Алън Кол, Крис Бънч
Вълчи светове (37)

Глава 37

— Какво мислите? — гордо попита Танз Суламора.

„Скапани учтивости“ — помисли Императорът и каза високо:

— Бълвоч.

Лицето на Суламора започна да се разпада.

Рисунката, както и другите, беше в стил, който Вечният император можеше с пълно основание да нарече „руска героистика“. Изобразяваше висок мускулест млад мъж с тъмна коса и ясни сини очи. Беше въоръжен с това, което Императорът вярваше, че е бил ранният модел уилигън, и го използваше, за да задържи смесена орда от подивели извънземни и фанатизирани хуманоидни типове.

Самата галерия беше изумителна, близо цял километър дълга, и беше тъпкана с това, за което Суламора бе уверил Императора, че е най-ценната колекция на „Ново изкуство“ в Империята.

Всички картини бяха масивни както откъм платно, така и по сюжет, всички бяха нарисувани в суперреалистичен стил, последния крясък в живописта. При това със свръхвискозна боя, чиито цветове се променяха със светлината, докато зрителят се движеше. Все един и същи цвят, но леко различен в оттенъците. Самата „четка“ беше лазер.

Всяка от картините, в които Императорът се взираше и пред които след това се намръщваше, показваше поредния героичен момент в Историята на Империята.

И всяка беше толкова реалистична, че циник като Императора можеше само да се чуди защо са си правили труд с четка, след като компютърната фотореконструкция щеше да свърши цялата работа също толкова добре?

Суламора все още беше в шок, затова Императорът реши да обясни подробно.

— Това е кич. Видеокомикс, като всичко останало в тази галерия. Какво стана с доброто старо време на абстрактното изкуство?

Суламора оглавяваше една от най-големите корпорации, съществуващи по Милостта на Императора, конгломерат, който по същество представляваше вертикална субимперия за минно проучване-развитие-експлоатация. Беше адски преуспяващ, адски богат и адски проимперски настроен.

Личните му вкусове клоняха към това ужасно изкуство и към непълнолетни момиченца. Поради което бе поканил Императора на откриването на галерията и поради което, също така, леко наподобяваше санбернар, току-що открил, че бъчонката му с бренди е празна.

Суламора успя да прикрие първата си реакция на искрен ужас и втората си, която бе да каже на Вечния император, че е просто един надут сноб без никакъв усет за модерно изкуство.

Вместо това, загледан в мускулестия, изглеждащ на не повече от тридесет и пет години мъж, той отстъпи. Което беше първата му грешка. И се разхленчи, което беше втората му такава. Вечният император не обичаше нищо повече от един добър аргумент и не мразеше нищо повече от един подлизурко.

— Но аз мислех, че ще останете доволен — каза Суламора. — Не познахте ли кой е?

Императорът отново погледна картината. В мъжа имаше нещо познато, но не и в сцената.

— Циреите да ме скапят дано, не.

— Но това сте вие! — възкликна Суламора. — Когато отблъснахте щурма при Битката за Портите.

Вечният император изведнъж се позна. Изглеждаше малко по-добре, въпреки че той винаги се беше смятал за умерено красив, и определено по-героичен, отколкото се чувстваше. „Битката за Портите“ обаче го препъна.

— Коя битка?

— В ранните дни на управлението ви.

И тогава Императорът изведнъж си спомни и смехът му прогърмя в импозантната галерия.

— Вярваш, че съм направил това? — закикоти се той и посочи вдигнатия срещу пищящата тълпа бластер.

— Но то е добре документирано — възрази горещо Суламора. — Тъкмо вие сте извършили последното отблъскване по време на Въстанието преди седемстотин години.

— Ти за глупак ли ме мислиш? По дяволите, човече! — възкликна Императорът. — Нима смяташ, че съм вдигнал оръжие срещу някого?

— Но легендата…

— Легенда, яж ми гъза — грубо отвърна Императорът. — Би трябвало да знаеш, че човек винаги може да си купи мъж с пушкало. Не, Суламора, това не съм аз. По време на Въстанието аз се постарах адски добре да остана зад бойната линия, при рушветите.

— Рушвети?

— Естествено. Първото, което направих, бе да обявя цена за главите на водачите на Въстанието. И като добри капиталисти, въстаниците предадоха собствените си водачи. — Той се усмихна. — Беше ужасно. Кръв навсякъде.

— И какво направихте с въстаналите войници?

— Какво мислиш?

Суламора се замисли над загадката, после се усмихна. Разгада я.

— Екзекутирали сте всички?

Вечният император отново се изсмя. Суламора потръпна — вече беше започнал да намразва подигравателния смях на Императора. Макар да знаеше, че не е насочен изцяло към него, кожата му настръхна от чувството, че е насочен към цялостното състояние на човечеството.

И не грешеше много.

— Не — каза Вечният император, — наех ги. Удвоих им заплатите. И сега те са най-вярната част от моите сили след Имперската гвардия.

Суламора закъта тази странна логика някъде настрана. Може би такъв вид лично прозрение щеше да му послужи някога. Но не, то никога нямаше да сработи. Как е възможно да се довериш на хора, които са се опитали да те убият? По-добре да ги смажеш бързо и всичко да приключи.

Той погледна Вечния император с ново, едва прикрито неуважение.

— Имаш ли нещо прилично за пиене? — попита Императорът.

Суламора кимна, хвана храбро Императора за лакътя и го поведе към личните си покои.

