Живей като другите и бъди благословен от Мирон Иванов
Каква приятна изненада!
От повече от 25 години ми се искаше да прочета култовата книга на твърде рано напусналия ни Мирон Иванов „Живей като другите и бъди благословен“.
Благодаря, 3M и Karel!
Първата вълна от Робърт Силвърбърг
Единствената причина да пиша този коментар е желанието ми да спестя на случайния непознат читател няколко изгубени часа.
Причината да прочета книгата пък беше горния коментар на Sonique и хубавите ми спомени от „Замъкът на лорд Валънтайн“.
Впоследствие съм чел други от Маджипурските истории и всички те бяха значително по-слаби и разочароващи.
Чел съм и няколко от другите книги на автора, публикувани и тук, в „Моята библиотека“. Всички след „Замъкът…“ винаги са ми носили малко или повече неудовлетворение.
Бяха минали, обаче, много години от последния ми досег с неговото творчество.
„Първата вълна“ е просто някакъв текст писан за пари, без всякаква идея и стойност — безинтересен бъркоч от банални клишета, плоски характери, досадно повествование и още по-глупав финал.
Ако сте попаднали тук случайно и не сте чели „Пътят на Икар“ от Любен Дилов, прочетете нещо стойностно на тема междузвездни полети и опит за колонизация на вселената, вместо бръщолевенията на Р. Силвърбърг.
Аз приключих с него завинаги.
Бяла приказка от Валери Петров
Благодаря за милите думи, Домино!
Изданието беше това:
илюстратор: Данаил Райков
издание: първо, 1977
издателство: „Отечество“
https://ortograph.com/books/byala-prikazka-1977-30909
Допускам че останалите четири приказки са писани малко по-късно. Тук „Бяла приказка“ беше сама.
Ето част от илюстрациите: http://aedvil.eu/оцелели/
Всичко най-хубаво!
Бях на 7 и нещо. Знаех буквите, но нямах никакъв интерес към четенето. Многократно разглеждах илюстрациите и накрая някак неусетно започнах да чета. Сигурно са минали часове. Напълно погълнат бях от думите и историята.
Преживяването беше неописуемо. До тогава никога не бях чел истински на ум и не подозирах че може да е по-хубаво и интересно от всичко друго.
И така „Бяла приказка“ от Валери Петров стана първата ми книга.
Препрочитал съм я неколкократно през годините и всеки път откривам по някое намигване към възрастните читатели, малко меланхолия, една безмълвна усмивка. Поезията е тъй органично вписана в прозата, толкова естествено едното преминава в другото. Наистина е изключително.
Финалът е съвсем за възрастни:
И наистина приказката била завършила — отново бил завалял снегът, метеорологът пак седял пред своята пишеща машинка, а еленчето надничало през стъклото.
— Е, че какво, като е приказка? — казало то.
— Това, че аз съм си го измислил и мога да си го мъча колкото си искам! — казал метеорологът.
— Да-да! — казало недоволно еленчето. — А всичко ли бе-е-е-еше измислено?
— Да. И рогчето. Нали за него питаш?
Еленчето кимнало.
— А защо я измисли точно такава? — попитало то.
— Каква „такава“?
Еленчето замълчало и после казало:
— Ти имаш ли си приятели?
— Че ти малък приятел ли си? — казал метеорологът.
— Не-е-е, наистина!
— Я какво любопитно двукопитно! — казал метеорологът. — Виж, за „наистина“ си малък! Хайде бягай!
И еленчето изтичало в бялата гора. А метеорологът останал още малко пред машинката си, за да довърши това, което бил съчинил (и което не е за малки еленчета и дечица):
… Нито звън на шейна,
нито глас на жена,
вредом само една
тишина, тишина.
Сняг вали, сняг вали
над заспали ели…
Не боли, не боли,
преболява, нали?
