Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Стен (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Wolf Worlds, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 27 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Mandor (2009)

Издание:

ИК „Бард“, 2002

ISBN 954-585-321-2

Поредица: „Избрана световна фантастика“ №92

Редактор: Иван Тотоманов

Художествено оформление на корица: Петър Христов, „Megachrom“

История

  1. — Добавяне

Глава 61

Брадатият мъж стоеше до брега с мрежата и рибарския прът на рамо. И зяпаше без особено любопитство странната сбирщина. После смукна замислено през зъби и се затътри към боядисаните в ярки цветове сандъци, пред които стоеше екипът на „Богомолка“ и навъсеният Одо.

При наличието на един-единствен островен континент, за бхорския кораб не се оказа особено трудно да кацне възможно най-далече от Санктус. След това Стен и хората му бяха натоварени на един лихтер, който забразди на метър над вълните и ги стовари на един плаж на северната част на континента. Стен знаеше, че това ще е най-лесното — всеки търговец, достатъчно опитен като бхорите, беше и ловък контрабандист, способен да прекара какво ли не, без да задейства радарната аларма.

— Вий ще да сте духове, като ви гледам — заяви равнодушно рибарят.

На Санктус живееха много и различни хора, а не само духовници и сподвижници и, както се надяваше Стен, тъкмо те щяха да предложат ключа към успеха на операцията.

Тези хора бяха предимно неграмотни селяни или рибари. И както е навсякъде, имаха своите добродетели и пороци като подозрителност, суеверност, скептицизъм, но най-вече тъпоглавие. Този рибар обаче се оказа малко по-суеверен и тъп, отколкото Стен допускаше, че е възможно.

Стен смяташе, че ако той самият е рибар, излязъл е призори и види едно дребно мече, едно едро космато същество, две грамадни котки и четири хуманоида, най-логичният му избор ще е да побегне с вой към най-близката църква на Таламеин, за да се изповяда.

Но вместо да направи точно това, рибарят пак всмукна въздух през зъби и се изплю, като за малко не улучи Хъгин, който изръмжа предупредително.

— Не, благородни господине — почна Стен. — Ние сме само бедни артисти, чийто кораб тази сутрин претърпя крушение. За щастие, успяхме да спасим целия си багаж, но, уви, загубихме верния си кораб.

— Да бе — каза рибарят.

— И сега имаме нужда от помощ. Трябва ни помощ да си сглобим фургоните. Можем да платим в злато. Ще ни трябват и коне или волове да теглят фургоните. В замяна не само ще ви платим в злато, но и ще ви изнесем най-хубавото си представление.

— Разбил ви се корабът, викаш?

— Точно така.

— А бе, дръжте, че сте духове — каза рибарят. — Ще ви повярват повече.

И докато ръката на Алекс плавно посягаше към миниатюрния уилигън, пъхнат под куртката му, рибарят се обърна и подхвърли през рамо:

— Ще взема да ида у село. Може до час да ви доведа говеда и работна ръка. — Изплю се отново, обърна се и тръгна все така, без да бърза, натам, откъдето бе дошъл.

Озадачени, бойците на „Богомолка“ и Одо се спогледаха, след което се заловиха с екипировката — пет десетметрови фургона, набързо сглобени от бхорския екипаж. Бяха натоварени с всевъзможни вещи, необходими за „шоуто“ на Бет, плюс противовзривни сандъци, пълни със заредено до дупка имперско въоръжение, включващо лъчеви комове, уилигъни и какви ли не взривни устройства.

Нямаше вече операция под прикритие — Стен го знаеше. Или щеше да успее и тогава всичко беше без значение, или щеше да умре. В който случай до няколко месеца Императорът щеше да се принуди да заповяда пълен гвардейски щурм в купа Лупус.

А ако това се окажеше необходимо, нещо толкова незначително като един издухан екип на „Богомолка“ щеше да е последната грижа на Императора.

Освен това, ако се случеше най-лошото, всички бездруго щяха да са мъртви.