Харолд Робинс
Пиратът (27)

ЕДИНАЙСЕТА ГЛАВА

Казваше се Джордана Мейсън — родена и израснала в Сан Франциско. Така че бе прав в едно. Че е момиче от Калифорния. Майка й и баща й бяха разведени от детската й възраст. И двамата родители се бяха оженили повторно, но отношенията помежду им оставаха добри. Джордана беше в близки отношения с баща си, въпреки че живееше с майка си. Беше деветнайсетгодишна, в предпоследния курс на Бъркли и една от организаторките на движението „Студенти за Кенеди“. Това беше и причината да бъде поканена на церемонията.

Беше хванала окото на кандидата на един митинг в Сан Франциско. Хората му, които отговаряха за пресата, направиха голям удар благодарение на снимките му със студентите и той й обеща, че ако спечели, ще й изпрати покана.

Не беше чак толкова наивна да повярва, че ще си спомни за обещанието. Сигурна бе, че мисълта му е заета с много по-важни неща. Така че се изненада, когато една сутрин поканата пристигна по пощата.

Възбудено възкликна пред майка си.

— Не е ли прекрасно?

Майка й прие вестта хладно. Цялото семейство бяха твърди републиканци.

— Надявам се, че са ти осигурили придружителка — каза майка й.

— Мамо — провикна се Джордана, — вече е шейсета, а не хиляда и деветстотната година. Аз съм голямо момиче. Мога сама да се грижа за себе си.

— Сигурна съм, скъпа — отговори майка й спокойно. — Но дали са ти ангажирали квартира? А кой ще плати самолетния билет?

— Предполага се да уредя сама тези неща. Поканата е само за изборната церемония. В нея се казва, че ще имам място на същата трибуна като Президента.

— Все пак не ми харесва — навири нос майка й. — Смятам, че е по-добре да обсъдиш този въпрос с баща си.

Тя се отби в бюрото на баща си в Административния център. Той не беше по-ентусиазиран от майка й, но прояви разбиране колко много означава тази покана за нея. Предупреди я за репутацията на Кенеди, макар и да знаеше, че тя е способна да се справя сама. Освен това беше сигурен, че сега, след като човекът беше станал президент, ще промени навиците си. Съгласи се да й купи билет, но поиска тя да поговори отново с майка си дали няма някои приятели, на които да гостува. Хотелите във Вашингтон бяха известни като гнезда на порока, пълни с всякакви чернокожи политици от Юга и с чужденци, които се опитват да пробутат съмнителни стоки. Най-накрая откриха, че всичките им приятели са републиканци и за Джордана беше по-добре да отиде на хотел, отколкото някой от тях да разбере, че член от тяхната фамилия е преминал в противниковия лагер.

Това научи Баидр по време на първия танц. След като свърши музиката, тръгнаха да търсят празна маса, за да седнат и да си поприказват. Намериха място в една малка зала, в която се влизаше от главната. Келнерите сновяха като луди, за да изпълнят поръчките, които се сипеха от всички страни.

Баидр лесно разреши проблема. Привлече погледа на отговорника на салона, размахвайки ръка, в която беше скрил десетдоларова банкнота. След малко на масата им се появи бутилка „Дом Периньон“.

— Това е скъпо вино — отбеляза Джордана. — Сигурен ли сте, че можете да си го позволите?

— Смятам, че да — каза Баидр незаангажиращо. Той вдигна чашата си. — За най-красивото момиче във Вашингтон.

Тя се засмя.

— Откъде знаете? Не сте видели всичките.

— Видях достатъчно.

Тя опита виното.

— Великолепно е. Казват, че калифорнийското шампанско е хубаво като френското, но не и колкото това.

— Калифорнийското шампанско не е лошо.

— Обзалагам се, че никога не сте го опитвали — обвини го тя.

Той се изсмя.

— Посещавах Харвардския университет, а след това учих няколко години в Станфордския.

— С какво се занимавате?

— Бизнесмен съм.

Тя го изгледа със съмнение.

— Изглеждате малко млад за това.

— Сега възрастта няма значение — каза той. — Кенеди е само на четирийсет и три, а е президент.

— Вие не сте на четирийсет и три — отбеляза я. — На колко години сте?

— Достатъчно съм възрастен — отговори той и отново напълни чашите. — Кога се прибирате?

— Утре сутрин.

— Не си отивайте. След като ви открих дяволски трудно, не бива да изчезнете така бързо.

Тя се засмя.

— В понеделник трябва да бъда на лекции. — На лицето й се изписа озадачение. — Какво искате да кажете с това, че сте ме открили дяволски трудно?

— Видях ви следобед на церемонията по избора. Останахте в съзнанието ми, затова реших да посетя всички балове, докато ви намеря. Уверен бях, че ще бъдете на някой от тях.

— Честно?

Той кимна.

Тя погледна чашата си.

— Трябва да се връщам.

— Но не и утре — каза той. — Има цял уикенд, преди да се върнете.

— Тук е много студено. Никога не съм мръзнала през целия ми живот. Нямам дрехи за такова време.

— Ще се погрижим за това. Тази вечер можем да тръгнем за Акапулко. Там е топло.

— Има ли самолет толкова късно? — запита тя.

— Винаги има самолети.

— Това е лудост — каза тя усмихната. — А как ще бъда уверена, че ще има връзка за Сан Франциско? Нали знаете мексиканските линии?

