не е лоша книгата, но има и по-добри в руската литература от този период.
Това е абсолютна класика! Не просто книга от периода. Несравнима с други жанрове. И е в основата на т.нар. „диаболизъм“ в световната литература и киното на 20 в. Както и първообраз на много по-късни бестселъри. Уникална е!
Абсолютен шедьовър !
Здравейте,
първо една молба към Петя — кои са авторите, за които пишете? Наистина ще се радвам да разбера за някой, който превъзхожда Булгаков в същия период.
Диаболизмът е „малко“ плоска плоскост. Това е все едно да кажем, че „Съдбоносните яйца“, в които Съветската армия воюва с огромни гущери е първообраз на Джурасик парк.
От години размишлявам как Булгаков е творил всичко това през сталинския режим. Като се почне от забранените роман/пиеса „Бялата гвардия“. Как е оцелял? Защо Сталин дори му дава някаква форма на покровителство? И най-важното: защо за 45 години в България не се появи нито един такъв талант? Ей тук намирам аз диаболизъм — страх, липса на ниво и креативност, битовизъм… Добре, че накрая мутрите взеха да пишат книги сами за себе си, та вдигнаха тиражите на издателствата.
Деликатна работа! От най-истинските. Поздравления за Лили Минкова.
За да не забравяме че сме въплъщение на Божествената мисъл;-)
Книгата „Майстора и Маргарита“ не само, че е уникална, тя е роман-вселена. Съвършенство…
Тази книга не мога да я анализирам. Не мога да анализирам вихър — на това я оприличавам. Най-добрата!
Ами нека добавя и едно негативно мнение — за цвят :). Не ми хареса. Не съм я прочел до края още (остават ми около 70 страници), но това е мнението ми. Всъщност, това, че я мъча вече няколко седмици, само по себе си е показателно — когато една книга ме грабне, я изчитам за броени дни.
Нищо кой знае колко съвършено и уникално не виждам в тази книга. Да, оригинална е, но може би това е големият й минус — в стремежа си да е „оригинален“, авторът става.. скучен. Все пак ще се напъна да прочета книгата до края, но не мисля, че мнението ми ще се промени. А дори и краят наистина да бъде „уникален“, „шедьовър“ и т.н. — жалко тогава за останалата част от книгата. Поздрави ;)
Много завладяваща творба. Благодаря.
Превода е пълен с русизми но аз не го смятам това за слабост. Все пак е превеждана преди промените.
Още веднъж ви благодаря.
Романът е уникален, както и смата личност на Булгаков…и двете са толкова противоречиви. Без да ставам заядлива само давам съвет: Книгата се чете многократно, на различни възрасти, но само тогава, когато си достигнал познанието и разшифровката на високото изкуство.
И на 18 и на 35 твърдя, че това е най-добрата книга, която някога съм чел…
Уникална книга! Наистина е шедьовър и ако сте забелязали на корицата пише " световна класика" :)
Не е изненадващо, че до 1966 г. романа не се е издавал и след това излиза в доста осакатен вариант от тогавашната цензура, но и до сега книгата е актуална и е една от най-големите класики на 20ти век.
Просто това е най най най доброто в световната литература !!!
Завладя ме. В момента я препрочитам, много ми е любима:)
Наистина невероятна книга !!!
Една от най-любимите ми книги. Мога да я препрочитам до безкрай!
Завладяваща, неповторима, единствена! Тази книга се помни винаги!
Ако някой желае да се осведоми за съдържанието на книгата; има сериал в торентите, нека го гледа.
Моля коментарът ми да не се тълкува като пръчка в спиците относно работата на човека качил я, но щом превода е от 1989г. няма как да е цялата, орязана е заради партийни съображения. Като пример мога да дам съвременния й печат с разлика от около 60 страници повече.
При възможност читател който притежава съвременен печат може да направи бърза свека и да помогне на човека качил я. Дано съм бил полезен.
Това определено е най добрата книга, която съм чел някога. Чел съм я 5–6 пъти и пак ще я прочета. По едно време имах 3 копия от книгата в къщи, но ги раздадох.