Не е ли невероятно как децата са напълно слепи за тези няколко реда? Прочитат ги и нищо. А после изведнъж като пораснеш и ти стават най-любимите от всичко.
Старите моряци от Жоржи Амаду
Забавен и, бих казал, уникален роман, който освен удоволствието от четенето и живите образи на героите, ни представя по ярък и запомнящ се начин картини от напълно непознатата за нас Бразилия от 30-те и 50-те години на 20-и век.
Дружелюбната самоирония, спокойният хумор и разказвачески талант на автора изграждат един жив свят, където читателят се пренася неусетно и без всякакво усилие; заживява в Перипери и става част от малкото и странно общество в това крайморско предградие.
Нито тематично, нито стилистично, а някак си по дух или просто заради милото отношение на автора към недалечното минало „Старите моряци“ се родее с „Българи от старо време“. (Нека това мое твърдение не отблъсква читателите, които не обичат Каравелов.)
Жоржи Амаду рисува страна с южноевропейска по същността си култура, гарнирана с малко екзотика — нещо напълно противоположно на съвременния мулти-расов, мулти-етнически ад, в който се е превръща Бразилия през втората половина на века.
Преводът на Тодор Ценков е отличен, а финалът на историята — незабравим.
Четирите кученца от Рут Диксън, Хари Уитиър Фрийс
Каква радост да видя тази книжка!
От години се опитвах да си спомня поне част от стихчетата, но никога не стигах по-далеч от:
Шаро, Баро, Мурджо, Гинка —
цяла весела дружинка.
Имаха си те голям
хубав чичо Караман.
Благодаря, analda!
Христос отново разпнат от Никос Казандзакис
emko8,
Благодаря ви за великолепния коментар!
Прочетете и „Последното изкушение“. (Искрено се надявам да споделите мислите си и за нея.)
След това причините за отлъчването на великия Казандзакис, мисля, ще бъдат съвсем очевидни.
Мисля, че е голям късмет, че четете произведенията на автора в този ред.
Къде е Бог в свят с коронавирус? от Джон Ленокс
Yenkl, браво!
Винаги ми става драго, когато видя мислещи, анализиращи, неконформисти, които търсят истината.
В последните години се опитвам да не взимам често отношение по политически теми тук, но реших все пак да постна две думи в подкрепа на това, което сте написала.
Ето по-долу едно обобщение от един британски коментатор, което може да ви се види интересно.
Бъдете здрава!
—
Millennial Woes
Someone asked me what implications COVID-19 has on society, beyond lockdowns.
1. A new standard has been set for what can/will trigger lockdowns and mass vaccination campaigns in the future. We have established that a 0.4% fatality rate is enough to justify shutting down society.
2. Health is now much more of a concern/obsession than it was before — people have been trained to think of themselves as fragile, vulnerable, and in need of authorities to protect them.
3. The public were divided into two camps, with one (the vaccinated) strongly encouraged to despise, resent and loathe the other. The unvaccinated will probably continue to be demonised and scapegoated for any bumps in the covid road.
4. People were trained to „trust the science“, really a way to encourage obedience to (corrupt) authority. In this process, science itself was lionised as the font of wisdom and knowledge — further detaching people from other sources and types of wisdom.
5. More practically, the massive economic damage is going to unfold over the next years and decades.
6. Countless small businesses have been obliterated.
7. Massive wealth transfer towards the global corporations and oligarchs.
8. Increase in the pod-like lifestyle of being at home all the time, watching media on the Internet (conditioning the public).
9. The public have been encouraged to be obsessed about the short term and to forget about the long term — it has been impossible for most people to plan more than a couple of days ahead for the last two years.
10. Global implementation of surveillance, scanning and tracking technologies.
11. Dependency on the smartphone, just to go about ordinary daily life, has been greatly increased.
12. Negative health effects of the vaccine (as yet unknown).
13. We discovered that virtually all the institutions of our society are corrupt, or they were corrupted during the course of the last two years. At any rate, the pressure put about during this time, and the enforcement measures established, will have greatly reduced any lingering tendencies towards free thinking in those institutions — media, government, lobbying, finance, science, medicine, education at all levels, civil rights bodies, etc.
