Харолд Робинс
Пиратът (18)

ВТОРА ГЛАВА

Когато излезе, той беше застанал на кея срещу дискотеката и наблюдаваше как последните художници събират нещата си от тротоара. Обърна се, щом чу звука от обувките й с танкови подметки по тротоара.

— Лесно ли се измъкна? — запита.

— Да — отговори тя. — Казах им, че отивам до тоалетната.

Той се захили.

— Имаш ли нещо против да повървим? Живея нагоре по улицата след „Льо Горий“.

— Така ще стигнем най-бързо — каза тя, крачейки до него.

Независимо от късния час все още имаше навалица от хора, които се движеха напред-назад. Това беше главното им забавление. Гледаха се едни други и се наслаждаваха на красивите яхти, привързани към кея. За мнозина това беше единственото, което можеха да си позволят, след като платят извънредно високите цени за квартира и храна. Французите нямат милост към туристите от която и било националност, дори и към сънародниците си.

Свърнаха в уличката след „Льо Горий“, откъдето се носеше миризма на пържени яйца и картофи и тръгнаха нагоре по тесния тротоар. Към средата на квартала спряха пред вратата на една от старите къщи, на чийто партер имаше бутик. Той отвори с тежък старовремски железен ключ и натисна копчето за осветлението.

— На втория етаж.

Тя кимна и го последва по старото дървено стълбище. Жилището му беше първото на площадката. Неговата врата имаше по-модерна брава. Той отключи и задържа вратата, за да мине тя.

Джордана пристъпи. Вътре беше тъмно. Вратата зад нея се затвори и чу лекото щракане на бутона за електричеството. Стаята се изпълни с мека червена светлина, която идваше от две лампи от двете страни на леглото, разположено до отсрещната стена. Огледа се с любопитство.

Мебелите бяха евтини и изтъркани, каквито французите предоставят на летовниците. В ъгъла на стаята имаше мивка, а под нея биде на въртяща се ос. Клозетът беше зад една тясна врата, в своего рода килер. Нямаше вана, душ или пък кухня — само една нагревателна плоча върху шкаф до гардероба.

Той проследи погледа й.

— Не е нищо особено — каза, — но е подслон.

Тя се изсмя.

— Виждала съм и по-лошо. Трябва да се радваш, че тоалетната чиния не е в стаята.

Той отиде до бюрото и издърпа едно чекмедже. Извади цигара и я запали. Когато й я подаваше, сладникаво парливият мирис на марихуаната стигна до ноздрите й.

— Нямам нищо за пиене.

— Окей — каза тя и дръпна. — Хубава трева.

Той се усмихна.

— Един приятел тъкмо се върна от Истанбул и ми я даде. Остави ми и страшно хубав кокаин. Вземаш ли?

— Понякога — рече тя и му върна цигарата. Гледаше го как пуши. Остави плажната торба и пристъпи към него. В главата си усещаше жужене, а между краката си мокрота. Тревата наистина беше добра, ако с едно всмукване се постигаше такъв ефект. Дръпна възела на ризата му.

— Ще разговаряме ли или ще се чукаме? — запита. — Имам само един час.

Той постави цигарата в пепелник, дръпна прозрачната блуза от раменете й и се показаха голите й гърди. Взе едната в ръката си, стисна зърното между палеца и показалеца си, докато изведнъж тя усети болка.

— Бяла кучка! — каза усмихнат.

Усмивката й беше също така насмешлива като неговата.

— Чернилка!

Натисна я с ръце да застане на колене пред него.

— По-добре се научи да се помолиш малко, преди да поискаш един черен хуй в топлата си малка путка.

Тя развърза ризата и дръпна ципа на джинсите му. Отдолу той не носеше нищо и като издърпа панталона надолу до коленете му, фалосът му изскочи. Хвана го с ръка и го поднесе към устата си.

Ръката му задържа лицето й.

— Трябва да се помолиш — каза рязко.

Тя вдигна поглед към него.

— Моля те — прошепна.