Препоръчвам на тези, които я харесват да прочетат и Параграф 22 на Джоузеф Хелър. Определено ще им хареса. За мен това са двете най хубави книги, които съм чел. Просто за мен са извън всякаква класация. Не мога да намеря друга книга, която дори малко да се доближи до тях.
да-- Майстора и Маргарита е супер книга !
Михаил Сергиевич Булгаков е от рода на Св. Киприян и Григорий Цамблак. Баща му Сергий Булгаков е бил ректор на Духовната Академия в Киев — градът, в който горните двама българи стават първите патриарси на Киевска Рус. Пратеници на Патриарх Евтимий след падането на Търновград под турско робство, те пристигат с керван от свещени книги, църковна утвар и много злато, за да спасят българското християнство в Русия.
Фамилията на гения Булгаков всъщност е прякор — Булгака — „българина“. За сведение на „несведущите“, голяма част от руската интелигенция е от български произход — българите от Волжска България. И макар че Михаил Булгаков е пряк потомък на българи от нашата България, те не са се делили по произход.
Пълен е превода от 89, поне е точен превод на окончателната редакция на текста, диктувана от Булгаков малко преди смъртта му. По-стари редакции, като „Черният маг“, могат да се видят из руските страници, те в никакъв случай не са по-добри и са отхвърлени от самия автор. Книгата не е била „орязвана“, нямала е този „шанс“, тъй като никога те е била издавана преживе, издание на руския оригинал се появява, ако не се лъжа, едва покрай „перестройката“, даже ми се струва, че първият български превод (който не е толкова добър като втория — що се касае до постигане особения иротичев стил на автора) излиза в библиотека „Избрани романи“ някъде през 70-те още преди книгата да е издадена на руски език. Тъй като авторът много дълго работи върху тази книга, повече от 20 години, и в края на живота си е вече толкова болен, че може само да диктува промените(като по едно време казва — това е — и прекъсва последната си преработка, преди да е стигнал до края, съществува мнение,че романът все пак е в известно отношение незавършен. Но и такава, каквато е книгата е едно от най-великолепните произведения, написани на руски език.
Книгата е върхът !
Людмил Бешков, за кого пишете??? Афанасии Иванович Булгаков е баща на Михаил . Нещо объркахме роднините или пак искаме да сме най,най ние….
Може ли някой да ми каже,кога точно или от къде,започва да те грабва книгата,така да се каже,защото на 60стр. и още нищо кой знай какво…
Може би си твърде млад… Известно познание за соца е полезно, макар и не задължително. Иначе — прочети книгата докрай. Щом проявяваш интерес, значи си узрял за нея. Ще схванеш смисъла към края. Тогава ще я класираш сред най-великите. И ще се връщаш към нея отново и отново. Това е Евангелие на Булгаков.
В този свят, тук и сега, този роман държи идеалистите изправени. Съвършена литература. Все още не мога да си отговоря на въпроса възможно ли е човешкият ум да създаде такова произведение, в което има всичко и същевременно да е толкова истинно написано. Чудо и благословия е че светът има този роман — има шанс за човешкия дух. Изключително красив роман, написан с дълбока, неизмерима и истинска любов към човека. Кой друг ще успее така нежно да ти каже, че „Смърт … няма“, че любовта побеждава всичко, че не трябва да се страхуваш от злото, защото то самото тайно и дълбоко в себе си жадува да бъде победено … Толкова смелост има в тази книга … Не познавам друга книга, която може да се чете отново и отново, и всеки път да откриваш нови усещания, идеи, смисли и всеки път да се удивляваш на богатството й, на казаните в нея истини за човека — толкова простички и толкова изконечни. Помните ли внушението на религията — „Човек никога не е сам, защото Бог е винаги с него.“? Моето впечатление е, че за първи път в изкуството, създавано от Човек, този роман постига това внушение. След като си го прочел, няма начин някога да се почувстваш сам. Човек има нужда да прочете тази книга, тя е написана специално за него: тя дава, тя е жива, тя никога не се забравя, тя променя. Имате ли смелостта да се промените?!
Благодаря Ви, Виола за това мнение. Преписах си го, но не това е важно, а каквото казвате Вие.
