Читателски коментари от нт

Книгата е шедьовър.

Вонегът е уникален автор. Има по-слаби и по-силни произведения, но е така естествено пост-модерен както никой друг. Фалшът — големият капан за пост-модернизма — при Вонегът не съществува. Директен и непредсказуем; спокоен, но никога циничен; авторът кърти фаянс с поглед.

Благодарен съм на случая че прочетох „Кланица пет“ след повечето от известните му книги, на средна възраст и в момент, когато това беше точната книга за мен.

Единствено във филма на Клод Сотет, „Нещата от живота“ (1970) (Les Choses de la vie, Claude Sautet) съм виждал подобен дързък, брилянтен, съвършен монтаж.

Започнах книгата на български и преводът бързо ме усъмни. Прочетох я в оригинал, но въпреки това си позволявам да оставя коментар тук, под българския текст. Вярвам че въпреки всичко, много от качествата и са запазени.

Сравненията с Хемингуей и Ремарк са неуместни. Вонегът не е по-добър от Ремарк. Ремарк не е по-добър от Вонегът. Те просто играят различна игра.

„Кланица пет“ е всичко което съвременният пост-модернизъм не е. „Кланица пет“ е убийствена сатира; „Кланица пет“ е вопъл за хуманизъм; „Кланица пет“ е констатация; „Кланица пет“ е некролог, огорчение, присъда, обещание и примирение.

„Кланица пет“. Прочетете я, когато сте готови.

Кака Ганка — интригантка! :P

Бъдете здрав д г, а най-добре се регистрирайте, както ви предложих вчера, ако желаете да дискутирате по разнообразни литературни и човеко-познавачески теми.

Без да ангажирам Wallküre или другите четящи колеги, които имат капацитета и способностите да пишат смислени ревюта и да оставят разумно артикулирани мнения под книгите, ще ви кажа че секциите за коментари са задръствани от години от безмозъчни и безсмислени словесни изстъпления писани от малограмотни.

Смисълът на това да има коментари за произведенията е някой, който не е чел книгата да получи информация от колеги-читатели, най-вече от такива с които има сходен вкус.

За целта трябва да знае какъв е вкуса на потребителя чието мнение чете, така както в материалния живот знаем какъв е вкуса на приятелите ни.

Това че всеки хванат от улицата тинейджър има достъп до интернет, идва тук и се изплюва под някоя книга, че по-тъпо нещо не е чел, не е мнение. Оставящия го е никой. И подобна реплика има точно толкова стойност колкото и вече използвана тоалетна хартия.

Аз допринасям с каквото мога за развитието на сайта от самото му начало и търпението ми към глупостта и арогантността е отдавна е приключило.

Драги д г,

Вземете се регистрирайте в сайта за удобство на четящите мнения. Улеснение е.

Както е улеснение да цитирам сам себе си — нещо, което написах под произведение на Филип К. Дик, но занимаващо се със същия ’феномен’ — интернет ’мненията’ на коментатори без капацитет да коментират, но за сметка на това с претенции. Ако на някой му се рови, ще го намери. Подкрепям Wallküre.

Нямах намерение да се изказвам по темата Достоевски, но за да не бъде този постинг изцяло offtopic, ето едно мое ’мнение’ по въпроса за класиката.

http://forum.chitanka.info/topic4633.html

Аз самият предпочитам модерни автори и като цяло не харесвам руските класици особено. Това не ми пречи да ги познавам и оценявам подобаващо. Също така да ги защитавам във форуми от повърхностни релативисти или кухоглави младежи с ’мнения’ и без ’багаж’.

Някои постижения просто са непреходни; това е и значението да думата класически.

„Човекът във високия замък“ е култова класика в алтернативната история, а самият Филип К. Дик един от най-забележителните автори на научна фантастика.

Книгата е вдъхновяваща с детайлите, повествованието, атмосферата и смелата инвенция.

Намирам мнението на IOVETO за повърхностно, незащитено с нищо, като единственото, което показва е ’безмислието’ на самия читател; неговата пълна невъзможност да ’прочете’ книгата на Дик.

