Харолд Робинс
Пиратът (3)

ВТОРА ГЛАВА

Когато излезе от таксито, Юсеф забеляза белия ролс ройс с подвижен покрив на Джордана, паркиран пред хотел „Карлтон“. Докато плащаше, се озърна за нея, но забеляза само шофьора й Ги, който разговаряше с други свои колеги. Обърна се и влезе във фоайето.

Беше денят преди официалното откриване на фестивала и вече бяха разлепени всички афиши, бяха поставени и стендовете на разпространителските фирми. Той се спря за момент и се взря в тях.

Най-набиваща се на очи беше огромната реклама, която висеше над цялото фоайе с надпис „Александър Солкинд представя «Тримата мускетари»“. Той бавно прочете имената на актьорите: Майкъл Йорк, Оливър Рийд, Ричард Чембърлейн, Ракел Уелч, Чарлтън Хестън, Фей Дънауей. Вярно, съставът беше само от звезди. Дори той, киноман от детските си години, беше впечатлен. Обърна се към рецепцията.

Ели, главният администратор, се усмихна и поклони.

— Мосю Зиад, колко е хубаво, че отново ви виждам.

Юсеф отвърна с усмивка.

— Винаги ми е приятно да бъда тук, Ели.

— И какво мога да направя за вас, мосю Зиад? — запита дребният мъж.

— Тук съм, за да се срещна с мистър Винсънт — отговори Юсеф. — Той пристигна ли?

— Очаква ви в малкия бар — упъти го Ели.

— Благодаря — каза Юсеф. Понечи да тръгне, но се спря, и като че ли се току-що се бе сетил, попита: — Между другото, виждал ли си мадам Ал Фей?

Без колебание Ели поклати глава.

— Не съм. Бихте ли искали да я потърся?

— Не е важно — отвърна Юсеф. Обърна се и пое към малкия бар близо до асансьорите.

Ели вдигна телефона зад плота и прошепна някакъв номер. Отговори операторът в слизащия асансьор. След малко той сложи обратно слушалката и се обърна към Джордана.

— Мосю Ели предлага мадам да слезе от асансьора към улица Канада. Изпратил е човек да ви поеме от мецанина.

Джордана погледна оператора. Лицето на мъжа беше безизразно, асансьорът вече спираше на мецанина. Тя кимна.

— Благодаря.

Излезе и се отправи по коридора към далечния край на хотела. Верен на думата си Ели бе изпратил човек да я чака в малкия старомоден и подобен на клетка асансьор, който в специални случаи все още обслужваше това крило на сградата.

Тя излезе от хотела откъм бара, прекоси терасата, после алеята до входа на хотела. Нейният шофьор Ги я видя и се спусна към вратата на ролса. Преди да слезе по стълбите, тя се обърна и се впери очи към фоайето. През цяла тълпа от хора пред рецепцията улови погледа на Ели. Кимна му в знак на благодарност. Без да промени израза на лицето си, той наведе глава и се поклони леко.

Ги държа вратата на колата, докато тя влезе. Джордана не разбираше защо Ели я бе спрял, но за нея беше достатъчно, че го е сторил. Този администратор вероятно беше най-умният служител на Ривиерата. А може би и най-дискретният.

Малкият бар беше претъпкан, но масата на Майкъл Винсънт беше далеч от останалите и се намираше между бара и входа. Когато Юсеф влезе, той стана на крака и протегна ръка.

Юсеф я пое.

— Съжалявам, че закъснях. Движението по Кроазет е направо ужасно.

— Няма проблеми — отговори Майкъл. Удивително беше да чуеш такъв мек глас от гигант с ръст метър и деветдесет и три. Той махна към младите жени, седнали на масата с него. — Както виждате, бях зает по най-прекрасния начин.

Юсеф се усмихна. Познаваше ги. Бяха от групата, която бе довел от Париж.

— Сюзан, Моник — измърмори той, докато сядаше.

Почти незабавно те станаха. Известни им бяха сигналите. Това беше бизнес-среща. Трябваше да се върнат в стаите си и да се приготвят за вечерното парти.

Келнерът дотича с бутилка „Дом Периньон“ и я показа на Юсеф, за да получи одобрението му. Юсеф кимна. Келнерът бързо отвори бутилката и му сипа в чаша, за да го опита. Юсеф отново кимна, а келнерът погледна Майкъл Винсънт.