Книгата на книгите.Виола от пост 29, аз също винаги, когато я чета за пореден път се питам как е възможно човек да разкаже история, в която естествено и едновременно си общуват същества и сили, човеци и майстори, Той и Лукавия, магията е лесна и проста, а любовта е вечна и надежда има ….
Невероятна, завладяваща, неповтаряща се творба. Поклон на великият Михаил Булгаков.
Руската литература е различна от всяка друга литература. Душевността е друга, по-различна от англосаксонската. Въпреки всички казани и написани глупости за времето на соца в Русия винаги е имало повече свобода на словото, обусловено е от историята им(империя, кво да правиш).
Предполагам, че Коба го е търпял и закрилял, защото авторът е имал особен и оригинален поглед върху последствията от действията на ЧК върху обществото, а руската душа е податлива на мистиката.
Твърдението че „в Русия винаги е имало повече свобода на словото, обусловено е от историята им(империя, кво да правиш)“ е абсурдна лъжа, а всичко останало — неграмотни словоизлияния.
Никой никога не е закрилял Булгаков.
Русия винаги е била център на мракобесие, а това че и в най-мрачните зандани се раждат цветя не значи че има свобода на словото.
Майстора и Маргарита е велик шедьовър.
Много от произведенията на казионното съветско и придворното имперско изкуство са тотален боклук. А и както във всяка друга литература на голяма нация има и хубави, и слаби книги. Неграмотните обобщения са признак единствено за нивото на джуркащия клишета за ’руската душевност’ индивид.
Друго си е да наричаш изверга с фамилиарна топлота Коба и да дефинираш чекисткия му контрол над талантите „закрила“. И накрая да направиш генералния извод, че в сталинска Русия е имало свобода на словото. Яка свобода, толкова яка, че романът, който коментираме, вижда бял свят почти 30 години след смъртта на изтормозения от бащинската закрила писател.
Чел съм книгата няколко пъти. И през пубертета, когато я издадоха, и години по-късно. В интерес на истината, не виждам повод за използване на подобни суперлативи — „най-добрата“, „най-дълбоката“, „книга на книгите“… Малко груб социалистически реализъм (заради който не е издавана по него време), малко мистика, малко символизъм и щипка любовна драма. Не може да се мери по дълбочина и значимост нито с руската класика, да речем с Достоевски, нито с наистина великите по-късни автори — примерно братята Аркадий и Борис Стругацки. Да не говорим, че е на светлинни години от действително дълбоките и стойностни произведения в световната литература — „Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет“, „Лайла“, „Степният вълк“, „Митът за Сизиф“…
Да ти имам дълбоките и стойностни произведения на световната литература. И от какъв зор сравняваме Булгаков с Пърсинг. И за протокола: последният ми е безкрайно безкрайно скучен.
Нали знаеш, че в твоя случай човек има избор между два варианта — или да си мълчи и околните да подозират, че е тъп, или да заговори и да потвърди тези подозрения? :) Не създателят на метафизиката на качеството е скучен, просто умственият ти капацитет е недостатъчен да схванеш идеите му. Затова се плъзгаш само по първия слой на фабулата — „шътокуа“ и отношенията между баща и син, което наистина не е особено интригуващо. За да успееш изобщо да разбереш идеите на Пърсиг, трябва да прочетеш като предговор „История на западната философия“ на Ръсел. И то като учебник — няколко пъти, глава по глава, с преговор на материала и контролни въпроси после.
Ако беше споменал само Пърсинг може би щях да се замисля над добавката ти- не Че ще тръгна да чета Ръсел и да открия че все пак няма нищо общо и че Пърсинг р другата страна на Керуак.
Но в комбинация с Хесе и сравненията между старата и новата руска школа в лицето на Достоевски и Стругацки наистина по-добре да си беше замълчал. Не те познавам, нямаше нищо да си мисля за тебе. Сега ми е малко жал.
Пърсиг наистина е готин, но кой е този Пърсинг???
Че има по-богата душевност в руската литература има! Но това може дабъде разбрано не от всеки.
Относно закрилата- някой по-горе или другаде беше посочил подобни отношения. Имам достатъчно инересни занимания, за да изучавам чак в такава дълбочина, чиято и да било биография.