14. The governments around the West now know who is obedient and who is not, at a level of granularity that would have been impossible before the vaccine drive.
15. Dying at 83 is now seen as an aberration and a tragedy. We have been trained to want to live (and to expect to live) far beyond 80. We have been trained to think that longevity is all-important — even if it requires shutting down society.
16. Everything that was done was studied, and will be studied, for how well it worked upon the public. Lessons will be learned and techniques will be refined.
17. Interconnections between national governments, local councils, global corporations, trans-national organisations, and supranational bodies such as the EU were all strengthened and multiplied during the last two years. This has the obvious implication of much more harmonious corruption now being possible between these elite bodies. It also has the more subtle implication that the people of these echelons will now feel much more distant from the hoi polloi.
18. Promotion among the public of the globally-recognised digital ID.
19. Promotion among the elite (for now) of the social credit score.
20. Millions of small children have lived through a bizarre experience during their formative years, which will undoubtedly affect their socialisation, their neuroticism about other people, their future ability to comprehend facial expressions, to communicate normally. Apparently it has also had effects on their speech. You could also add the claimed impact on their IQ, but that’s far from confirmed as of yet.
21. The public have been persuaded to trust global corporations on issues where those corporations stand to make massive financial gains.
22. The pushing of a health-centred civic duty, an artificial collectivism, which has further supplanted natural (ethnic) collectivism.
23. The elevation of the figure of the oligarch (examples would obviously be Bill Gates and Klaus Schwab) — men who can „lead beyond authority“.
И едно друго по въпроса за „THE Science“:
Marc Malone’s Bulletin
Not only is there not such a thing as „The Science“, as Science is a method not an institution — there’s not even consensus on „The Scientific Method“. There’s induction vs deduction vs reduction etc. To top it off, almost all the methods are Empirical which is only 1 category of Epistemology (knowledge) among many used every day (such as Foundationalism, Rationality etc.)
„Trust the Science“ is just Faith without knowledge of what you even have Faith in.
Земя имперска от Артър Кларк
Да, не е осъден. И Джефри Епстийн се самоуби.
berserker,
Вероятно не знаете, но е публична тайна, че причината А. Кларк да отиде да живее на о-в Цейлон, е била лесния достъп до малолетни момчета. Лесно ще намерите информация на английски. Има многобройни свидетелства.
Така че не се учудвайте…
1Q84 от Харуки Мураками
Благодаря, Skirmish!
Навъртам се тук откак „Моята библиотека“ съществува, от 16 години. В началото нивото на коментарите беше много различно, но постепенно демокрацията победи.
Погледнах какво съм писал през годините и виждам че са почти 200 коментара. От всичките, може би най-много си харесвам ето този тук:
https://chitanka.info/text/36071/comments
Както, разбира се, и преводите на Селинджър, които направихме със СДИ.
Благодаря ти, Врял и кипял…, искрено благодаря!
Е, дойде денят без колебание да се поклоня пред Харуки Мураками.
Домо аригато, Мураками сан, どうもありがとう!
През годините съм чел много от книгите му — все на английски, така ми тръгна — и винаги съм имал едно колебание: харесва ми как пише, но често ми се струваше, че няма какво да ми каже. Въпреки това, веднъж срещнал Мураками, дори и да съм изоставял някои от романите недочетени, всеки няколко години изпитвах нужда да почета още малко Мураками (с или без Cutty Sark). Както с Чет Бейкър — не е любов от пръв поглед, а бавно ти става любим — расте в теб и с теб, и накрая осъзнаваш, че Чет е титан, от най-най-големите. Така и с Мураками: имам възражения, но нямам съмнения.
