Време да се живее и време да се мре е подобна по усещане на На западния фронт, но действието се развива към края на Втората световна война.
Ремарк е един от любимите ми автори; може би с годините бавно се превръща в най-любимия.
Наскоро за пръв път прочетох Сенки в рая. Надмина всичките ми очаквания.
През няколко години препрочитам Триумфалната арка, Живот на заем, Трима другари. Понякога дори Черният обелиск.
Време да се живее и време да се мре е майсторски написана без съмнение. Но също както и На западния фронт и Обратният път не бих чел отново и отново. Не защото е тежка. Просто много от това, което обичам у Ремарк, това което винаги ме връща към другите му романи, тук липсва.
По моя преценка една от по-слабите книги на автора.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.