Той се усмихна и отпусна ръце, давайки й възможност да го поеме в устата си, после бръкна в отвореното чекмедже и извади шишенце, пълно с кокаин. Към капачката със синджирче бе прикрепена миниатюрна лъжичка. Опитно загреба и смръкна с всяка ноздра. След това погледна надолу към нея.

— Твой ред е — каза.

— И така ми е хубаво — прошепна тя, целувайки и лижейки тестисите му. — Нямам нужда.

Той я хвана за косата и дръпна главата й назад.

— Бяла кучка! — Изправи я на крака, напълни една лъжичка и я поднесе под ноздрите й. — Ще правиш каквото ти казвам. Смъркай!

Тя смръкна и прашецът проникна в носа й. Почти в същата секунда той напълни лъжичката за другата й ноздра. Този път смръкна, без той да я кара. Почти веднага почувства как носът й леко се сковава, след това прашецът сякаш експлодира в мозъка й, а силата му се смъкна направо в половите й органи.

— Господи! — възкликна. — Дива работа. Та аз само го помирисах.

Той се изсмя.

— Още нищо не си видяла, малката. Ще ти покажа някои номера с този прах, на които баща ми ме е научил.

След миг бяха голи върху леглото и тя се смееше. Никога не се бе усещала тъй добре. Той взе друга лъжичка, втри кокаина във венците си и я застави да направи същото. Облиза зърната на гърдите й, докато се намокриха от езика му и ги напръска леко с белия прах, а после започна да ги разтърква с уста и пръсти.

Никога не ги бе виждала да наедряват и се втвърдяват дотолкова. След малко вече си мислеше, че ще се пръсне от мъчително удоволствие. Започна да стене и да се гърчи.

— Наеби ме — молеше се, — еби ме!

— Още не — смееше се той. — Това е само началото. — Изви краката й назад и напръска кокаин върху клитора й, а после пъхна главата си между краката й.

След миг тя крещеше както никога. Всеки оргазъм като че ли я възбуждаше още по-силно. Протегна ръка надолу и като хвана фалоса му, се извъртя така, че успя да го налапа. Започна да го смуче лакомо. Искаше й се да го погълне целия, да се задави до смърт с този красив инструмент.

Неочаквано той се отдръпна от нея. Тя го загледа задъхана. Беше коленичил между краката й, а фалосът му се издигаше над нея. Той взе стъкълцето и посипа от праха, докато блестящата мокра главичка сякаш се покри със захар. След това разтвори широко краката й и бавно навлезе в нея.

Усети като че дробовете я заболяха. Толкова голям беше. Мина й през ума, че няма да може да го поеме. Но в следващия миг той беше целият в нея и за малко остана неподвижен. Тя изтръпна чак до корема. Той започна да се движи бавно, в началото леко, с дълги плавни тласъци, а после ускори темпото, докато започна да я блъска като с механичен чук.

Някъде отдалече се чуваше как крещи, тъй като оргазмите един след друг я разкъсваха. Никога не беше свършвала така. Никога. Тя, която винаги си мислеше, че за такова сексуално удоволствие хората само са чели или само говореха. Като някаква игра, която играеха със себе си, за да скрият истинските си усещания. Ако ли пък беше вярно, казваше си, че е извън възможностите й да го почувства. За нея сексът беше триумфът й над мъжа, дори и да получеше някакво удовлетворение, смяташе го за чиста случайност. Но сега беше съвсем различно. Сега тя участваше, изпитваше удоволствие, тя даваше, взимаше и всичко беше толкова пълно.

Най-накрая усети, че не може повече.

— Спри! — извика. — Моля те, спри!

Тялото му се отпусна върху нейното, все още беше твърд в нея. Погледна го. В неясната червена светлина леката пот, която покриваше лицето и гърдите му, лъщеше като мед. Когато се усмихна, белите му зъби блеснаха.

— Добре ли си, бяла госпожо?

Тя бавно кимна.

— Свърши ли?

— Не — отговори той. — Това е единственото, което баща ми не ми е заръчвал. Достатъчно е да го използваш, докато направиш жената щастлива, а ти можеш да се въздържиш.

