Алън Кол, Крис Бънч
Вълчи светове (57)

Глава 57

Одо беше съвсем сигурен, че наемникът, който наричаше себе си Стен, е нещо много повече. Да вземем например силно модифицирания радиоприемник, който беше настроен в посока, която Одо, след тайна проверка, установи, че е някъде близо до Галактическия център. Или да вземем също така абсолютната идиотщина един наемник да се тревожи за не толкова щастливите си подчинени.

Поради това Одо не се изненада, когато един от часовите на брустверите на стената изкрещя.

Пред замъка, сред снежната вихрушка, стоеше някаква слаба хуманоидна женска. От двете й страни стояха два огромни четириноги черно-бели хищника; малко зад тях пък се бяха изправили дебела хуманоидна жена с интересен мустак, и някакво малко, покрито с козина същество с помръдващи пипалца. Плюс четири обемисти грависледа.

Кои бяха те, как бяха успели да се внедрят незабелязани в света на бхорите и откъде знаеха къде се намира Стен? Одо си помисли, че никога няма да научи отговора на тези въпроси.

Затова просто отвори портите, сложи на масата мезе: чирози и саздърма, извади и остатъците от снощната вечеря, след което прати да събудят Стен и Алекс.