Харолд Робинс
Пиратът (21)

ПЕТА ГЛАВА

Както обикновено полетът от Париж закъсня с един час. Наум Баидр проклинаше авиолиниите. Всички са еднакви. Никога нямат точна информация за пристигането, тя идва толкова късно, че няма какво да правиш, освен да седиш на летището и да чакаш самолета да се приземи.

Телефонът звънна в малката стая на ВИП-а и стюардесата вдигна слушалката. За момент се заслуша, а после се обърна към тях.

— Нула нула три каца в момента. След няколко минути ще бъде на ръкава.

Баидр стана. Тя се изправи иззад бюрото и отиде при тях.

— На изхода ще ви посрещне мистър Хансен и ще уреди бързо формалностите за мисис Ал Фей.

— Благодаря — каза Баидр.

Около мястото за пристигане се събра тълпа. Посрещна ги мистър Хансен — набит мъж в униформа на Ер Франс. Той бързо ги преведе надолу по стълбите през митническата зона. Униформен паспортен служител се присъедини към тях и всички влязоха в залата за пристигане в момента, когато Джордана слизаше от самолета.

Баидр кимна одобрително. Джордана имаше безпогрешна интуиция. Нямаше помен от обичайните джинси и прозрачни дрехи, които предпочиташе да носи в Южна Франция. Напротив — беше модерно облечена млада калифорнийска съпруга. Костюмът Диор с прилична дължина на полата, шапката със спусната периферия и лекия грим подхождаха точно за обществото, в което им предстоеше да бъдат. Тръгна напред, за да я поздрави.

Тя поднесе страна за целувка.

— Изглеждаш великолепно — каза той.

— Благодаря. — Тя се усмихна.

— Удобно ли пътува?

— Спах през целия път. Подредиха ми специално място.

— Хубаво. Очаква ни тежка програма.

Зад нея се появи Юсеф с поизмачкан тъмен костюм и секретарката й. Баидр се ръкува с тях, а представителят на Ер Франс взе паспортите им, за да бъдат извършени формалностите. Баидр заведе Джордана настрани от хората, за да поговорят насаме.

— Съжалявам, че не успях да се върна това лято — рече той.

— Ние също. Особено момчетата. Помолиха ме да ти предам нещо.

— Какво?

— Искаха да ти кажа, че се справят много добре с арабския. За да не се срамуваш от тях.

— Наистина ли? — учуди се той.

— Така мисля. Говорят на арабски и с прислугата, независимо дали някой ги разбира или не.

Той се усмихна доволен.

— Радвам се. — Погледите им се срещнаха. — А ти? Ти какво прави?

— Нищо особено, както обикновено.

— Изглеждаш много добре. — Тя не отговори. — Тази година имаше ли много партита?

— Винаги има.

— Нещо вълнуващо?

— Нищо специално. — Тя се взря в него. — Отслабнал си. Станал си на вейка.

— Трябва да се храня повече — каза той. — Никога не бих се върнал в Близкия изток в този вид. Ще решат, че съм изпаднал в затруднено положение.

Тя се усмихна. Знаеше за какво намеква. За успеха на човек арабите съдеха по дебелината му. Винаги се отнасяха по-почтително към пълен мъж, отколкото към слаб.

— Яж хляб и картофи — каза тя. — И повече агнешко.

Високо се изсмя. Знаеше, че той има западен вкус. Не обичаше храни, съдържащи скорбяла, както и мазнини. Предпочитате бифтеци.

— Ще го имам предвид.

Хансен се приближи към тях.

— Всичко е окей — съобщи той. — На пистата ви чака кола, за да ви отведе до летището за хеликоптери.

— Тогава можем да вървим — каза Баидр. Направи знак на Юсеф да се приближи и му заяви: — Винсънт е в хотел „Бевърли Хилс“. Прекарай уикенда с него и се опитай да разбереш как точно стоят работите. Ще се свържа с теб в понеделник.

Юсеф се опита да скрие разочарованието си. Мразеше да го държат настрани от нещо важно.

— Смятате ли, че има проблем с Винсънт?

— Не зная, но ми се струва, че за три месеца трябваше поне да е започнал.

— Оставете това на мен, шефе — поверително каза Юсеф. — Ще му припари под краката.

— Ще стигнем дотам за около половин час — съобщи пилотът на хеликоптера, щом се издигнаха във въздуха.

— Какво облекло за довечера? — запита Джордана. — Колко време ще имаме?

Баидр погледна часовника си.

— Коктейлите са в осем, а вечерята — в девет. Официално облекло.

Джордана го погледна. Известно й беше колко мразеше той вечерното облекло.

— Полагаш всички възможни усилия.

— Точно така — призна той. — Искам да направя добро впечатление. Имам усещането, че са засегнати, понеже съм поел контрол върху банката.

— Убедена съм, че като се запознаят с теб, ще преодолеят това отношение.

— Надявам се — каза сериозно Баидр. — Но не съм сигурен. Тези хора държат на своя затворен кръг.

— Ще си променят отношението. Познавам ги много добре. С изключение на тия от Пасадена. Но и те не са по-различни от останалите. Ще отидат там, където са и парите.

