Читателски коментари от нт

ОТценяваме го бе, мило Ели, как да не го ОТценяваме. Само дето не сме на вече 12 и сме чели и други книги.

Тука избягваме да псуваме дечица. Приемаме тропането им с краче и размахването на пръстче с умиление. Повечето дечица ще си пораснат съвсем нормални и няма да се превърнат в чудовища като връстничето им Грета.

Имаме си тук дори истински дърти космати тролове и повече кифли отколкото Хлебозавод №2 може да произведе за цяла година, но и с тях много-много вече не се занимаваме.

Така че, споко!

Енджойвай се на „Под игото“ без всякакви угризения. Мани ги тъпите неграмотни съученици.

Бих ти препоръчал и „Българи от старо време“. Също е супер! Там любим образ ми е котурака Бундук. Навремето даже цяло есе писах за него :)

Едно вълнуващо докосване до изключителния талант и възможности на младия Вежинов.

Асоциацията с ранния Ремарк е неизбежна, а непредумишленото сравнение, от което просто не успявам да избягам, е в полза на Вежинов.

Прекрасен роман, който освен литературните си качества ни носи нещо направо невиждано: среща с България в края на 30-те; истинската България, преди да бъде размазана от червеноармейския ботуш; преди да бъде изтрита и изцяло подменена от комунистическата пропаганда; преди да бъде заличена от спомените на родителите на нашите родители под заплахата от репресии; България, за която ние не знаехме нищо и за която и до днес в обществените представи всичко е лъжа.

За съвременния читател „Синият залез“ звучи като произведение в жанр алтернативна история. Събирал съм фрагменти, малки късчета от тази истина през годините, но тук направо получих свръх-доза. Истината е вълнуваща, а последвалата история дълбоко трагична. Прекрасно е, все пак, че до нас достигат понякога такива художествени документи. Един ранен романот Вежинов — и милион комунистически парцала с лъжи биват анихилирани на мига. Варна — атмосферата на България преди гръбнакът на тази крехка европейска нация да бъде строшен. Алтернативна история. Нашата истинска история.

Mephi, бихте ли изброили три книги, които смятате за много добри, дори за шедьоври?

Радвам се, че най-сетне и на тези „Три разказа“ им дойде времето.

Приятно четене, приятели!

„тропиците и мърдалите“: Култов лаф!

Особено „мърдалите“. Предполагам че не е търсено, но е страхотно намерено.

Бравос!

На личностно ниво сексуалните девианти е редно да бъдат третирани както всички останали болни — със съчувствие и хуманно.

На социално-политическо ниво на LGBT-доктрината трябва да се дава постоянен, решителен и тотален отпор.

Превръщането на девиацията в норма води до смърт на цивилизацията и обществото.

Бихте ли посочила някои от ’къде къде по-интересните произведения от този жанр’, които лично вие сте прочела и харесвате?

Мисля че за всички ще бъде много интересно и образователно да научат.

Може би е излишно, но реших да го напиша. Може пък за някого да е полезно.

Четох Disgrace преди 12 години на английски.

Беше втората книга на Джей Ем Кутси, която прочетох след Youth.

Не бях подготвен и мисля че това е книгата с най-шокиращите, брутални и реалистични сцени, която изобщо съм чел.

Авторът е изключително добър писател.

Сещам се за Disgrace често и за съжаление мисля, че в мен е останала известна неизличима травма. Ако можех да избирам бих предпочел да дам Undo и да не бях я чел.

Чудесно е, че „Антикапиталистическото мислене“ на Лудвиг фон Мизес е вече достъпно в електронен вид на български!

Хубав роман с привкус на класическа древногръцка трагедия.

Модерен, брилянтно написан с великолепни диалози и описания.

Една снимка на света през 1957-а все едно направена с фотоапарата на Ремарк, но от друг фотограф, негов спътник — достатъчно близък, но също и различен — опитен и умел със свой собствен стил в боравенето с блендата, оптиката и цветната температура.

Прочетена сега, 60 години след написването ѝ „Хомо Фабер“ има и неочакваната стойност на исторически материал, документиращ процесите, идеите, съмненията и мечтите, зараждащи се в десетилетието след войната. Zeitgeist-a довел то това, което имаме днес — главоломен упадък на изгубилия себе си Запад. Онзи следвоенен оптимизъм, че науката може да реши всички проблеми.

Фабулата изисква читателят да я ’приеме’ да подтисне недоверието си (suspension of disbelief).

След това приемане, следва едно от тези литературни преживявания, които оставят траен спомен.

Четивен, интересен, плътен, съвременен роман.

Вместо катарзис това, което остана у мен е усещането за пропуснатия шанс; за проиграните мечти; за предателството към усилията на тези, които са преживели войната и са искали да не допуснат повече тези съдбоносни грешки. Но грешките са други, а резултатите ще бъдат вероятно по-лоши от тези през 30-те и 40-те години на 20-и век.

Онази Европа, в която живеят само европейци вече не съществува, а това е по-трагично от най-голямата лична трагедия.

Печал, но тя си е моя и Макс Фриш няма вина за това.

Приятно четене!

notman, искрено благодаря за линка! Не съм чел Мизес, макар, разбира се, да ми е добре познат по име.

Качих книгата на киндъла си и мисля, че съвсем скоро ще я започна. В момента чета Роджър Скрутън.

Понякога ми е странно, че се случи така, че дори в любимия литературен форум ни се налага да водим спорадична виртуална битка за истината, но е от такова фундаментално значение за бъдещето, че просто е трудно човек напълно да се въздържа.