Некои може да са прочели много, не че аз не съм, но очевидно това е загуба на време за тях и жалко е, че чувството за хумор и четенето между редовете не нарастват пропорционално с обема на прочетените текстове. Повече свобода на словото е имало и има в Русия в сравнение с тук(и в момента е така), а не въобще иизобщо във Вселената.
По-богата душевност? Те са сбирщината разрушила над 30 000 църкви само през миналия век. Те превърнаха манастирите ни в свинарници и ни държаха с половин Европа в по-брутално робство от османското. И ти ми казваш, че имало по-богата от тяхната?! Литературата им е напудрено френско копие с немски орнаменти…каква душевност при животни?!
Напълно съгласен! Много верни думи!
„Литературата им е напудрено френско копие с немски орнаменти“ — отнася се също така за живописта и архитектурата им от имперско време — основно подражание на барока и рококото, но с повече злато и финтифлюшки — резултат не от естествено развитие и Ренесанс, а от грандомански амбиции да покажат за Запада, че имат повече злато и говорят френски по-добре. Провинциална парвенющина на забогатял варварин, по съвременната терминология.
Та последно: Достоевски, Гогол, Пушкин са напудрено френско копие с немски орнаменти, така ли?
Ами направи си труда да сравниш:
* лириката на Пушкин к творчеството на който и да е от десетките английски, френски и немски поети романтици;
* „Евгений Онегин“ с „Дон Жуан“ на Байрон;
* „Борис Годунов“ с „Кромуел“ на В. Юго;
* прозата на Гогол с Хофман и Хауф , от една страна, и Балзак и Стендал, от друга;
* романите на Достоевски с романите на Юго, Флобер, Зола…
И тогава може би (ала надали) ще осъзнаеш кое е оригинал и кое — имитация (подделка).
Оня с коня е против всичко руско или подобно на руско, социалистическо и т.н. Няма смисъл да му се обръща внимание.
Нека позная. Ти си за всичко руско или подобно на руско, социалистическо и т.н.
Няма смисъл да ти се обръща внимание.
Нотман, не позна, аз съм за всичко стойностно и против такива, които нападат нещо само защото е от една нация или идеология, която не харесват. Ако харесвам нещо руско или социалистическо, това не значи, че харесвам всичко руско и социалистическо или че съм против американското, европейското или несоциалистическото. Чаткаш ли?
Но ти си като конския, чел съм те и в други теми, нападки до смърт дори ако нещо е само от нация, която е била социалистическа, не да има социалистически повеи.
Ами не, не чаткам, оня с кобилата. То тук само ти ги чаткаш нещата, както изглежда, и само ти си за всичко стойностно. Вие ватниците всички до един сте такива.
Все пак нека изредя няколко факта: социализмът в съвременния му вид възниква в Западна Европа, след това получава широка популярност в САЩ. Първото шествие на Първи май е в Чикаго. Маркс и Енгелс са германци.
…Чаткаш ли?
Дааа, голяма патаклама за една наистина прекрасна книга. По-младите просто няма как да я разберат.
Най-отблъскващото от всичко в тези коментари под Майстора и Маргарита е, че смрадливите рублояди, любители на всичко ’савецко’ се проявяват като защитници на автора — великият Булгаков, който ненавижда, сатиризира и презира комунизма; който е жертва на човеконенавистната система.
Булгаков казва: „ръкописите не изгарят“, но историята постоянно се фалшифицира.
Булгаков, Хармс и Маяковски са уникални.
Много от другите са подражатели, колкото и да не ви се иска.
Прочетох книгата 2 пъти за година, за да се убедя, че съм пропуснал нещо ( стигнах до този извод, четейки мнения за книгата и мненията на критиците). Уви, нищо не бях пропуснал. Литературата е на едно средно ниво, книгата добре описва епохата, но дотам. Прекалено много измислици, един очерк от 20 страници щеше да свърши същата работа. При все, че съм прочел толкова книги, че ако ги наредиш една до друга ще стигнеш от единия до другия край на средно голям коридор и то няколко пъти, точно тази книга не ме впечатли с нищо.
Като прочетох свещенните простотии на някой от коментиращите, неволно си спомних известната история за обущаря и художникът. „Обущари, не по-високо от обущата“! За плиткият ум дълбините винаги ще останат непознаваеми.
