Харолд Робинс
Пиратът (26)

ДЕСЕТА ГЛАВА

Баидр си позволи да прекара само по един час на всеки бал. И четирите си приличаха — претъпкани и шумни, дансингът беше пълен с хора — пияни и трезви, танцуващи, разговарящи или просто разхождащи се безцелно. Единственото общо между тях беше, че ги уреждаха демократите, които се радваха, че звездата им отново бе изгряла след осем години мрак. По-късно Баидр започна да недоумява дали в страната изобщо са останали републиканци.

На първия бал пристигна тъкмо когато президентът преди секунда си беше тръгнал. Погледът му обиколи внимателно залата. Никога не си беше представял, че във Вашингтон има толкова много блондинки, но нито една от тях не беше онази, която търсеше. Отиде до бара и си поръча чаша шампанско.

Един мъж се приближи до него и го хвана за ръката.

— Видя ли го? — запита възбудено.

— Кого? — на свой ред попита Баидр.

— Как кого, президента — отвърна мъжът обидено. — За кого друг мога да питам?

Баидр се усмихна.

— Видях го.

— Страхотен, нали? — Мъжът се усмихна и се отдалечи, без да дочака отговора.

Баидр остави чашата си и реши да отиде на следващия бал. Хубаво, че не беше далеч, тъй като улиците бяха заледени. Докато се добере дотам, президентът пак си беше тръгнал. Баидр огледа залата и след като видя, че момичето го няма, дори не се задържа да изпие чаша вино.

Пристигна на третия бал по средата на един танц. Хората се бяха скупчили около дансинга и се опитваха да надникнат през тълпата.

Баидр си проправи път. Потупа по рамото един мъж.

— Какво става?

— Президентът танцува там с някакво момиче — каза мъжът, без да се извръща. В срещуположната част на дансинга светкавиците на фотоапаратите прищракваха. Баидр се насочи натам. Докато вървеше, чу как една жена каза с неодобрение:

— Защо не танцува с Джаки?

Чу отговора на мъжа, пълен с досада:

— Той е длъжен, Мери. Това е политика.

— Тогава защо винаги с хубаво момиче? — тросна се жена му. — Не го виждам да танцува с някоя от нас, които работихме толкова много за кампанията.

Баидр беше на края на дансинга. Фотографите се катереха един връз друг, за да снимат президента. За кратко Баидр беше прикован до един стълб, но после успя да се промъкне покрай тях.

Около президента и партньорката му имаше много малко свободно място. Всъщност останалите двойки въобще не танцуваха, а само се движеха в полукръг и зяпаха президента. Баидр също се загледа. Президентът танцуваше с неговото момиче.

Обзе го гадно чувство на разочарование. От начина, по който си говореха и се смееха, личеше, че се познават доста добре. Надеждата да открие някой, който би ги запознал, се разби на пух и прах. Човек не може да помоли президента на Съединените щати да го представи на момиче. Освен това беше подочул някои истории за президента. Очевидно се изявяваше много мъжествено пред жените.

Докато се взираше, музиката секна и двойката се оттегли от дансинга. Незабавно я заобиколи тълпа. Фотографите пак снимаха. Президентът се обърна към момичето. Усмихнат й каза нещо. Тя кимна, а президентът се извърна и си тръгна. Хората го последваха и след миг момичето остана почти само.

Той дълбоко си пое дъх и се приближи до нея.

— Мис?

Отблизо беше още по-красива отколкото отдалеч.

— Да? — отвърна вежливо. Гласът й беше нисък и с интонация от западните щати.

— Какво изпитвахте, докато танцувахте с президента на Съединените щати?

— Странен въпрос.

— Как се казвате?

— Да не сте репортер?

— Не — отговори той. — Добре ли познавате президента?

— Задавате доста много въпроси за човек, който твърди, че не е репортер.

Той се усмихна.

— Сигурно. Просто не мога да измисля друг начин да ви задържа да не си тръгнете.

За първи път тя го погледна право в очите.

— Мога да ви подскажа — рече. — Защо не ме поканите да танцуваме?