Демократичната възможност, която дава интернет за ’споделяне’ на ’мнения’ води до създаването на фалшива представа у кухите тинейджъри, че техните мнения имат някаква стойност; че всички мнения имат значение; че ’за всеки влак си има пътници’ и някой се интересува от това на кой влак са се качили те, след като са прочели първата си книга.

дислексиаат е азарзно азбовялане, пзаете ес!

Анонимко,

Брилянтна защита на Коелю в неговия каканижещ стил с елементи на изплъзваща се мисъл и дори разсъждение!

Най-после някой да обясни на всички ’критици’ какво е позволено и какво не е позволено да се коментира по книгите.

Понеже Коелю, гледам, го знаеш добре — нали си чел „Алхимикът“ няколко пъти — може да имаш случайно интерес да прочетеш нещо стойностно.

Опитай „Бариерата“ от Павел Вежинов. Представи си че вземе да ти хареса. (Или ти от българските обичаш Вазов?)

А литературата я остави на мира горката!

Най-отблъскващото от всичко в тези коментари под Майстора и Маргарита е, че смрадливите рублояди, любители на всичко ’савецко’ се проявяват като защитници на автора — великият Булгаков, който ненавижда, сатиризира и презира комунизма; който е жертва на човеконенавистната система.

Булгаков казва: „ръкописите не изгарят“, но историята постоянно се фалшифицира.

Булгаков, Хармс и Маяковски са уникални.

Много от другите са подражатели, колкото и да не ви се иска.

„Литературата им е напудрено френско копие с немски орнаменти“ — отнася се също така за живописта и архитектурата им от имперско време — основно подражание на барока и рококото, но с повече злато и финтифлюшки — резултат не от естествено развитие и Ренесанс, а от грандомански амбиции да покажат за Запада, че имат повече злато и говорят френски по-добре. Провинциална парвенющина на забогатял варварин, по съвременната терминология.

Твърдението че „в Русия винаги е имало повече свобода на словото, обусловено е от историята им(империя, кво да правиш)“ е абсурдна лъжа, а всичко останало — неграмотни словоизлияния.

Никой никога не е закрилял Булгаков.

Русия винаги е била център на мракобесие, а това че и в най-мрачните зандани се раждат цветя не значи че има свобода на словото.

Майстора и Маргарита е велик шедьовър.

Много от произведенията на казионното съветско и придворното имперско изкуство са тотален боклук. А и както във всяка друга литература на голяма нация има и хубави, и слаби книги. Неграмотните обобщения са признак единствено за нивото на джуркащия клишета за ’руската душевност’ индивид.

Wallküre, виждам че са минали вече три години откак съм писал лични впечатления по темата…

Преди няколко дни мернах един друг ваш коментар относно правото на всеки да си има т. нар. ненакърнимо лично мнение — демократичността на интернет да бъдем заливани и удавени в посредственост.

И до ден-днешен се чудя с какво точно тази книга е тъй фейсбук-популярна.

Да ме прощава Ива-Мария с нейното 5 от 6, но Коелю никакъв писател не е, a селски хитрец. Писател е Ремарк. Писател е Зелазни. Писател е Хемингуей. Писател е Булгаков. Писател е Сароян. Писател е Вежинов. Да, дори Дюма, Верн и Май са класи и класи над Коелю.

Данаиле, Данаиле-е-е…

Х. Лий е жена!

А да сравняваш Харпър Лий със Селинджър е същото, както ония блондинки дето сравняват Коелю с Екзюпери.

Толкоз жално, че чак смешно.

Цял ден ми е гадно по тоя случай. Летял съм повече от веднъж по точно тази линя — Амстердам — Куала Лумпур (KLM operated by Malaysia Airlines) с точно този полет и ми предстои отново през януари. С какво умопомрачените руснаци са по-добри от талибаните?

Ако четете английски, искам горещо да ви препоръчам Blind Faith от Ben Elton.