— Аз ще остана на уиски — каза продуцентът-режисьор.

Келнерът допълни чашата на Юсеф и се оттегли. Юсеф я вдигна.

— Вярвам, че сте настанени добре. Едрият мъж се усмихна.

— Най-хубавият апартамент в хотела и питате дали го харесвам? Бих искал да зная как го постигнахте. Когато се обадих преди две седмици, в града нямаше нито една свободна стая по време на филмовия фестивал. А вие се обаждате един ден предварително и като по магия намирате.

Юсеф се усмихна тайнствено.

— Да речем, че не сме хора без влияние.

— Пия за това — каза американецът. Той допи уискито и направи знак за второ.

— Мистър Ал Фей ме помоли да ви предам, че оценява трудностите, които е трябвало да преодолеете, за да дойдете. Той с нетърпение очаква да се срещнете.

— Както и аз — каза Винсънт. Поколеба се за момент, после продължи: — Прекалено хубаво е, за да повярва човек.

— Кое? — запита Юсеф.

— Всичко — отговори Винсънт. Трябваха ми повече от пет години, за да събера парите за „Гайди“ и да го заснема, а вие идвате тук с десет милиона долара и питате дали се интересувам да направя филм за живота на Мохамед.

— За мен не е изненадващо — каза Юсеф. — Същото ще е и с вас, когато се срещнете с мистър Ал Фей. Той е човек с много силна интуиция. След като видя филмите ви за големите философи — Мойсей, Исус Христос и Ганди, — какво по-естествено от това да се обърне към вас — единственият творец, способен да вдъхне живот на тази история.

Режисьорът кимна.

— Ще имаме проблеми.

— Разбира се — потвърди Юсеф. — Те винаги изникват.

Винсънт се намръщи.

— Няма да е лесно да получим разрешение. Във филмовия бизнес работят много евреи.

Юсеф се усмихна.

— Ще се безпокоим за това, когато стигнем дотам — отбеляза той меко. — Може би мистър Ал Фей ще купи някоя от големите компании и сам ще разпространява филма.

Винсънт пое една глътка от уискито.

— Този ваш мистър Ал Фей трябва да е страхотен човек.

— И ние така мислим — каза Юсеф тихо. Разглеждаше филмовия режисьор и си мислеше дали той би се чувствал по същия начин, ако знаеше колко внимателно е бил избиран, преди Баидр да се спре на него. Досието му върху бюрото на Баидр съдържаше всичко, което Винсънт беше извършил след детската си възраст. Нито една подробност от личния му живот не бе останала неизвестна. Момичета, жени, алкохол, дори членството му в тайното общество на Джон Бърч, както и в други подмолно антисемитски групировки. Всичко беше там. Чак до анализа защо е персона нон грата във филмопроизводството. Трудно беше да се скрие антисемитизмът в индустрия, където чувствителността бе тъй остра както в киното. Бяха изминали пет години, откакто „Ганди“ беше създаден, а на Запад той изобщо не беше пускан. Оттогава този човек не бе успял да осъществи нито един свой проект. През последните няколко години живееше от подаяния на приятели и с обещания. Както и с бутилка уиски.

Юсеф не му спомена, че преди да стигне до него, Баидр бе разговарял с много други. Но всички отклониха предложението. Не защото не бяха съгласни, че Пророкът представлява добра тема за филм, а понеже смятаха, че в този момент целта е повече пропагандна отколкото философска. Всички го знаеха прекрасно. Опасяваха се тъкмо от евреите, които държаха киното като в клещи, и не смееха да им се противопоставят.

Той се взря в часовника си и се изправи.

— Съжалявам, но трябва да тръгвам. Има някои по-важни дела, които трябва да свърша.

Винсънт го стрелна с очи.

— Естествено, разбирам. Благодаря ви, че се отбихте при мен.

— Удоволствието беше мое — Юсеф го погледна. — Яхтата ще бъде в залива пред хотела. От десет и половина нататък на кея на „Карлтон“ ще има много моторни лодки, които могат да ви превозят до яхтата. По което и да е време след този час ще бъдете добре дошли.

Келнерът се появи със сметката. Юсеф я подписа, а Винсънт стана на крака. Двамата мъже си стиснаха ръцете, Юсеф напусна бара, а Винсънт си поръча още едно уиски.

