Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Стен (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Wolf Worlds, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 27 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Mandor (2009)

Издание:

ИК „Бард“, 2002

ISBN 954-585-321-2

Поредица: „Избрана световна фантастика“ №92

Редактор: Иван Тотоманов

Художествено оформление на корица: Петър Христов, „Megachrom“

История

  1. — Добавяне

Глава 47

Петте бойни имперски кораба клас „Герой“ висяха в стационарна орбита над Санктус. Надвисналите отгоре акули се придружаваха от патрулна ескадрила и три пълни ескадрили унищожители. Формацията бе подкрепена от половин флот помощни кораби, съдове за планетарен щурм и два батальона от Първа гвардейска дивизия.

Когато пристигаше, за да открие новопостроена сграда или да узакони някой завоевател, Императорът предпочиташе да няма изненади — най-малкото пък от онези, които започваха с „бум“ и насочваха някакви хвърчащи неща в негова посока.

 

 

Фишът, който куриерският кораб достави, тежеше почти килограм и съдържаше всичко, което трябваше да се знае или направи по темата:

Протоколен наръчник за Имперски визити.

Включваше информация, като какви оръжия може да носи почетната стража (никакви оръжия за масово поразяване, никакви хладни лични оръжия, личните оръжия — с празни затвори, без пълнители); дължината на приветствената реч (не по-дълга от пет минути); броя на хората, имащи право да произнесат слово при кацането (максимум трима); изисквания по разквартируването на Имперска сигурност (една казарма плюс апартаменти в съседство с императорските покои); изисквания за менюто на отряда за сигурност (обичайното императорско меню за цивилните; дхал, ориз и пилешко или соев стек за гурките); и прочие, и прочие — до безкрай.

Смущаващо подробен в детайлите, фишът беше една от причините Императорът да оцелее по лично негова преценка — след над 160 опита за атентати, само три от които се бяха оказали успешни.

 

 

Беше, разбира се, един от малкото слънчеви дни на Санктус. На един островен континент това също така означаваше достатъчно топло, за да поплуваш.

Събраната йерархия на Църквата на Таламеин, която трябваше да стои на парадната трибуна в официално облекло един час преди съмване, колективно и мълчаливо желаеше хубава гъста мъгла или още по-добре — снежна буря.

Императорът — въпрос на политика — умишлено ги караше да чакат.

Видните особи стояха на няколкото квадратни километра площадка за кацане. Сподвижниците бяха около тях в пълни парадни униформи. В другия край на полето, зад охранявания периметър, бяха онези щастливи граждани на Санктус, на които бе позволено да видят първата императорска визита на Санктус. Както впрочем и в целия куп Лупус.

Матиас и баща му стояха един до друг и се потяха обилно. Никой от двамата не виждаше причина да заговори другия.

А после тълпата зашумя — високо в небето пет петънца се материализираха и се понесоха надолу.

Петната се уголемиха и се превърнаха в патрулни кръстосвачи. Тълпата завика възторжено — кръстосвачите бяха авангардът на Императора. Корабите изтрещяха със звуковата вълна и спряха на хиляда метра над полето, после бавно се спуснаха, по един във всеки от четирите ъгъла на площадката за кацане, а петият точно срещу почетната трибуна.

Рампите за слизане се плъзнаха надолу и униформените бойци затичаха по тях, разгръщайки се в боен строй. Заредените им уилигъни бяха насочени и готови за стрелба.

От петия кораб по рампата към трибуната с посрещачите тръгнаха на бегом други две формации. Всички бяха в обикновените кафяви ливреи на Имперската прислуга. И всички бяха бивши гвардейци, корпус „Меркурий“ — и оперативни служители от „Богомолка“.

Бързо, без да ги притеснява ничие достойнство, те провериха оръжията на сподвижниците, за да са сигурни, че наистина са празни.

Друго отделение, мърморейки извинения, се качи на парадната трибуна и прекара около важните личности маса-детектори.

Теодомир беше унизен. Един от слугите дори има наглостта да конфискува плоската с вино, която Теодомир беше сложил във вътрешния си джоб за ресурс при бедствено положение.

След това шефът на сигурността свали от колана си ком-единицата и я включи. И заговори на неразбираем код. Изслуша, изключи кома и се обърна към Теодомир.

— Пригответе се да приемете появата на Вечния император, Господаря на Хилядата слънца.

И Теодомир, с голяма неохота — все пак той беше помазаният Пророк на Вярата на Таламеин! — усети, че неволно се кланя с благоговение.

 

 

— Полковник — каза малко тъжно Императорът, — ако ударим някоя глътка, ще има ли това значение за тия скапаняци?

— Не, сър — отвърна Махони… но не посегна към гарафата в гардеробната.

Нито пък Императорът.

— Някой еон — продължи Императорът — ще залитна по тая рампа, ще обявя на висок глас, че този мост вече е открит, и ще почна да обрязвам първия сановник, който ми се изпречи пред очите, с ножицата за срязване на лентата. После ще се избълвам върху всички благородни мошеници, които ме посрещат.

— Чудесна идея — заяви равнодушно Махони.

— А, още нещо. Онзи оперативен…

— Стен.

— Стен. Да. Той и неговите наемници инструктирани ли са?

— Тях ги няма тук, сър. Няма да видите никой от тях.

— Някакви проблеми?

— Никакви. Теодомир е притеснен от тях, а голям процент от наемниците са дезертьори от Гвардията. Освен това кога някой войник е обичал да стои мирно, докато умре?