— Гарантирам — обеща той поверително. — Какво ще кажете?

Тя го изгледа скептично.

— Не знам. Не съм сигурна.

— В какво?

— Защо го правите. Дори не ме познавате.

— Ето начин да се опознаем.

Тя се взря в него.

— На какво разчитате вие?

Той отвърна на погледа й спокойно.

— На удоволствието от вашата компания.

— Само на това? Нищо друго?

— Не е ли достатъчно? — засмя се той. — Не съм сексуален маниак, ако ме мислите за такъв. Нямате абсолютно никакъв повод за тревога.

— Но аз дори не знам името ви.

— Не е проблем. — Той извади визитна картичка от портфейла си и й я подаде.

Тя сведе поглед към нея.

— Баидр Ал Фей. БИРИС инкорпорейтид, Уол стрийт 70, Ню Йорк — прочете тя на глас. — Какво означава БИРИС?

— Името на моята компания — обясни той. — Близко източно развитие и Инвестиционни съдружници.

— Не сте американец?

— Не. Вие за такъв ли ме взехте?

— Взех ви за евреин — каза тя.

— Защо?

— Не знам. Може би така изглеждате?

— Много хора правят същата грешка — каза той излеко. — Арабин съм.

Тя млъкна. Отново сведе очи към картичката.

— Нещо не е наред ли? — запита той бързо.

— Не. Просто размишлявах, това е. — Тя го погледна. — Никога не съм вършила нещо подобно.

— Винаги и за всичко има първи път.

— Може ли да помисля и да ви отговоря сутринта?

— Разбира се, но наистина ще е срамота да пропуснем цял ден на слънце.

Тя отново се поколеба.

— Наистина ли? Без никакви условия?

— Никакви условия.

Тя вдигна чашата шампанско до устните си и я пресуши.

— Стаята ми е в този хотел горе. Ще се кача да си стегна багажа. Ще бъда готова след петнайсет минути.

— Добре — каза той и направи знак за сметката. — Така ще имам време да телефонирам на няколко места и да уредя полета. Ще вземем моите вещи на път за летището.

Отново валеше сняг, докато лимузината бавно си напредваше път към летището. Джабир седеше тихо на мястото до шофьора и пушеше.

— Надявам се, че няма да закъснеем за полета — отбеляза тя.

— Няма — обеща Баидр.

— Смятате ли, че времето ще ни попречи да излетим?

— Излитал съм в много по-лошо време. Летището беше съвсем празно, когато влязоха.

Джабир и шофьорът бяха зад тях с багажа.

— Не виждам никакви пътници — каза тя, когато се отправиха към изхода за отвеждане към самолета. — Сигурен ли сте, че има полет?

— Има полет — усмихна се той. Чак когато стигнаха рампата и заизкачваха стъпалата към реактивния лиър, тя установи, че влиза в частен самолет. Спря на върха и го погледна. Той кимна в знак на потвърждение.

Стюардът ги чакаше вътре точно зад вратата.

— Добър вечер, мадам. Добър вечер, мистър Ал Фей. — Обърна се към Джордана. — Позволете да ви посоча мястото ви.

Поведе Джордана към удобен лежащ стол и пое палтото й. После се наведе и затегна колана.

— Удобно ли се чувствате, мадам?

— Много, благодаря.

— Благодаря ви, мадам — изрече той и се отдалечи.

Баидр седна до нея и също закопча колана си. След малко стюардът се върна с бутилка „Дом периньон“ и две чаши. След кимване на Баидр той напълни чашите и отново се отдалечи.

Баидр вдигна чашата си.

— Добре дошла на борда на „Звездата на Изтока“.

— Не ми казахте, че ще летим с ваш самолет — Каза тя.

— Не ме попитахте. Само се поинтересувахте дали съм сигурен, че ще има полет.

Тя пийна от шампанското.

— Хубаво е. Знаете ли, че едно момиче може да се пристрасти към такова нещо.

— Мога да измисля и по-лоши неща — Баидр се усмихна.

Самолетът се понесе към полосата. Тя машинално стисна ръката му.

— При излитане винаги съм нервна.

Той се усмихна и нежно задържа ръката й.

— Няма за какво да се безпокоите. И двамата пилоти са много способни.

От прозореца тя погледна падащия сняг.

— Но видимостта не е добра.

— Не е и нужно — отговори той. — Движим се с помощта на радар и уреди. Моторите заработиха на бързи обороти, а след малко самолетът беше вече във въздуха. Когато се издигнаха над снега и облаците в обсипаната със звезди нощ, тя се обърна и забеляза, че ръката й е още в неговата.

— Вие сте странен човек — каза меко. — Често ли правите подобни неща?

— Не — отвърна той. — На мен също ми е за пръв път.

Тя помълча и отпи от шампанското.

— Защо избрахте мен? — запита. Очите му бяха сини като нощното небе.

— Мисля, че се влюбих във вас в мига, в който ви видях.

Стюардът се върна, отново напълни чашите и изчезна. Тя пак отпи, а после се засмя. Видя въпросителния му поглед.

— Помислих си нещо много смешно — промълви.

— Кажете ми.

— Във всички филми, които съм гледала, шейхът идва, яздейки откъм пустинята, грабва момичето на белия си кон и изчезва в нощта. В известен смисъл не постъпвате ли и вие така?

— Сигурно — усмихна се той. — Вижте, аз имам намерение да се оженя за вас.