За пръв път чета Вонегът и книгата много ми харесва. Със сигурност ще прочета всички издадени книги на този автор. Наистина е много талантлив и умее да пресъздава и пише по един удивителен начин! 6 точки от мен :)
Била съм в Дрезден — това е един невероятен град, един от най-красивите и въздействащи в Европа. Когато отидох там не знаех за бомбандировката и бях ужасена — вървиш по краибрежния булевард, душата ти се препълва от красотата, която те заобикаля, възхищаваш се от сътвореното от човека, припомняйки си думите на Гьоте, нарекъл града „вкаменена музика“ и в този миг виждаш табелка, обясняваща как сградата е била разрушена до основи на 13.08.1945г. и след това възтановявана десетилетия наред с дарения от жителите на града…и забелязваш, че почти на всяка сграда има такава табелка…и разбираш какво още твори човека, освен красота — кошмари. Самият град е символ на двойнствената природа на човека. И Кърт Вонегът е предал ужасът и безмислието на войната по невероятен начин
MAKE LOVE, NOT WAR!!!!!!!!!!!!!
Това е книга, която мога да кажа, че ме е променила. Надявам се да докосне повече хора, така както докосна мен.
Кърт Вонегът, ме е изградил като личност и като светоусещане, а тази книги ми е една от любимите ми. Четох я в казармата и ми помогна да премина през това по-леко. Благодаря Кърт и Мир на прахта ти!
Очаквах друго от този роман. Беше нареден в сайта до групата книги от рода на: На западния фронт нищо ново, Време да се вижее и време да се мре…. Книгата не ми хареса поради факта, че има много по-общо с Марсиански хроники на Бредбъри отколкото книгите за войната на Ремарк. За почитателите на фентъзита сигурно ще се хареса много, за тези които не ги харесват …едва ли.
„Кланица пет“ е диаметрално разположена като замисъл и като качества от „На западния фронт нищо ново“ и горе-долу всички натуралистични повести за войните и военното дело и прочие неща, които пък на мен са ми безкрайно безинтересни и по никакъв начин не ме грабват.
Войната при Вонегът ( и тази книга съответно) не причинява физическа болка, а душевна рана, от която човек загива постепенно. Ако чакаш кръв и телеса и „Иди и виж“ — със сигурност това не е книгата, която трябва да прочетеш.
„Всичко
бе
красиво
и
нищо
не
причиняваше
болка“
;)
Това е първата книга на Вонегът, която чета. „Кланица 5“ ме грабна и ме накара да се замисля силно върху цената на войната.
Страшно много ми бе харесала като я четох първият път-преди 14 години.Страх ме е да я препрочета да не стане като филмите който съм харесвала като пубертет.Препоръчвам я беше страхотна.
Прекрасна книга! Била съм в Дрезден, видях разкопки на унищожени от бомбардировките къщи в центъра на града. Книгата чета след тези на Ремарк. Добре, че са използвани такива художествени похвати, че да се предаде цялата тази трагедия в един не толкова подтискащ вид.
Това беше първата ми книга на Вонегът и тя ме караше на моменти да онемявам от майсторството му. Често в онези дни си повтарях, че „толкова завладяваща книга не съм чел“. Оставах безмълвен пред галантните му преходи във времена и пространства. Истинско майсторско изпълнение. Каквото и да кажа ще е малко, възхищението ми от тази книга е огромно. И ще подкрепя един от коментарите по-горе — този начин на представяне на войната ми хареса в хиляди пъти повече пред Хемингуей и „За кого бие камбаната“, където умрях от скука и простота.
Ааа, забравих да добавя:
ТОВА Е ПОЛОЖЕНИЕТО!
или
Така е то (както забелязах, че е в настоящия превод)
Книгата е шедьовър.
Вонегът е уникален автор. Има по-слаби и по-силни произведения, но е така естествено пост-модерен както никой друг. Фалшът — големият капан за пост-модернизма — при Вонегът не съществува. Директен и непредсказуем; спокоен, но никога циничен; авторът кърти фаянс с поглед.
Благодарен съм на случая че прочетох „Кланица пет“ след повечето от известните му книги, на средна възраст и в момент, когато това беше точната книга за мен.
Единствено във филма на Клод Сотет, „Нещата от живота“ (1970) (Les Choses de la vie, Claude Sautet) съм виждал подобен дързък, брилянтен, съвършен монтаж.
Започнах книгата на български и преводът бързо ме усъмни. Прочетох я в оригинал, но въпреки това си позволявам да оставя коментар тук, под българския текст. Вярвам че въпреки всичко, много от качествата и са запазени.
