му. Баидр мълчеше и пиеше кафето. След малко телефонът иззвъня. Той вдигна слушалката. Чу се гласът на Каридж.

— Мисис Ал Фей не си е у дома. Току-що говорих със секретарката й. Предаде ми, че е на кино и оттам направо ще отиде на яхтата.

— Благодаря — каза Баидр и затвори. Не беше изненадан. Не очакваше Джордана да си е вкъщи поне не когато се провеждаше филмов фестивал или пък някъде течеше парти. Тя беше там, където имаше действие. За момент се раздразни, но след това му мина. Все пак нали тъкмо това първо го бе привлякло към нея. Тя беше американка, а не арабка. Американките не си стоят у дома. Веднъж се беше опитал да го обясни на майка си, но тя не успя да разбере. Все още изпитваше разочарование, че след развода с първата си жена не се бе оженил за арабка.

Телефонът иззвъня отново. Той вдигна слушалката. Беше пилотът — капитан Андрю Хаят.

— С ваше разрешение, сър — каза пилотът. — Ако останем достатъчно дълго в Ница, бих желал да предам самолета за поддръжка на Ер Франс.

Баидр се усмихна на себе си. Така капитанът вежливо искаше да разбере колко наземно време да даде на екипажа.

— Смятам да останем до сряда. Времето достатъчно ли е, Анди?

— Да, сър.

— Полетът беше чудесен, Анди. Благодаря ти.

— И аз ви благодаря, сър. — Когато свършваха разговора, гласът на пилота звучеше доволно. Баидр натисна копчето за Каридж.

— Запази стаи за екипажа в „Негреско“ до вторник.

— Да, шефе. — Каридж се поколеба. — А ще поканим ли на партито момичетата?

— Не — гласът на Баидр беше безизразен. Юсеф вече беше уредил този въпрос.

— Какво ще правим с тях?

— Настани ги в „Негреско“ заедно с екипажа — нареди той. — Дай на всяка по петстотин долара и билет за връщане до Лос Анжелис.

Затвори телефона и се загледа през прозореца. Почти се беше стъмнило и далече под него светлините на френското крайбрежие започваха да блещукат. Чудеше се какво ли прави Джордана. Беше изминал почти месец, откакто я видя в Бейрут с децата. Бяха се уговорили да се срещнат в Южна Франция за рождения й ден. Мислеше си за диамантената огърлица от фирмата „Ван Клееф“ и се чудеше дали ще да й хареса. Не знаеше. Всичко живо вече ходеше по джинси и с изкуствени бижута. Вече нямаше нищо истинско, дори и в чувствата им един към друг.

Джордана стана от леглото и се отправи към банята, взимайки всичките си дрехи със себе си.

— Защо е цялото това бързане, скъпа? — чу се мъжки глас от леглото.

Тя се забави на вратата на банята и се обърна, за да го погледне.

— Съпругът ми пристига — каза. — А аз трябва да стигна навреме на яхтата и да се преоблека за партито.

— Самолетът му може да закъснее — обади се мъжът.

— Самолетът на Баидр никога не закъснява — отвърна тя твърдо. Влезе в банята и затвори вратата след себе си. Наведе се над бидето, пусна крановете и нагласи топлата и студена вода, докато получи желаната температура. Отвори чантичката си, извади пластмасова сапунерка и собствения си сапун и започна да се мие разкрачена над бидето. Някой ден няма да се измия, мислеше си тя. Чудно дали ще познае, когато легнем заедно.

Отхвърли мисълта, смеейки се на себе си. Мъжете бяха тъй завладени от идеята за неудържимата сила на неотразимите си пениси, та не бяха в състояние да си представят, че жената, в която проникват, няма да изживее оргазъм след оргазъм. Почти можеше да преброи на пръстите на двете си ръце колко пъти бе стигала до това върховно удоволствие. Но имаше нещо, в което беше сигурна. Ако учредяха академична награда за изиграване на оргазъм, всяка година тя щеше да я печели.

Спря водата и се изправи. Докато се подсушаваше, водата бълбукаше надолу в канала. Френските хотелски бидета издаваха един и същи звук, независимо дали си в Париж, в Кан или в провинцията. Глъг, глъг, пауза, глъг, глъг, глъг. Вече суха, сложи малко парфюм на върха на пръстите си и леко го разтърка по мекото като коприна лонно възвишение. След това бързо се облече и излезе от банята.

Мъжът седеше гол в леглото и играеше с пениса си, който отново бе възбуден.

— Виж какво се случи, скъпа.

— Браво на тебе — отбеляза тя.

— Хайде да го духаш — каза той. — Няма да си тръгнеш току-тъй.

Тя поклати глава.

— Съжалявам, скъпи. Закъснявам.

— Може би по-късно на партито? — предложи той. — Ще намерим някое тихо кътче, далеч от всички.

Тя срещна погледа му.

— Ти няма да идваш на партито.

— Но, скъпа — запротестира той. — Защо не? Цяла седмица бях на яхтата с тебе.

— Тъкмо по тая причина — отговори тя. — Баидр не е глупак.

— Тогава кога ще те видя? — запита той, а пенисът му вече бе започнал да спада.

Тя вдигна рамене.

— Не зная. — Отвори чантата си и извади малък плик, пълен със стофранкови банкноти. — Това би трябвало да покрие сметката ти в хотела и разноските — каза. — Ще ти остане и нещичко, с което ще се оправиш, докато завържеш друга връзка.

Гласът на мъжа прозвуча обидено:

— Но, скъпа, ти да не смяташ, че е било само заради парите?

Тя се изсмя.

— Надявам се, че не. Ще ми е отвратително да си мисля, че дотолкова не ме бива.

— Никога няма да намеря жена като теб — промълви той тихо.

— Виж какво — отбеляза тя. — Наоколо е пълно с жени. А ако имаш нужда от препоръки, само им кажи, че за мен си най-добрият.

Преди той да отговори, тя вече бе излязла от стаята. Докато чакаше асансьора в коридора, тя погледна часовника си. Беше осем без петнайсет. Имаше достатъчно време, за да стигне до яхтата и да вземе гореща вана, преди да се облече за партито.