И най-вече „свещеННи“! Нал’ тъй, коньо?
Булгаков е гений! Голямо въображение и талант. Трудни са за разбиране неговите книги от хора, които обичат да четат само любовни романи и разкази. Точно затова е уникален и не е за всеки, който познава буквите и може да чете.
Най великолепният превод на български език на този шедьовър изобщо! Няма друг такъв! Респект!
Вземам си думите назад ! Този превод тук се различава частично от този, който имам вкъщи. Последният е по-добър. Преводачът е един и същ. Както и да е.
В бяло наметало с кървава подплата, с провлачена артилерийска походка, в ранна утрин на четиринадесетия ден от пролетния месец нисан в покритата колонада между двете крила на двореца на Ирод Велики излезе прокураторът на Юдея Пилат Понтийски.
Походката е кавалерийск, няма как да е артилерийска — артилерия ще се появи след около 1500 години.
Не разбирам хората,които са харесали книгата много.Писателят се увлича да описва определени моменти по скучен начин.Не съм прочел много книги,но тази е най—зле(за тези моменти,когато се описва природата или определен момент).Не те грабва а те затормозява и те кара да я оставиш непрочетена.Ако беше написана хубаво щеше дае „много хубава“
Ха ха ха ха ха! :D :D :) :) :)
Смееш се прибързано. Може човекът да е прочел малко книги, но те наистина да са от „Майсторът и Маргарита“ нагоре, тоест изявлението му да е вярно.
В съзвучие с това и ако представлява интерес за теб:
https://global.oup.com/academic/product/the-death-of-expertise-9780190469412?cc=bg&lang=en&#
И кои са тези книги, които са „от «Майстора и Маргарита» нагоре“, че ми стана интересно? :) Защото, ако ги има, наистина трябва да са малко :)
Именно. Малко са. Човекът го подчерта, аз го повторих ;) Аз също съм любопитен да чуя кои книги е прочел, та да преценя ;)
И кои са те, според теб? :)
Благодаря за линка, notman!
Книгата,за мен е завладяваща, но ми действа подтискащо…
Щеше да е сранно на всеки да харесва книгата.Но факт е че това е безспорна клесика и една от любимите ми книги
„— Ето го! Ето го зад шкафа! Хили се! Ето му пенснето… Дръжте го! Помещението да се наръси със светена вода!“
---
„— Не се обаждай никъде, Римски, че ще има да патиш!“
„Скали — приют за мен!“
Плакал съм и ритал, проснат на пода от смях… :D
Богатството на тази класика е неизразимо! Всеки прочит провокира нови разсъждения. Имам чувството, че цялата руска култура е събрана в тази книга! Булгаков е просто гений!
Не познавам времето на „соца“ и историческия контекст, които са толкова тежко и мъчително описани в книгата. За мое щастие съм се родил малко по-късно. Засъжаление обаче не познавам (все още) и така известените на всички тук — велики литературни класици. С други думи — мнението ми за романа ще да е лишено от всякакъв авторитет, а мирогледът ми — много тесен и субективен.
След като прочетох обаче всички коментари стигнах до извода, че или 1) съм плитък човек с недостатъчни умствени способности, или 2) сме чели различна книга.
В Майстора и Маргарита действието се развива безумно бавно, удавено под пластове ненужно описание. (Много е важно да разбера как са облечени всички второстепенни и третостепени герои, които повече никога няма да срещнем) Многото сюжетни линии не създават „многопластово и дълбоко“ повествование. Напротив, създават хаотичен бълвоч, в който се загубих няколко пъти. В добавка главните герои не са развити или поне до половината на романа няма и ни най-малка наченка на такова развитие. Персонажите си остават статично драматични. А най-голямата драма е в това че не ми пука за тях. Авторът ме пуска в случка без контекст и очаква изведнъж да ми е интересно какво ще стане с Римски. Не ми е.
Също така се уморих да разбирам за характера на героите с плоски описания ала „Димитрий, който попринцип е умен и педантичен, отиде… ..“. Това се прави или в диалога или се описва косвено чрез действията на героя. Иначе стои фалшиво, както повечето герои в тази книга.