Когато излезе от хотела, Юсеф забеляза, че колата на Джордана я няма. Сведе очи към часовника „Пиаже“ на китката си. Минаваше осем. Спусна се надолу по стъпалата и сви към „Мартинес“.

Любопитните вече се събираха. Всяка вечер през следващите няколко седмици щеше да има неистови сцени, когато хората се стичат отвсякъде, за да зяпат знаменитости и филмови звезди. Той мина бързо през тълпата, без да поглежда наляво и надясно. Оставаше му още поне един час, преди да се върне на лодката и да се срещне с Баидр.

Фоайето на „Мартинес“ не беше така претъпкано както на „Карлтон“. Отиде направо до асансьора и се качи на последния етаж. След като излезе от асансьора, тръгна по коридора към ъгловия мезонетен апартамент. Натисна звънеца. Отвътре се чу мек приглушен звън. Почака малко, а после нетърпеливо натисна звънеца отново.

През затворената врата се чу дрезгав и плътен глас.

— Кой е?

— Аз съм. Отвори.

Чу как се сваля веригата, а след това вратата се отвори и се показа висок и рус млад мъж. Той свирепо се втренчи в Юсеф.

— Закъсня — обвини го. — Обеща, че ще дойдеш преди час.

— Казах ти, че имам малко работа — обясни Юсеф, мина покрай него и влезе. — Трябва да работя, за да живея, нали знаеш.

— Лъжеш! — Докато младият мъж затваряше вратата, гласът му звучеше гневно. — Бил си с Патрик.

— Обясних ти, че Патрик е в Париж — възрази Юсеф. — Не го искам тук.

— Той е тук — настоя твърдо младият мъж. — Следобед го видях в самолета. Беше с онзи англичанин — собственик на универсални магазини.

Юсеф мълчеше и сподавяше яда, който се надигаше в него. Беше дал на Патрик изрични указания да стои в хотела и да не излиза до утре.

— Кучка такава! — изруга той. — Като го видя, Ще го подредя аз него!

Той стигна до масата, където бяха строени бутилки. В кофичката с лед имаше отворено шампанско „Дом Периньон“. Сипа си една чаша и се обърна към младия мъж.

— Искаш ли вино, скъпи?

— Не — младият човек беше мрачен.

— Хайде, Жак — каза Юсеф помирително. — Не се дръж така. Знаеш какви планове имам за теб.

Жак го погледна за първи път, откакто беше влязъл.

— Кога ще се срещна с нея? — запита той.

— Довечера. На яхтата — отвърна Юсеф. — Всичко е уредено.

— С теб ли ще тръгна? — поинтересува се Жак. Юсеф поклати глава.

— Не. Ти дори не ме познаваш. Ако тя заподозре, че сме приятели, нямаш пукнат шанс. Така съм наредил, че ти да придружаваш принцеса Мара на партито. Тя ще те представи на домакинята.

— Защо Мара? — запротестира Жак. — Знаеш, че не мога да я понасям.

— Но тя ще постъпи така, както й кажа — отговори Юсеф с равен глас. — По някое време вечерта ще отведе Джордана настрани и ще й разправи колко добър си в леглото и какъв страхотен член имаш.

Жак го погледна.

— И това ще накара дамата да се влюби в мене?

— Не — отговори Юсеф. — Зависи от тебе. Джордана все още е достатъчно американка, за да й на прави впечатление, когато жена с такъв опит като Мара те препоръчва. Освен това Джордана е луда по мъжките членове.

По-младият мъж помълча, после пристъпи до масата и си наля чаша шампанско.

— Надявам се, че си прав — каза и отпи. — Но какво ще стане, ако там има някой друг, от когото тя се интересува?

— Имаше — обясни Юсеф. — Разбрах го от екипажа на яхтата. Но доколкото познавам Джордана, тя се е освободила от него, тъй като не иска да има усложнения, когато съпругът й е тук.

— А ако не ме хареса? — запита Жак.

Юсеф се усмихна и остави чашата си. Отиде до младия мъж и развърза колана на хавлията му. Тя се разтвори. Юсеф взе пениса на Жак в ръката си и леко го погали.

— Двайсет и пет прекрасни сантиметра — измърмори той. — Как няма да го хареса?