Аз дълги години го правих — заблуден от привидното затишие в моята тук провинциална, периферна държавица. (Мислех си: хората си гледат работата, не се интересуват от идеология, не са запознати със стоте милиона жертви на социализма, но инак всичко си върви, както винаги и хората са по-добри, може би малко твърде наивни.) Последните години нещата драстично ескалираха и единственото, което мога и правя е да разговарям с познатите си, да опитвам да им задавам въпроси и да събуждам у тях инстинкта за оцеляване и мислене; да им посочвам несъответствието между лозунги и действителност.

Когато взех трудното решение да емигрирам, никога и през ум не беше ми минало, че ще ми се случи да живея соца втори път. Наистина модифицирана версия, но еднакво мракобесна, фалшва, непродуктивна и потисническа. Израствайки зад Желязната завеса, знаехме твърде малко за процесите, които се протичали откъм 60-те години на Запад.

В моята действителност, за да има някакъв шанс за промяна, първата битка която трябва да спечелим е с политическата коректност и темите-табу. Толкова много са и всеки ден има все нови и нови забранени думи, забранени теми — едно безкрайно съревнование кой може да капитализира най-добре статута си на жертва, за да получи повече при силовото прехвърляне на средства от тези, които работят (главно белите мъже от всяка сфера на живота — от строителни работници до софтуерни инженери) към тези които врещят най-силно (фминист(к)и, всякакви цветнокожи, млади марксисти-безделници, които не са работили един ден през живота си, ’зелени’-комунисти, които не се интересуват от защитата на животните, а най-важно за тях са гей-браковете и избираемия пол за децата в детската градина, ЗКПЧ-тата от университетите и т.н.). За да няма изненади при гласуванията, постоянно и под всевъзможни претексти се импортират хора с ниско айкю от третия свят, които са поначало и вечно зависими от социалните програми и винаги гласуват за повече ’демократичен социализъм’.

Белите са тотално деморализирани. Обществото (им) се разпада пред очите ми, докато идеолозите постоянно внасят нови и нови ’граждани’ от третия свят и Азия, и окуражват тяхната сегрегация, запазване на културната им идентичност, и здрави социални връзки. Абсурдите и дегенерацията са направо невъобразими и всички до един имат общ лайтмотив — равенство — марксическата и нео-марксическа идеология.

Сърдечни поздрави!

’Полезните идиоти’ на Запад от единици през 20-те и 30-те са вече над 50% от гласоподавателите.

Оказва се, че Макарти е бил прав за всичко, но за съжаление се е провалил.

Жалко, че Филип К. Дик не е наоколо да напише роман за света, в който Макарти успява да спечели битката на живота си, а Ийнок Пауъл става премиер на Великобритания.

Дали някой би издал подобен роман днес? Съмнявам се.

Политическата коректност (измислена от Мао) е по-ефикасна от всяка болшевишка цензура — парализира всички и всичко. Естествено че Жана Д’арк ще бъде негърка в поредния холивудски бълвоч; естествено че първите британци са били чернокожи. Как иначе.

Не, това не е шега. Това е документално свидетелство за безсрамната демагогия и фундаментални лъжи, на които бяхме подложени през годините на социализма и на която е подложен целият Западен свят в момента. Единствената разлика е, че понеже при нас ’социализма’ дойде с кръв, масови убийства, изнасилвания и ’народен съд’, донесен на щиковете на червената армия-’освободителка’, никой що-годе читав и интелигентен човек, оцелял в България не вярваше на комунистическия бълвоч; на Запад преходът е мек и населението е масово хипнотизирвано от три поколения до степен, че обикновения човек от улицата е повече марксист и от най-активните комсомолски секретари, отличили се в организационната работа по септемврийските бригади за домати през 80-те.

ЗКПЧ-тата и ВКР-тата направо бледнеят пред ’журналистите’ от „Ню Йорк Таймс“, „СиЕнЕн“, „Гардиън“, „БиБиСи“ и „Уол Стрийт Джърнъл“.

Подмяната на историята не е шега, а инструмент.

Тези две видеа могат да хвърлят частично светлина по темата, ако се интересувате и ползвате английски:

https://youtu.be/5nnLhmXN8IU

https://youtu.be/ohdmWm0sVLE

Мисля, че също сравнително наскоро от израелски източници стана публично известно за ’закръгляването’ на бройката от Визентал с няколко милиона.

Прочете ли, другарю?

Нещо изглежда те е нервирал Марков 40 години след убийството му от ДС/КГБ.

Както е забелязал един ’съвецки’ автор, „ръкописите не изгарят“ лесно.

Махалото най-после тръгна на обратно, дори и на Запад.

Благодаря за линка, notman!

Ха ха ха ха ха! :D :D :) :) :)

Класика! :) :) :)

Боже, пази патките — нека си пасат трева.

Не ги насочвай към човекоядство, господи!

Ще се задавят с някой кокал :)

Добре съм, Онорин.

Благодаря за милия въпрос!

Мнението на Петя е типично тролско в духа на модерната на запад Identity politics, 3rd wave feminism и всякаква подобна марксистка бълвоч, която целѝ разрушаването на всякакви нормални връзки между мъжете и жените; подмяна на историята на европейската цивилизация, девалвиране на приноса за създаването ѝ от белите мъже и самоубийствената за всички илюзия, че жените могат всичко по-добре, и че единствената причина досега да не са се проявили било потисничеството на патриархалната система на злия бял мъж.

Всички, които са се дрогирали с girl power, ги чака рано или късно среща с действителността, а тя е като тухлена стена — винаги, като се блъснеш, те заболява.

Чакат ги и поканените от феминистките ’бежанци’.

Троловете вън!

Обобщенията за мъжете си ги пишете в дамските тоалетни.