— Полковник — каза Императорът, докато проверяваше за деветнайсети път дали копчетата на черната му като полунощ куртка са си на мястото, — вие разбирате от психология и разни такива. Защо продължавам да се изнервям, когато правя неща като това… след хиляда години?

— То е от вечната ви младост — каза Махони. — Това е вашият очарователен наивитет. Тревогата, която кара всички ни да обичаме и да служим на ваша Вечна тревожност.

— Ба! — изръмжа Императорът и натисна един бутон. — Капитане. Приземете тази бъчва. Омръзна ми да чакам.

 

 

Петте бойни кораба, всеки дълъг почти километър, засъскаха надолу към полето и черните им сенки закриха слънцето на Санктус.

Четири от тях увиснаха на сто метра над земята, но петият, „Верцингеторикс“, се спусна леко на площадката за кацане. И тогава, съгласно заповедите, капитанът включи генераторите „Маклийн“ и корабът продължи да потъва на двайсет метра в самата площадка. Това беше начинът, по който Императорът се подписваше на всеки свят.

Хълбокът на кораба се отвори надолу и се превърна в двайсет метра широка рампа. Теодомир замаха диво и оркестърът започна да свири. На двайсетия такт музиката спря, тъй като все още никой не се беше появил на рампата. И точно когато оркестърът изквича жално и млъкна, Императорът тръгна надолу по рампата. Три такта след него тръгнаха гурките. След като дребните кафяви мъже се пръснаха от двете страни, Императорът закрачи към парадната трибуна.

„Хубава церемония прави“ — каза си Махони, загледан в крачещия към трибуната на Теодомир самотен мъж. Двете оръжейни кули на „Верцингеторикс“ се полюшваха, покривайки трибуната.

Императорът спря пред трибуната и зачака.

А йерархията на Таламеин падна на колене. Дори Теодомир, съзнавайки какъв ужасен грях извършва, приклекна.

Само Матиас остана прав, измервайки с очи мускулестия мъж, който стоеше под него.

Императорът включи ларингофона и на „Верцингеторикс“ техниците намериха симп-честотата на говорителите на космодрума и включиха Императора към тях.

— Поздравявам те, о, пророче — отекна гласът на Императора над полето. — Като твой Император, приемам теб и твоя народ отново в прегръдката на Имперската закрила. И като твой Император, признавам героизма и истинността на вашата вяра, и дългото мъченичество на вашия основател, Първия пророк Таламеин.

След което Императорът изключи микрофона си и тръгна по стъпалата на трибуната. Чудеше се колко още би могъл да задържи тези глупаци да се потят на слънцето, преди да се наложи да им позволи да преминат на следващия, тотално предсказуем етап от церемонията.

 

 

— А това — с гордост обяви Теодомир — е дубликат на оръдейната установка, която е обслужвал самият Таламеин при своето Велико бягство към Свободата.

Матиас, Императорът и Теодомир се намираха дълбоко в сърцето на вътрешното укрепление на Санктус и разглеждаха съкровищата на Вярата.

Пред тях вървеше цивилната охрана плюс подскачащите като жабоци отделения на гурките. Зад тях се мъкнеше онемяла от благоговение тълпа знатни сановници и сподвижници.

— Знаете ли — сподели непринудено Императорът, — аз познавах Таламеин. Лично.

Теодомир примига, а Матиас изпита непреодолим подтик да коленичи. Императорът забеляза объркването им и се усмихна.

— Стори ми се… интересен — продължи Императорът. — Във всеки случай беше необичайно да се види толкова искрена всеотдайност у един толкова млад човек.

Матиас примигна — единствените холоси на Таламеин, които бе виждал, го показваха като престарял брадат мъж. Не можеше да прецени кое го слиса повече — да разбере, че Таламеин наистина е крачил по лицето на Галактиката като обикновен човек, или че добродушният мъж срещу него наистина е говорил с Първия пророк.

Зад тях тълпата се размърда, защото един от сподвижниците чу думите на Императора, ахна „ерес“ и посегна към оръжието си, забравил за момент, че е деактивирано.

Преди ръката му да пипне кобура, едно остро като бръснач кукри се допря до гърлото му и той чу тихо съскане:

— Пусни оръжието, невернико! Веднага.

Сподвижникът се подчини и младият хавилдар-майор се усмихна учтиво, поклони се и прибра дългия нож в канията.

 

 

Императорът избра да направи прокламацията си след службите, на широките стъпала на самото вътрешно укрепление. Този път словото беше записано и разпратено по радиомрежата на целия звезден куп.

— Посетих Санктус — заяви той. — И видях с очите си плодовете на Таламеин, и ги намерих за достатъчно ценни, за да принадлежат на Империята. Опознах и изслушах вашия пророк Теодомир, и го намирам за добър и мъдър. По тази причина заявявам, че ръката на Императора е вече протегната над звезден куп Лупус и над неговия народ, и че ще помагам с всички средства, които са необходими. И заявявам, че този пророк, Теодомир, е законният владетел на звезден куп Лупус и че той и неговите потомци, докато не реша да оттегля покровителствената си ръка над техните глави, са законните владетели на този регион. И нека силите на Вселената и Първият пророк Таламеин благословят и одобрят това решение.

След което последва голям възторг и истерия, а на Императора повече от всичко му се искаше да се върне на кораба, да си облече халата и да удари няколко — не, много питиета.

Но не можеше. Предстоеше банкетът.