Безспорно най-доброто произведение на Ф. Дик! Всеки ценител на жанра трябва да го прочете!
Доста смело категоризира на моменти, което ми беше забавно! А книгата е класика спор няма!
Бард са излезнали с много неприятна корица:
http://www.philipkdick.com/covers/highcast.jpg
а примерно естонците:
http://www.philipkdick.com/covers/tmithc-estonia.jpg
или италианците:
http://www.philipkdick.com/covers/High_Castle-ital.jpg
или дори британците:
http://www.philipkdick.com/covers/mithc-british.jpg
се справят къде-къде по-добре.
А книгата е излишно да се коментира. Дик ще се води класик след стотина години и ще се изучава като виден писател от средата на 20-и век.
Като цяло ми хареса, макар че е малко повърхностна според мен. И финалът някак се губи.
На мен не ми хареса!Всичко ми се стори толкова безмислено!Някой по умен да обясни какъв беше смисъла на всичко защото аз не го разбирам. :)
И честно казано не знам за какво е дадена награда Хюго.
Наскоро ще има и сериал.Макар че не виждам какво има да се филмира.
Наистина е вярна поговорката че за всеки влак си има пътници защото този „влак“ не беше за мен!!! :)
Поредният неграмотник, раздаващ смело ниски оценки. Челяко, тази двойка, дето си я турил, всъщност е оценка за собственото ти тържествуващо невежество. Яж си боб с наденица в стола и не се коркай! Филип К. Дик просто не е за теб.
„Човекът във високия замък“ е култова класика в алтернативната история, а самият Филип К. Дик един от най-забележителните автори на научна фантастика.
Книгата е вдъхновяваща с детайлите, повествованието, атмосферата и смелата инвенция.
Намирам мнението на IOVETO за повърхностно, незащитено с нищо, като единственото, което показва е ’безмислието’ на самия читател; неговата пълна невъзможност да ’прочете’ книгата на Дик.
Демократичната възможност, която дава интернет за ’споделяне’ на ’мнения’ води до създаването на фалшива представа у кухите тинейджъри, че техните мнения имат някаква стойност; че всички мнения имат значение; че ’за всеки влак си има пътници’ и някой се интересува от това на кой влак са се качили те, след като са прочели първата си книга.
Нормално е на 20 или по-малко години да не разбираш „Човекът във високия замък“. Това не е книга за тинейджъри. Прочети я отново след четвърт век и ще си на съвсем друго мнение. За сега можеш да се насочиш към Робърт Шекли, Роджър Залазни, Джон Уиндъм, Клифърд Саймък, Айзък Азимов, Дмитрий Биленкин, Артър Кларк, Фредерик Пол. След това ще узрееш за Станислав Лем, Франк Хърбърт, Робърт Хайлайн и братя Стругацки. Ще мине още време и ще си в състояние да оцениш Филип Дик. А след това ти остава да четеш само Дъглас Адамс и Тери Пратчет :)
Подкрепям изцяло
Как решихте че съм на 20?
Как решихте че това ми е първата прочетена книга?
За вас ли става въпрос?
:D :D :D
Много обичам да чета коментари на хора имащи се последна инстанция.Хора неприемащи мнението на други.Хора които не могат да си представят че някой не харесва нещо което те харесват. :D
Хора имащи се за по висши защото си мислят че разбират нещо само защото го харесват.
Защо рябва да имам аргументи.Просто не ми хареа.Това е.Кратко и ясно. На вас кое не ви в ясно?
Със сигурност сте прочели книги които не са ви харесали.Толкова ли чудно че на мен тази не ми хареса?
И след като сте толкова умни и разбиращи много моля да видя вашите аргументи.
С удоволствие бих ги прочел.
Расзбира се не сте длъжни на все пак нека и аз да науча нещо. :)
И ако не ми отговорите скоро ще ви дам повод.Поне се надявам.
В момента чета Пътят на Икар.Не е лоша но отново не съм особено впечатлен.И когато или ако напиша коментар съм сигурен че няма да пропусните да напишете че нищо не разбирам, че съм 20, че това ми първата прочетена книга и т.н. :)
Тоест отново ще имате възможност да покажете висшото си АЗ! ;)
Човече!
Постингите ти издават незрялост във всяко отношение;
езиково;
литературно;
културно;
и не на последно място комуникативно и интелектуално.
