Метаданни
Данни
- Серия
- Стен (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Wolf Worlds, 1984 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Валерий Русинов, 2002 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,2 (× 27 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- Mandor (2009)
Издание:
ИК „Бард“, 2002
ISBN 954-585-321-2
Поредица: „Избрана световна фантастика“ №92
Редактор: Иван Тотоманов
Художествено оформление на корица: Петър Христов, „Megachrom“
История
- — Добавяне
Глава 48
Махони се мъкнеше по Авенюто на Монументите и броеше гробници. Спря пред съответната крипта и зачака. Нищо. Не го чакаше никой. Той се наведе и влезе в криптата.
— Полковник — чу се от тъмното гласът на Стен. — Мисля, че имаме проблем.
— Давай — строго каза Махони.
— Няма сигурни данни.
— Докладвай, казах.
— Усещане само. Слухове. Говори се за свещена война.
Махони донякъде беше благодарен на тъмнината. Внезапният шок не е най-подходящата реакция пред един подчинен.
— Теодомир?
Стен сви рамене.
— Но как? — каза Махони. — Той е пиянде. Развалина. Няма подтик.
— Знам — отвърна Стен. — Звучи безсмислено.
— А Матиас?
— Възможно е — каза Стен. — Вижте, казах ви, че са само приказки. Все пак ме притеснява. Просто съжалявам, че не ни оставихте повечко време да го решим.
Махони помисли малко, кимна и каза:
— Да, ти наистина ме помоли за повече време.
Стен си замълча.
— Прав си, момко. Трябваше да изчакаме, докато нещата се уталожат. Не мога да ти кажа защо, но просто нямахме време.
— Е добре — продължи той уморено. — Ти си човекът на терена, лейтенант. Програма?
Стен опипа ножа в ръката си, помисли и после отговори откровено:
— Майната му, ако знам. Но трябва да намеря някакъв начин да позадържа за известно време наемниците си. Единственото, което мога да измисля, е да висна тук здраво, докато ситуацията се изясни.
— Разбираш какво може да се случи при най-лошия сценарий — да оставим настрана половин милион изклани миньори, война из целия куп Лупус, пръскащи се из вселената въоръжени до зъби пророци и пълно въвличане на Гвардията — нали? Искам да кажа за мен и теб, момче, ако ще говорим за важните неща.
— Аз отивам в наказателен батальон, а вие — в полева команда.
— Грешка. И двамата ще въртим кирките в някой блатен свят. Ти като редник, аз като сержант — каза Махони. — И то при положение, разбира се, че Вечният император не ни използва червата за погребален саван. На този етап на играта обаче мисля, че програмата ти е вярна. Дано, ако дойде най-лошото, ти и бойците ти да можете да прекратите проблема от раз. Но се съмнявам.
Той поклати тъжно глава и тръгна към изхода на криптата.
— Полковник?
— Да, лейтенант?
— Една услуга. Всъщност две.
Махони се закова на място. Лейтенантите не искат лични услуги от командирите си, дори в секция „Богомолка“. Но на лейтенантите също така обикновено им липсва нахалството да кажат на командира си, че бойният му план се е оказал пълен дракх.
— Какво?
— Имаше един мъж на служба при мен. Редник Уилям Кършайн. Умря при последния рейд срещу яните.
— Продължавай — каза Махони.
— Беше бивш гвардеец. Първи щурмови. Бих искал да бъде върнат посмъртно в строя. Е, и един медал няма да навреди. Ако е имал близки, може би ще се чувстват по-добре.
Махони не попита дали е заслужено. Все пак поклати глава.
— Как да намеря досието му, лейтенант? Знаеш ли колко Кършайновци сме имали в гвардията?
Стен се ухили.
— Точно него ще го намерите много лесно, полковник. Разжалван четиринайсет пъти и предлаган за Галактическия кръст около четири пъти.
Махони се съгласи с неохота. Щеше да го направи.
— И каква е другата услуга, след като явно съм избран за личния ви кучкар, лейтенант?
Стен се поколеба.
— Това е по-лично.
Махони зачака.
— Става дума за Сестрата на Паррал — каза накрая Стен. — София.
— Красива жена.
— Вземете я с вас. Иска да бъде представена в двора.
— Дотам ли си я докарал, момче?
— Не знам, сър.
Махони помисли и сви рамене. Какво толкова, по дяволите! И това щеше да направи.
— До утре вечер, лейтенант. Старт при трета смяна. Кажи й да се яви на „Верцингеторикс“. Трета рампа. Ще я посрещнат.
— Благодаря, сър.