 

 

Вечният император поркаше здраво вече от два часа и разправяше мръсни анекдоти за инциденти от своето управление. Суламора се засмя насила на последната шега на Императора и — с голямо отвращение при това — забеляза, че Императорът винаги е потърпевшият във всички свои шеги. „Този човек е скапан глупак — реши той, — и при това изобщо не му пука дали някой ще го разбере.“

Бързо зарови в ума си тази мисъл. Време беше да направи своя ход — Вечният император бе погълнал достатъчно спирт, за да зашемети и един мастодонт, при това без помощта на отрезвителни хапове. С това напомняне Суламора тайно глътна четвъртия хап за тази вечер, погледна кръвясалите очи на Вечния император и реши, че моментът е наистина подходящ.

— Надявам се, че това гостуване ви беше приятно — започна той.

— Е-ес-стесттвен-но, Шала… тоест… Ша… не… Танз. Танз беше, точно така. — Императорът гаврътна поредната чаша.

— Страхотна нощ. Сега. Аре да… — хлъц… — Аре да минем по баровете на пристанището да се посбием… и после да си хванем мацки.

— Обичам мадами с фигури като… — той показа с ръце — и с мозъци като… — щракна с пръсти — явно тези жени бяха бръснач. — Ще си приказваме цяла нощ, а после… после… нали знаеш… пак цяла нощ. — След което хвърли към Суламора внезапен, остър и ужасно трезв поглед, който го стъписа.

— Освен ако — добави Вечният император — не си намислил нещо друго.

— Но… но… — запелтечи Суламора. — Това беше просто повод… да ви покажа новата си галерия.

Вечният император пак се изсмя подигравателно.

— Я недей, че ш’се пукна — каза той и продължи все така трезво: — Ти си главата на най-голямата минна компания в този регион. Нещо ти се върти в ума. А не ти стига кураж да си поискаш аудиенция. Затова ми уреждаш това царско посрещане. Скапан кичозен боклук… и некадърно при това. Гледай поне да ме напиеш… Точно в момента се мъчиш да събереш смелост да ми го изтърсиш.

— Изобщо нямам…

Контекстът, Танз. Контекстът. По дяволите, на какво учат корпоративните шефове днес? По мое време… майната му! Още веднъж — какво си намислил, Танз?

И Танз, макар и на пресекулки, му каза. За плановете на компанията му да последва слуховете в звезден куп Ерикс. Шпионите му (макар да не използва тази дума) го бяха уверили, че слухът за потенциално свръхбогатите залежи е факт… И Суламора искаше лично да връчи на Вечния император молбата на компанията му за проучвания.

— Трябваше да ме попиташ направо — каза Вечният император. — Не понасям усуквания и увъртания.

— Е, добре — въздъхна Суламора. — Моля ви „направо“, както казахте. Моята компания желае да инвестира кредитите за експлоатация на тази нова област.

Вечният император дори не беше помислял за това.

— Не — каза той твърдо.

Изпита жалост към мъжа пред себе си, напълни му чашата и му даде време — като на президент на корпорацията — да сдъвче големия залък.

— Това, което имах предвид — каза той, — е консорциум.

— Консорциум!? — ахна Суламора.

— Ами да — каза Императорът. — Сливате се с други големи рудни компании — вече съм пуснал няколко пипала — излъга той, — съставяте консорциум и отивате на Ерикс като едно цяло… тогава можете да го експлоатирате, докато го изстискате до шушка.

— Но печалбите… — възрази Суламора. — Твърде много компании…

Вечният император вдигна ръка и го прекъсна.

— Виж, вече направих проучванията си. Тръгне ли една-единствена компания да експлоатира Ерикс сама, ще тръгне към сигурния си банкрут. Това е гранична зона в края на краищата. Значи, ако си съберете ресурсите, може да спечелите, това е предложението ми.

— Предложението ви?

— Да. Приеми го или го откажи. А, между другото… вашата последна молба да увеличим снабдяването на компанията ви с АМ2?…

— Да? — Гласът му трепереше.

— Размислете над този консорциум, може да го обмисля.

Тъй като целият източник на енергия (АМ2) се осигуряваше и контролираше от Вечния император, Суламора току-що се оказа изритан там, където щеше да го заболи най-много.

Вечният император удари още едно питие и тресна чашата на масата. Суламора подскочи.

— Ще ти кажа следното — каза Вечният император. — Ако ти хареса предложението ми за консорциум, мога дори да удвоя квотата ви за АМ2. Какво мислиш?

Суламора не беше толкова тъп, колкото изглеждаше. Предложението много му хареса.

 

 

— Да им удвоите квотата? — попита удивен Махони.

— Не, по дяволите — каза шефът. — Мразя ги тези рудни компании.

Махони го погледна недоумяващо и той махна с ръка.

— Всъщност, заради старите времена, може да я съкратя наполовина, след като сглобят консорциума.

Махони се втрещи.

— Искате да кажете, че всъщност смятате да ги пуснете в регион Ерикс? Забравихте ли колко далече стигнахме…

Вечният император вдигна ръка да го спре, ухили му се и го дръпна за перчема.

— Къде са поздравленията за гениалния ти шеф? Току-що ти спечелих още време, Махони.

Махони мълчеше.

Императорът схвана и се надвеси над масата. Сключи пръсти.

— Нещо не е наред ли, полковник?

Махони се колебаеше.

— Какво става, по дяволите?

— Нашият оперативен, Стен. Не мога да го повиша.

Императорът се отпусна в креслото.

— Което значи?

— По дяволите, ако знам, сър. Знам само оценката на корпус „Меркурий“: край на залаганията.

Императорът се пресегна за бутилката.

— Мамка му! Май току-що се прецаках.