Алън Кол, Крис Бънч
Вълчи светове (56)

Глава 56

Не за пръв път я извлякоха, веригите издрънчаха нагоре по стъпалата, после главорезите я хвърлиха на колене пред Матиас.

„Но — помисли Филипс, докато се стягаше, за да понесе очаквания ритник, и после се изправи — като нищо може да е последният.“

Тронната зала на покойния и не чак толкова оплакван Теодомир бе претърпяла значителна промяна. Гоблените и статуите бяха разкарани, както и възглавничките на каменния трон.

Видеокартата на Санктус сега беше засенчена от символа на Вярата на Таламеин — събрани за молитва ръце над оголен меч.

Останали бяха само двата факела от двете страни на картата.

На каменния трон седеше Матиас, облечен в новата официална униформа на сподвижниците, без отличителни знаци и ордени. Филипс сведе почтително глава и се постара да не си отваря устата — тактика, която бе подействала доста добре преди години, пред военния трибунал.

— Говоря в името на Таламеин — високо каза Матиас.

— Да бъде — отекнаха сподвижниците, застанали покрай голите стени.

— Тук, в най-святото място, седалището на Таламеин, аз, Матиас, избран от Пламъка за Истинския следовник на Таламеин, те обвинявам, майор Филипс, в отсъствието на твоя водач, архиантидеиста Стен, в предателство. Предателство срещу нашата Държава, нашата Вяра и Моя народ.

„Я стига, хлапе. Не можеш ли да измислиш някое по-оригинално обвинение от това?“ — помисли си Филипс.

Знаеше, че най-важното сега е да се печели време. Смъртта — обичайният резултат при съд за измяна — обикновено трае доста дълго и без особени надежди — освен ако човек не вярва в отвъдното. След службата си в двайсет войни Филипс определено не вярваше.

Изчака малко, след което вдигна очи към Матиас. И най-неочаквано коленичи. Тихо бръмчене на изненада пробяга през сподвижниците и дори Матиас я изгледа стреснато.

— Не разбирам обвинението, о, пророче.

— Ще се изненадаш от подробностите, но те се групират около убийството на нашия покоен преблажен пророк Теодомир и намерението да отхвърлите Нашата Пресвята държава.

— Преди да станете Пророк, аз ви познавах като добър войник и храбър другар в битките. Мога само да предположа, най-покорно, че тези обвинения произтичат от някои ревниви или неразбиращи ваши подчинени.

— Грешите, майор Филипс. Тези обвинения произтичат пряко от моето възприятие, от моите молитви и от моите уста.

„Хмм. Иска ни мъртви“ — прецени Филипс. След което опита друг ход.

— Тъй като сме чужденци във вашата система, пророче, може ли да ви попитам какъв съд се полага по тези обвинения?

— В случая с върховна измяна — каза Матиас — съдът е представен от църковни старей и представителя на Таламеин.

— Обстоятелствата за съда същите ли са спрямо неверниците, както за членовете на църквата на Таламеин?

— Майор Филипс, макар че присъдата може да е същата — продължи Матиас малко неуверено, — формата на екзекуцията е различна. На онези, които са под Плаща на Вярата, се разрешава по-лека смърт. — Очите му леко просветнаха. Ако беше разбрал накъде бие Филипс, това щеше да докаже правотата на решението му и да придаде на преврата още повече святост.

„Спипах те, малко фанатично фазанче“ — помисли Филипс.

— Разбирам. Но, пророче, не искам да прозвучи все едно че, ако наистина сме виновни, ще се опитаме да облекчим съдбата си. Питам ви просто заради любопитството, което моите войници и аз самата проявихме, след като видяхме храбростта и доблестта на онези, които воюват за Вярата.

— Какъв е въпросът ви, майор?

— Навярно… след като разбирам, че ще ни осигурите съветници, които да се погрижат съдът да бъде честен пред очите на Таламеин, който ще дойде да съди и бързите, и бавните, и умрелите — продължи Филипс, — би могло да, е от полза, ако намерите мъдрост да ни осигурите религиозни наставници, за да можем да научим повече за Таламеин и тогава да стигнем до решение.

Матиас премисли и кимна с неохота. Това, разбира се, щеше да забави показния процес. Но ако някои от наемниците приемеха вярата, щеше да е чудесно. И можеше да се намери начин да бъдат пощадени, за да тренират неговите сподвижници за джихад. Но не и Филипс, не и нейните офицери, нито Стен — при положение, че изобщо го намереха.

— Ще обмисля молбата ви — каза Матиас. — Трябва да призная, че заслужава да се обмисли. Ще ви уведомя за решението на Пророка, след като Пророкът изрече своите молитви, завърши своите пости и потърси утвърждение от небесното сърце на Таламеин.

Филипс се поклони, а Матиас разпери ръце.

— Благодарим ти, Таламеин, затова, че изслуша това заседание, и се молим да се въздаде справедливост, както е било отвеки. Да бъде.

— Да бъде — отвърнаха всички в хор. После пазачите пак повлякоха Филипс към дранголника.

„Не е чак толкова лошо, майоре — каза си тя. — Отложи идването на палача, уреди да дойдат няколко възможно склонни към подкуп или корумпирани клирици, и най-важното — спечели време.“

И се зачуди с какво точно се занимава Стен в този момент и дали просто не е изоставил войниците си и не е духнал.

За съжаление наемническата, обучена в бой част от нея се съгласи, че полковникът би бил скапан глупак, ако е направил нещо друго.