Когато публикуваш някоя глупост, ясно е, че ще има хора,които ще възразят на глупостта ти. А писанията ти са глупост, тъй като те са:
неграмотни;
с нисък културен заряд (което значи и нищожен жизнен опит);
без желание за дискусия (оттам и липса на аргументи);
и неумни \тъй като нямат теза).
Когато написаното от теб е наистина публично (напр. коментар в Читанка), следва да очакваш и ответи на написаното от теб — пък били те и неприемащи не само мнението ти, но дори и позицията, която проявяваш. Затова най-нормалният подход е, пишейки коментар, да изложиш по-обстойно обоснованията си с какво не ти е допаднал романът на Филип К. Дик, защо и какво по принцип следва да притежава такава творба, за да е добра. С други думи - коментирай! Иначе писаницата ти дори не е твърдение, още по-малко коментар, а пустословно хейтърство.
Не на последно място, за да будят постингите ти определен респект от четящите ги, те трябва да бъдат грамотни поне в задоволителна степен. А те определено не са — и по този начин още по-отчетливо изглеждат несериозни. Пропускам членуването на имената — това е висока топка за такива като теб… На първо време ще е полезно да си припомниш какво представлява пунктуацията и да използваш така нужните ти пунктуационни знаци — най-вече запетаята! Също така неправилно е да пишеш „безмислено“ — такава дума няма, — а „безСмислено“. Относно глаголната форма „да пропусните“, надявам се, че сам ще се коригираш.
По отношение на интелектуално-философската фантастика, към която си се насочил — Рей Бредбъри, Филип К. Дик, Станислав Лем, братя Стругацки, Любен Дилов, а от по-новите Виктор Пелевин и Дейвид Мичъл — пишат трудни четива и не е задължително да бъдат разбрани от всеки, докопал се до книгите им… Ама не те удовлетворило (да не кажа „изкефило“) четивото — е, такива са емоционалните ти нагласи, такъв е жизненият ти опит, такава е способността ти за интелектуална провокация. Така че, когато направиш избора си да изкрещиш неудовлетворението си от прочетеното, първо прецени дали книгата е тъпа, или по-скоро ти не си я разбрал.
Приеми гореизложеното като добронамерен съвет. Никой не оспорва правото ти да изразяваш мнение, но бъди готов да очакваш и другите да реализират правото си обосновано да изразят мнение относно твоето мнение. Затова (отново да припомня), за да бъдеш разбран защо не харесваш четеното от теб, обосновавай (опита си за) мнение. Иначе постингите ти все така ще са „безмислени“ — без капка мисъл — и ще предизвикват презрение и присмех. И ще те определят като незрял. Защото досега ти определено се бъзваш като „юноша блуеден“.
Виктор Пелевин и Дейвид Мичъл пишат трудни четива? Сериозно? „Облакът Атлас“, въпреки опитите за мащабност, не е нищо повече от графомански напън, който не задълбава и на милиметър под повърхността на нещата.
А пък да наречеш Бредбъри труден…безспорно е очарователен, но чак пък труден?
Всеки има право на мнение, както за теб Пелевин или Мичъл може да са велики, така пък за мен те са модни еднодневки, които не си струват четенето, а истински велики са хора като Джойс, Пруст, Брох, Кафка, в по ново време Кундера, Зебалд, Пинчън, Боланьо, Картареску и т.н. Може би ако прочетеш някой от тях ще си променеш критериите за „трудност“?
Филип К. Дик е друга тема, но не разбирам как е възможно да се заеме позиция спрямо някой, който просто изразява мнение, че книгата не му е харесала. Защо пък не? И какво значи „разбрал“? Ти как си я „разбрал“? Ами ако някой друг я е „разбрал“ също като теб, но просто не му е допаднала? А ако някой я е „разбрал“ по друг начин?
Не е ли малко високомерна подобна позиция?
Не съм чел „Човекът във високия замък“ и изобщо не смятам да вземам отношение по темата, но не мога да се сдържа да изразя преклонението си пред мнението на НТ, че „Демократичната възможност, която дава интернет за ’споделяне’ на ’мнения’ води до създаването на фалшива представа у кухите тинейджъри, че техните мнения имат някаква стойност; че всички мнения имат значение; че ’за всеки влак си има пътници’ и някой се интересува от това на кой влак са се качили те“. Просто, може би, бих отнесъл това лютиво твърдението към всички възрастови групи.