Книгата е поклон пред Оруел и най-добрата анти-утопия, която съм чел след ’1984’.

Книга, която наистина е важно да бъде прочетена.

Дано бъде преведена и издадена на български.

Чугунена кратуно,

Като цитираш Пеньо Пенев, а утре сигурно и Маяковски, вземи че прочети какво им се е случило и как са ги самоубили.

Вредни сте, мракобесници, и за това не трябва нито едно от писанията ви да остава без отговор.

Аз живях комунизма и не искам никога и за никого това да се повтаря!

Мече Кода,

Писмото ви дълбоко ме развълнува!

Погледнах датата на моето сдържано и минималистично съобщение. Минали са осем години. (Кога? Къде са?)

Усещането е като да пуснеш бележка в бутилка от брега на необитаем остров в Полинезия и да получиш отговор, надминаващ всичко което някога си можел да си представиш.

„Девет разказа и семейство Глас“ е единствената сканирана от мен книга, за която написах нещо като предговорна бележка. Така се случи, че съм се подписал с други инициали, но това е без всякакво значение.

Предполагам, че ако сте прочели бележката, сте се досетила, че съм аз. Ако пък не сте, ето я:

„Завиждам искрено на тези, които за пръв път ще се докоснат до вълнуващото творчество на Дж. Д. Селинджър. От деня, когато ги прочетох за пръв път, неговите «Девет разказа» се превърнаха за мен в постоянен спътник през годините — мерило за брилянтна проза, емоционална съпричастност и уникална гледна точка; книга, към която се връщам многократно и която нося непрестанно вътре в себе си.

Приятно четене!“

http://chitanka.info/book/66-devet-razkaza-semejstvo-glas

Копирах я тук, защото… Заради това словосъчетание дето ми е хрумнало — ’личностна съответност’.

Ако още не сте прочели всичките „9 разказа“, „Франи“, „Зуи“, „По-горе билото…“ и „Сиймор — запознаване“, направете го. И то по този ред. Оставете „Спасителя“ за след година.

И да! Разбирам усещането за катастрофа, и особеното чувство на необратимост, което досегът с този автор носи. Боя се че е истински преломна такава.

След срещата ми с него, нещо от Сиймор за винаги остана у мен. Ако можех да избирам кой да бъда — бих искал да съм Сиймор Глас. Ако имах брат — брат ми би бил Сиймор Глас. Ако имам приятел, който съм познавал през целия си живот без да съм срещал, това е Сиймор Глас.

Чудя се: трябва ли да има предупреждение? Знак за радиоактивност на корицата? Вероятно е безсмислено.

Харесвам Хемингуей и Сароян. Нищо не може да подготви човек за „Идеален ден за лов на рибка бананка“.

Години наред, преди да имам киндъл, носех в себе си отпечатано копие на този разказ. Без да го чета. Просто да знам че е с мен.

Да, изглежда изживяването ви е било идентично с моето. Поемам отговорността с радост. Вероятно ’удовлетворение’ е по-точна дума, но не ми допада нюансът. ’Радост’ пък загатва за нещо весело, а случаят не е точно такъв.

Не беше ми хрумвало, че може някой да разгледа всичките ми коментари за книги. Изведнъж си го представих като леко проблясваща следа. Отговорността е много по-висока, отколкото съм си давал сметка.

Бих ви нарисувал слънце с червило на огледалото в банята. Може да е и сърце.

Изглежда че тази вечер и аз ще започна да чета Селинджър отново. Имам повече от една причина да го направя. И да катастрофирам.

Безкрайно благодарен съм за писмото ви!

Бъдете здрава!

нт

Време да се живее и време да се мре е подобна по усещане на На западния фронт, но действието се развива към края на Втората световна война.

Ремарк е един от любимите ми автори; може би с годините бавно се превръща в най-любимия.

Наскоро за пръв път прочетох Сенки в рая. Надмина всичките ми очаквания.

През няколко години препрочитам Триумфалната арка, Живот на заем, Трима другари. Понякога дори Черният обелиск.