Сравненията с Хемингуей и Ремарк са неуместни. Вонегът не е по-добър от Ремарк. Ремарк не е по-добър от Вонегът. Те просто играят различна игра.
„Кланица пет“ е всичко което съвременният пост-модернизъм не е. „Кланица пет“ е убийствена сатира; „Кланица пет“ е вопъл за хуманизъм; „Кланица пет“ е констатация; „Кланица пет“ е некролог, огорчение, присъда, обещание и примирение.
„Кланица пет“. Прочетете я, когато сте готови.
Прочетох книгата, но субективното ми мнение клони в силно отрицателна посока. Не ще давам оценка, тъй като както виждам има крайно разделение относно стойността на книгата.
Стилът по моему на Вонегът е крайно не разбираем за мен. Липсва изчистените, силни чувства, които могат да се предадат относно епохата и времето. Отскачането на далечна планета разкъсва нишката на повествованието и о-кърпва цялото произведение, Вонегът не е и фантаст, все пак. Почти през цялото време, през която я четох, имах чувството, че всичко е някакви нахвърлени редове без цел, посока, с дълбок за откриване материал, но само от дълбоко търсещите, естествено. И така нататък, тупур-тупур (изглежда не е самоволно дело на преводача, а напротив — авторов стил, който обаче изглежда изкуствено; написаните звуци не са това, което чуваме реално) са ужасни за използване изрази в целокупната литература — не просто недовършване, а увисване на образа/ситуацията.
В положителния спектър поставям гласно изразената идея за това, че „на войните не трябва да се обръща внимание. Ние се концентрираме върху хубавите неща от живота“. Това и правим основно хората. Оттук цялата идея, че произведението е анти-военно, про-хуманистично рухва. Войните ще продължат и всеки един и там, и тук си го знаем.
Така е то. :-)
Според мен има само един проблем с тази книга и той е в предварителните очаквания, с които е натоварена. Всеки е чувал за Кланица 5, това е безспорно най-известното произведение на Вонегът и за читателите е твърде лесно да попаднат в два капана:
— Не са чели досега нищо от Вонегът и очакват да прочетат затрогващо антивоенно четиво като от Ремарк, Хемингуей и пр. Няма такива филми, както стана ясно от коментарите по-горе. Вонегът е сътворил нещо далеч по-странно и до мозъка на костите си вонегътско, което може и да се хареса на почитателите на Ремарк и Хемингуей, но всъщност няма никаква гаранция.
— Чели са досега доста работи от Вонегът, подготвени са за него и очакват Кланица 5 да е черешката на творчеството му. Това е капанът, в който попаднах и аз. Не, че не ми хареса, но някак си имах нагласата за нещо повече. Докато я четях, все ми се ми се мержелееше нещо недоизказано и към края се чудех дали всъщност това е историята за Войната, която Вонегът е искал да ни разкаже, започвайки книгата. Всъщност той самият заявява в предговора, че книгата му е " кратка, разбъркана и объркана, защото нищо интелигентно не може да се каже за едно клане." Мисля, че е до болка откровен и прав.
И един съвет за тези, които са се разочаровали от книгата и Вонегът. Преди да го зачеркнете, моля, прегледайте „Котешка люлка“ или „Сирените от Титан“.
Прав си emko. Това го разбират поКъртените. Другите не можеш да ги отКъртиш. КВ няма нужда от адвокат. „Ние не пикаем във вашите пепелници, затова, моля, не хвърляйте фасове в нашите писоари“ КВ, от „Бог да ви поживи м-р Роузуотър“ :)
Като чета колко тази книга „е променила“ хората, чак се чудя от къде точно „Кланица №5“, а не някоя друга е предизвикала чувство на отвращение от войната, та дори ги е променила. Определено за мен това обаче е последната книга от този автор.
Няма да четеш повече Вонегът, така ли?
За народа загуба велика!
„notman“ Излишно се заяждаш. Всеки е свободен да коментира книгата през своята призма.
Ако смяташ твоето мрънкане за коментар, penchev, дълбоко си заблуден. А липсата ти на сетива към доброто четиво си е интелектуална слепота, а не визия през каквато и да е „призма“.
Прочетох първо " Майка нощ", хареса ми и както правя винаги когато някоя книга ми хареса, свалих си от същия автор и " Кланница N 5". .. Не съм човека, който ще критикува, защото смятам , че във всяка книга има нещо… Мога само да кажа, че явно не съм достатъчно пораснала емоционално, за да разбера чувствата, с който ме остави книгата… Доста объркваща е…
Очаквах повече.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.