Фантастичните елементи стоят като кръпка, а не като част от историята. Изведнъж имаме вампир. Та дам!!! А три глави по-късно и гола вещица. Та дам! Някой настръхна ли? Чухте ли скърцането на пода? Видяхте ли кървавите очи и неистовия глад, които дебнат в мрака? И аз не ги видях. Просто ми казаха, че в стаята има вампир. След това един петел изкукурига — наближава изгревът явно. И вамоирът отлетя. Успокоихте ли се? Как само намалихме напрежението, а? :D
Не отричам историческата стойност на тази книга. Прекрасно описва онази отминала вече епоха. Само не разбрах защо този абсурден хаос от случки и герои наричаме „класика“ в литературата? Тази книга ме измъчи и въпреки страхотните ми усилия да я избутам до края май няма да успея. За мен една книга е добра, когато те накара да се запиташ „И тогава какво стана?“, а не когато се зачудиш „Ох още колко абзаца ще описваме суровите скариди и парфюмът ѝ?“
Имам 2 сгрешени думи и един пълен член в повече :/ Ако прочета този си коментар на сутринта, навярно ще открия и всички изпуснати запетайки, а много вероятно и да съжаля за дългото си излияние…. Явно няма да го чета на сутринта :D
Mephi, бихте ли изброили три книги, които смятате за много добри, дори за шедьоври?
Здравейте!
Страхотен сайт. Поздравления за екипа! Влязох за нещо друго, но някак си стигнах до коментарите в темата за Майстора и Маргарита. Няколко от тях ме подразниха, но от известно време се опитвам да съм добър и да не влизам в безкрайни полемики.
Книгата е великолепна и завиждам на всички, които ще я прочетат за първи път. Чел съм я няколко пъти, но е от книгите, които никога не ми омръзват. За мен романът е гениален, но и много безнадежден. Това не е описание на епохата, а на един съсипан живот, на един пречупен от системата човек. И двете сюжетни линии в романа се преплитат в живота на Булгаков, който е Майстора, но и Йешуа. Воланд и Пилат олицетворяват всесилната държава и се събират в личността на Сталин. Ако сравните Бялата гвардия, Кучешко сърце, разказите на ранния Булгаков и Майстора и Маргарита ще видите, че той се е предал, примирил се е със съветската власт. Опитва се да се адаптира, да се впише, но системата не иска да го остави на мира. Ако прочетете кореспонденцията му от последните години и дори дни от живота му ще видите една непоносима агония на един смазан човек, който се е уморил да се бори с бюрокрацията, с бездушието и жестокостта на съветската власт. Жилищни проблеми, цензура, ограбване на труда му с неизплащане на хонорари, възпрепятстване на пътуване с цел лечение… Надеждата му е, че Сталин като един всесилен Воланд - подозирам, че би трябвало да е Фоланд, но преводачът е запазил руското произношение на немското име) ще реши проблемите му и ще накаже всички чиновници, бездарни поети и писатели, редактори и театрални директори, които съсипват живота на Михаил и любимата му жена. Сталин харесва пиесата Дните на Турбини, но не е покровител на автора, а по-скоро негов инквизитор. Булгаков ту го печатат, ту го уволняват. Живот излязъл сякаш от перото на Кафка. Както и да е. Това е книга изповед и едновременно вик за помощ, за възмездие. Очевидно авторът е бил подготвен и за двата варианта. Пилат унищожава Йешуа, а Воланд(Фоланд) хвърля в хаос и пламъци Москва. Което леко препраща към събитията от 1935 до 1938 г. с убийството на Киров, процесите на Вишински, репресиите на НКВД и т.н. Какво друго освен въздаване на вселенска справедливост може да е за един човек презиращ съветския строй(Кучешко сърце) избиването на хиляди комунисти, офицери, чекисти? Проблема е, че машината смазва милиони и не всички от тях са главорези като Тухачевски и Троцки. Напротив, Сталин няма за цел правосъдие, а безогледен терор, с който да укрепи властта си. И успява. А за Булгаков остава тихо да угасне в нищета и самота.
Много се отплеснах! Да обобщя. Романът е страхотен! Прочетете го задължително. За тези, които не го харесват препоръчвам Даниел Стийл и Боби Цанков. Лека вечер!
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.