Време да се живее и време да се мре е майсторски написана без съмнение. Но също както и На западния фронт и Обратният път не бих чел отново и отново. Не защото е тежка. Просто много от това, което обичам у Ремарк, това което винаги ме връща към другите му романи, тук липсва.

По моя преценка една от по-слабите книги на автора.

Мармаладов,

Комунистическата пропаганда не трябва да се бърка с национално-освободителното движение!

Изненадвам се че Wallküre не е чела преди това извержение. Явно е доста млада и много от промиването на мозъци, което започваше още от детско-градинска възраст и е било спестено.

На мен не ми беше. На 5 годишна възраст със сълзи в очите рецитирах: „Ех ти, Митя, Митя, октомвриец млад!“

И още преди да знам всички букви се очакваше да обичам Партията повече от мама и да пиша мисли за Ленин — „локомотивът на историята“ старателно и по много пъти.

Много деликатни и продължителни усилия на родителите ми и на самия мен успяха да неутрализират отровата на подобни балади за комуниста, добри ученици, петима от ремс и митко палаузовци, умело създадени от придворните шутове и целящи индоктринацията на децата от най-ранна възраст с цел избиване на всяка свободна мисъл и религиозна преданост към мракобесния им режим.

Затваряйте си вмирисаните комунистически усти и дано по-бързо ви свършат рублите и откраднатите червени пари че да изчезнете.

fata_morgana, благодаря!

Понеже сте се обърнала лично към мен реших не само да отговоря на съобщението ви, но и да кажа няколко думи по принцип. Може и други читатели да попаднат на тях.

И през ум не ми е минавало, че всички трябва да са съгласни с моите мнения.

Възприемането на света и произведенията на изкуството е нещо изключително лично, а вкусът се формира и доизгражда през целия ни живот.

Ангажиран съм с Моята библиотека от самото създаване на сайта. През всичките тези години съм се опитвал да пиша за произведенията по същество и да окуражавам другите потребители да правят същото.

Мнения от типа на: „Много яко!“, „Харесва ми!“ или „Жестоко“ са напълно безсмислени и безполезни, особено идващи от безименен интернет потребител. Ако идват от утвърден автор, чиито вкус е известен подобни кратки бележки биха могли да имат някаква стойност.

За съжаление, интернет е залят от подобни и тук нещата не са по-различни. Смислените коментари биват удавени в едносрични възклицания.

Самият аз съм често обект на ad hominem нападки, заради, предполагам, ярко изразената позиция.

Ето, само няколко сантиметра по-надолу съм наречен трол и стар познайник по причина че изразих несъгласие с авторката по отношение на друга книга.

Още веднъж, благодаря за подкрепата.

---

Две думи само и за мини сериала на BBC от 1995 г.

След прочитане на книгата, изгледах и него.

Като цяло впечатлението ми е великолепно. Атмосферата е завладяваща през цялото време. Подборът на актьори до голяма степен ми допадна.

Елизабет е наистина прекрасна.

Единствената ми сериозна критика е според мен напълно ненужно гротескното окарикатуряване на мисис Бенет и лейди Де Бърг. И двете по-възрастни жени са представени твърде маниакално и повърхностно.

Струва ми се, че е хубаво човек да е чел книгата и едва тогава да види екранизацията.

maggito,

Освен че цитатът е дълъг и многословен, за съжаление не ни казва нищо нечувано, нито пък го прави по интересен или изискан начин.

Идеята не е да се караме за качествата на книгата, но пък от друга страна не семплото и слабото не може да се казва брилянтно и блестящо и това да бъде отминавано с мълчание.

За хора, които са чели повече, превъзнасянето на точно тази книга буди недоумение. Като и популярността на Паулу Коелю.

Понякога ми се иска да имаше и поле за възрастта на коментиращите. Не че е определяща, но човек рядко може да надскочи с много възрастта си — просто поради това че житейският опит иска да си живял, а вкусът се изгражда бавно.