Тя се втренчи в него, а после внезапно и необяснимо се разплака.

Той я наблюдава известно време, после безмълвно стана от леглото и отиде до мивката. Наведе се, обърна бидето към стаята и пусна водата. Изправи се и я погледна.

— Ако искаш топла вода, трябва да се източи няколко минути — обясни й.

Отвори малко шкафче над мивката и извади хавлия и бърсалка, които провеси на водопроводните тръби. Опита водата с пръст.

— Готова е за теб — каза. Тя го погледна безмълвно.

— Каза, че имаш само един час, нали? — запита той.

Тя кимна, сядайки.

— Не зная дали ще мога да вървя.

Той се усмихна.

— Веднъж като се раздвижиш, ще бъдеш окей.

Тя стана от леглото. Прав беше. След първата крачка силата в крайниците й се възвърна. Приклекна над бидето, взе сапуна и бърсалката от протегнатата му ръка. Бързо се изми. Хладката вода я освежи. Взе хавлиената кърпа и се изсуши, започна да се облича, докато той се миеше.

— Съжалявам, че ти не успя — каза тя.

— Не се безпокой — отвърна той. — Обещах ти едно пътуване до луната и исках да го изживееш.

— Наистина — потвърди тя. — Никога няма да го забравя.

Той се поколеба.

— Може да го направим някой друг път пак?

— Може — съгласи се тя. Вече облечена, бръкна в плажната торба и извади пари. Издърпа няколко едри банкноти и му ги подаде. — Надявам се, че нямаш нищо против.

Той взе парите.

— Няма да се затрудня да ги използвам. Но не си длъжна.

— Иначе не ти дадох много — каза тя.

— Даде ми много, госпожо — каза той. — Остави всичките си приятели и дойде с мен. И това не е малко.

Нещо в тона му й направи впечатление.

— Познаваш ли ме?

Той поклати глава.

— Не.

— Тогава защо ме покани?

— Видях те на плажа — отговори той. — След като онзи човек изпрати Жак да те посрещне.

— Познаваш ли Жак? — запита тя.

— Да — призна той. — Миналата нощ бях с него.

Тя замълча за момент.

— Да не би Жак…

Той кимна.

— Жак по-скоро е жена.

— А ти?

— Аз обичам да еба — отвърна той. — За мен няма разлика, стига да има дупка, в която да го вкарам.

— Познаваш ли мъжа, който разговаряше с Жак?

— Никога по-рано не съм го виждал. Беше с тъмна коса и говореше френски с арабски акцент. Чух го да казва, че Жак трябвало да направи нещо до днес, тъй като утре заминаваш за Калифорния и че Жак не бивало да се безпокои, защото той е нагласил работите така, че „Сан Марко“ да не може да те отведе обратно в Кан.

Изведнъж в главата й всичко се проясни. Единствен Юсеф знаеше, че тя заминава утре. По поръка на Баидр беше дошъл от Париж да уреди заминаването й.

Преди много време беше чула, че някога Юсеф и принцеса Мара са имали връзка. А Мара й подхвърли Жак. Не разбираше само каква полза би имал Юсеф. Освен ако — ако не смяташе да го използва пред Баидр срещу нея.

Обзе я необичайно чувство на страх. Всъщност Юсеф никога не я беше харесвал, но това не бе достатъчно обяснение. Просто не можеше да проумее. Знаеше само, че тази вечер трябва да се прибере във вилата.

Но тук имаше проблем. След полунощ в Сан Тропе нямаше таксита. А беше освободила шофьора си Ги за през нощта.

Погледна Джерард.

— Имаш ли кола?

— Не.

— По дяволите! — лицето й стана загрижено.

— Имам велосипед — каза той. — Ще те закарам, ако седнеш зад мен.

— Колко си прекрасен! — възкликна тя и се усмихна. Във внезапен изблик на облекчение го прегърна и целуна по бузата.

— Ще бъде страхотно.

Смутен той свали ръцете й.

— Не бъди толкова сигурна, госпожо. Да видим дали ще мислиш така, след като те закарам.