Все пак, доколкото съм чел Филип К. Дик — няколко разказа и „Камера потъмняла“, смятам, че ще бъде много страшно, ако той се окаже писател за всеки.
Честно казано,книгата въобще не ми хареса.През цялото време се чувства някаква празнота,липса на развитие, задълбочаване в дребните незначителни неща и отхвърляне на големите.Пък и краят дойде от никъде.Книгата просто свършва когато трябва да започва и се създава впечатление за безидейност в творбата.Написана сякаш между другото.
Мен пък винаги това ми е харесвало на Дик — как обръща внимание на Човека, а не на Времето. Пресъздава бъдещето с много естествено чувство, все едно знае с точност какво ще е то и по какъв начин ще въздейства върху индивида. И също ми харесва, че пише „между другото“. И че краят е от никъде. И изобщо — твоите критики са моите похвали за книгата.
Имам въпрос към тези читатели и коментатори, които смятат че книгата е една от най-добрите шедьоври в жанра си. Бихте ли споделили , кои са големите идеи, които са ви впечатлили дотолкова, че да я определите за такава ? За мене критериите, по които определям една художествена творба за такава са идеите, които съдържа и стил, който те грабва и увлича. Книгата беше увлекателна и интересна, но идеите бяха малко и на места доста повърхностни a la добрият американизъм в стил филма ’’Железният Човек’’ и друга типична американска боза-как добрите американци в алтернативният свят на книгата разпостраняват знанието и цивилизацията на туземците в Африка и Китай чрез образователни програми …Това би било донякъд оправдано, ако алтернативният свят на книгата в книгата не описваше действителният свят, в който живеем, но доколкото ми е известно авторът е имал за цел да опише него…
Интересните и неконвеционалните идеи бяха опитът да се погледне по друг начин на историята-какво би станало ако Оста беше спечелил войната. Също възможността , че в Англия би било възможна диктатура от рода на азиатските. Но образът на японците, които са много по-хуманни от нацистите не е правдоподобен, те са извършвали подобни прочиствания в Китай, каквито са извършвали нацистите и са имали подобни идеологии.
Краят не беше изобщо такъв, в смисъл че не дава нищо значително нито по отношение на развитие на действието, нито по отношение на идеи. Такъв край би имал смисъл само ако има продължение на книгата. Общо взето всичките интересни идеи поне за мене се свеждат до това, че автора представя един алтернативен свят и нищо повече от това. При това със всичките фактически исторически грешки (английските войски са участвали в битката при Сталинград ??? ), неубедителността на трансформирането на японския режим, който е отговорен за етническото прочистване на милиони китайци и за неизброими други зверства в един условен такъв, чийто върховен чиновник се възмущава от геноцида на нацистите). И каква беше ролята на дамата с тайния агент, която спасява симпатичния, висок и много интелигентен автор на творбата в творбата (много дълбоко подозирам, че този автор е самият Дик или поне желанието му да бъде такъв по отношение на външността-нямам съмнение по отношение на интелигентността му разбира се) ??? Каква беше ролята на Франк и неговото ’’изкуство’’ ?
Всички тези мисли ме карат да определя книгата като средно добра, но нищо повече. Бихте ли се обосновали защо според вас тя е бисер и велика книга ? И ще ви помоля да отговорите конкретно, а не да си губим времето с изблици на емоционални нападки без никакво обосноваване.
Ами аз споделих вече, че ме впечатлява Дик с неговия антропоцентризъм — без значение колко грандиозен е сюжетът, който изгражда, той се интересува от най-малките градивни частици на повествованието, а също така, когато прочетеш повече от неговите книги, разбираш и колко майсторски той вплита автобиографията си- с проблемите с наркотиците, трудностите с жените, емпатията и пр.
Това с изкуството беше шега, но от друга страна искаше да наблегне и върху идеята за оригиналността. Според мен не много сполучливо, де. За мен това беше най-измъчената част от цялата палитра, която представляваше книгата. Добрите японци и лошите немци нямаха чак такова значение, доколкото значение имаше книгата, която представяше „невъзможна“ реалност и именно това е водещо отново в много от творбите на Дик — идеята за реалността и нейните граници. В най-добрите традиции на фантастиката, той не впечатлява с екзотика, а с идеи.
Отделни моменти от книгата определено може би не са кохерентни или пък не са дотам логични, но отново смятам, че Дик обръща внимание повече на героите и в това отношение понякога фабулата страда.