Когато пристигнаха, огромният букет червени рози от името на президента на банката Джоузеф Е. Хъчинсън и съпругата му Доли, изпратен на Джордана, доказваше, че е права, или поне отчасти.

На вратата леко се почука и се чу тихият глас на Джабир:

— Седем и петнайсет е, господарю.

— Благодаря ти — отвърна Баидр. Изправи се до малката масичка, където четеше последните доклади от банката. Щеше да има време за още един душ, преди да облече смокинга. Той бързо свали ризата и панталоните си и гол се упъти към банята, която разделяше спалнята му от тази на Джордана.

Отвори вратата тъкмо когато тя се изправяше, кожата й блестеше след благоуханната вана. Застана за миг и я загледа.

— Съжалявам. — Извинението му се изплъзна, преди да се замисли. — Не знаех, че още си тук.

Тя също го погледна.

— Няма нищо — каза тя с донякъде ироничен тон. — Не е нужно да се извиняваш.

Той мълчеше.

Тя се пресегна, взе една кърпа и започна да я увива около себе си. Той я спря с жест. Джордана го погледна въпросително.

— Почти бях забравил колко си красива — промълви той.

Бавно изтегли кърпата от ръката й. Пусна я на пода. Пръстите му се преминаха от бузата й през зачервеното щръкнало зърно на гърдата, покрай малката вдлъбнатина на пъпа й до леката издатина на венериния й хълм.

— Просто красива — прошепна той. Тя не помръдна.

— Погледни ме! — каза изведнъж с настоятелен тон.

Тя вдигна поглед към лицето му. В очите му имаше лека тъга.

— Джордана.

— Да?

— Джордана, какво се случи с нас, че така се отчуждихме?

Неочаквано очите й се изпълниха със сълзи.

— Не знам — прошепна тя.

Той я прегърна и притисна главата й към рамото си.

— Има толкова сгрешени неща — рече. — Не зная откъде да започна, за да ги поправя.

Тя искаше да му каже нещо, но не намери думи. Идваха от различни светове. В неговия свят жената беше нищо, а мъжът — всичко. Ако му заявеше, че има същите нужди като него, същите сексуални и обществени пориви, той би го възприел като заплаха за мъжкото си превъзходство. Щеше да си помисли, че не е била добра съпруга. И все пак тъкмо тези нужди ги сближиха в началото.

Тя притисна лице към гърдите му и тихо заплака. Той нежно погали косата й.

— Липсваше ми — промълви. Сложи ръка под брадичката й и вдигна лицето й. — За мен ти си единствена.

„Тогава защо не идва при тях? А другите жени?“ — мина й през ума.

Той й отговори, като че ли четеше мислите й.

— Те не означават нищо — каза. — Те са само, за да минава времето.

Тя все още мълчеше.

— И с теб ли е същото? — добави той.

Тя го погледна в очите. Той знаеше. Винаги е знаел. Но никога не беше го споменавал. Кимна. Устните му се свиха за миг. Въздъхна.

— Човек изгражда своя рай или ад още тук на земята. Както аз изграждам моя.

— Не ми ли се сърдиш? — запита тя.

— Какво право имам? Присъдата ни се произнася, когато застанем пред Аллаха и тогава се четат прегрешенията ни. Достатъчно ми е да нося собствените си грехове. Ти не си като нас, така че дори нашите закони не биха могли да бъдат приложени за теб. Имам една-единствена молба.

— Каква е тя? — запита тя.

— Само да не е с евреин — каза той. — Ще се правя, че не виждам останалите, както постъпваш и ти.

Тя сведе очи.

— Трябва ли да има други?

— На този въпрос не мога да отговоря вместо теб — каза той. — Аз съм мъж.

Нямаше какво да му отвърне. Той отново придърпа главата й.

— Обичам те, Джордана.

Тя почувства как топлината му се разлива в нея и се притисна към него. С корема си усети как той се втвърдява. Спусна ръце и го обхвана. Беше корав и пръстите й се навлажниха от него.

— Баидр! — простена тя. — Баидр!

Той се вгледа в очите й, после я хвана под мишниците и я вдигна във въздуха пред себе си. Несъзнателно тя разтвори крака и ги уви около кръста му, а той бавно я спусна върху себе си. Тя пое дъх, когато усети, че влиза в нея. Като че ли пъхна нажежена пръчка в сърцето й. Прав, той я крепеше и започна бавно да се движи в нея.

Горещината се разля в тялото й и тя не можа да се спре. Притисната към Баидр като маймуна, започна спастично да се извива, разтърсвана от оргазъм след оргазъм. Мислите лудо препускаха в главата й. Не беше правилно. Не биваше така. Не трябваше да получава това. Не беше наказанието, което търсеше.

Тя отвори очи и го изгледа с безумен поглед.

— Искам да ми причиниш болка — каза.

— Какво?

— Да ме заболи. Моля те. Както последния път. Не заслужавам нищо повече.

За миг той застина, после бавно я пусна на пода и откопчи ръцете й от себе си. Внезапно гласът му стана студен.

— По-добре се обличай, иначе ще закъснеем.

Обърна се и влезе в стаята си. След малко тя се разтрепери. Взе хавлията и се изруга. Нищо не можеше да направи както трябва.