Трудно ми е да защитавам надълго и широко книгата, защото наистина отдавна я четох, а и винаги съм твърдял, че с Дик ме свързва повече субективна любов от пръв поглед, отколкото нещо друго ;)
Ща карам по ред и по памет.
Книгата съм я чел в годината на издаването и в България.
Не помня преди колко време беше.
Това , което съм запомнил от нея :
— в какъвто и да е свят да попаднете, дори в замислен като алтернативен, изкуството, като това на Франк например, може да направи така, че поне за миг за видите и чуете /като японеца / истинския свят и да разберете — „от всички най-глупави са прасетата и рибите. Те последни научават истината.“ — цитирам по памет.
— малко е наивно във фантастичен роман от този тип да търсим паралелно сходство с поведение и действие на хора от нашия свят. Там всичко е възможно — дори японците да са по-хуманни и англичаните да са участвали в обсадата на Сталинград. Затова се нарича фантастика. Не е задължително образът и представата ни за японците да съответства на образа им от реалния свят.
Ролята на дамата в романа — във всеки свят ще има по една жена, която в конкретен момент ще вземе съдбоносни решения, за които дори ще извърши и убийство.
— на мен лично ми беше интересно: как се взе едно решение за отказ от екстрадиция на база на лично решение на един чиновник,
как съдбата на един човек се определя от толкова крехки и случайни действия,
какво точно, по дяволите, можеш да направиш, ако разбереш, че света, в който живееш ,всъщност не е съвсем реален ?
И дори само заради идеята за поведение на човешки същества в алтернативен свят си струва да се прочете .
Още повече, че все пак никой не спори, че текста е увлекателно написан, нали ?
Цитат от Филип К.Дик. „В моите творби аз поставям под съмнение Вселената; чудя се дали тя е реална и се чудя дали всички ние сме реални“, пише Дик."Мисля, че това казва достатъчно за мирогледа му. :)
Добре написан роман.
Книгата въвежда читателите в алтернативен свят, огледало на реалния свят, който алтернативен свят се оглежда в роман за алтернативен свят, подобен на нашия, създаден, за да придаде по-голяма истинност или фиктивност на алтернативния свят, описан от автора, за да възприемем с по-голяма яснота реалността1 в която живеем. ???? Животът погледнат през няколко подредени едно пред друго замъглени огледала. Разбирам объркването на някои читатели относно тази книга. Приемете, че не е за всяка глава.
Иначе в нея има всичко; източен философски мироглед в сблъсък с неумолимите капиталистическо-търговски нрави и загубата на ценности в човека на изгряващото слънце, краен човеко омразен нацистки фанатизъм на немците стремящи се да изядат Бог, дребната англосаксонска буржоазна душица на антикваря, надмогнал еснафските си предразсъдъци в края на краищата, еврейският комплекс за вина, активната политическа позиция срещу злото, макар да е ясно, че равновесието на силите винаги е в полза на последното.
Гледали ли сте сериала на амазон със същото име? 4 сезона, 40 епизода?
Идеите от книгата са вътре, паралелните светове, нациската и източната философия.
Колега Пеков,
нацистите са вярвали в съществуването на Бог и алтернативката как те „изяждат“ Бог е фикция,тоест нещо напълно изсмукано от пръстите! Все пак когато предлагаме алтернатива,в нея трябва да има и някакви реалности.
Второ,не разбрах в какво се изразява комплексът за вина у евреите?
И трето,как успявате така категорично да различите Добро от Зло?
Реших да прочета книгата, поради огромният си интерес към Втората световна война. Имам добра колекция от книги, автобиографии, биографии, записки, албуми и прочие неща свързани с тази тематика (живея във Великобритания, където определено има повече литература на тази тема).
Отдавна не бях чел фантастика и предварително си казах- Изхвърли рационалното и историческите факти и просто се пусни по течението.
Честно казано бях малко разочарован от това четиво, или може би предварително бях с твърде високи очаквания. Нито героите, нито сюжета или философските мисли ме трогнаха кой знае какво.
Съжалявам, книгата не успя да ме завладее.
Ако говорим за този жанр, то Айзък Азимов, Станислав Лем, братя Стругацки, Адриан Чайковски с неговата Children of time или Хърбърт с Дюн си ми остават любимци.
Дори в „Луната е наставница сурова“ открих повече неща.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.