Препрочетох „Норвежка гора“ — любима негова книга — и реших да продължа с „1Q84“. Отзивите за нея са противоречиви, обемът — голям. Дадох си 7–8 години, докато почувствам че е дошъл моментът да я разтворя.
Началото е възхитително. Почти нищо не се случва в първата глава, но тъй прекрасно е написана.
След това нещата се завъртат… Харесва ми темпото; харесва ми монтажа. Гузно признавам — харесва ми преднамерения пост-модернизъм. Нужен ли е? Не знам.
Но всички сме деца на времето си и реагираме на съответните стимули. Може и да е евтино, но създава чувство за автентичност и споделеност. Зелазни също го прави. Тогава, през 90-те, когато четях „Амбър“ за пръв път това така ме беше впечатлило! Сега съм подозрителен, но въпреки това, поне за моето тегло, дозата е адекватна.
Винаги съм си мислил, че Мураками има нужда от по-безскрупулен и агресивен редактор, който да изхвърли в кошчето 1/3 от материала, за да стане романът по-стегнат и по-фокусиран. Но ето: в „1Q84“, с редактор или без, зрелият Мураками се е справил брилянтно с всичко. Стъпката е прекрасна.
А историята?
Ако си мислите че е пост-модерната версия на „1984“ на Оруел, сте дълбоко заблудени. Не е. Това тук е пост-модерната версия на „Тигърът на Трейси“ от Сароян.
Дали авторът знае за това или не е без всякакво значение. Great minds think alike, казват англичаните, и аз приемам цялото нещо за едно ефемерно метафизично съвпадение.
Приятно четене!
Чудото на жената от Джек Лондон
Еми, това което казвате е пълна глупост!
Има деца, които обичат да четат и такива които не обичат.
Тези, които обичат, се научават и четат дори на чужди езици.
Без никой да ме задължава каквото и да е, нито да ме учи, на 10-годишна възраст четях историите за Тарзан и за Джон Картър от библиотеката на пра-баба ми, всичките издавани като подлистници в периодичния печат на времето си, и подвързани от нея в томове с твърди корици. По онова време на развития соц издания на съвременен български на тези, а и много други прочути произведения, нямаше.
Децата учат много по-бързо и по-лесно от възрастните.
Нищо по-лошо няма от това да бъдат постоянно предпазвани от сложни думи и сложни текстове. Това само забавя интелектуалното им развитие, а в някои случаи за винаги им отнема възможността да научат неща, които биха ги интересували на по-ранна възраст.
Освен това „Моята библиотека“ не е читалище за подрастващи, а именно това — библиотека.
Опитайте се да го проумеете.
Из предговора „Книгата гори, но не изгаря…“ от Румяна Узунова
domino1,
Много неща ми се прииска да ви напиша в отговор, но ще се получи дълъг offtopic пост със спомени и разсъждения, на който мястото му наистина не би било тук.
Единствено за ’колективната амнезия’ — тъй добре намерено от вас словосъчетание — ще кажа в слаба защита на ’нашето’ общество, че то никак не е уникално в това отношение. Изумителният, главоломен упадък на Запада през последните 20 години, на който съм свидетел от първо лице, е съпътстван от тотална колективна амнезия и загуба на посока.
Да, аз също често се сещам и за тримата скъпи покойника — всеки от тях оставил свой дълбок отпечатък у мен. В едни драматични, но като че ли по-ясни и прости времена, имаше едни скромни титани, които живееха между нас или чиито гласове можехме да чуем по заглушаваното радио. Смели, честни и талантливи до самия край.
Ако не сте попадали на стихотворението „Дъждобранът“ от Далчев, ето — https://chitanka.info/text/12140-dyzhdobranyt — може да ви допадне.
Поклон пред скъпите покойници — Радой Ралин, Борис Димовски и Румяна Узунова.
Под игото от Иван Вазов
пп.
Друг много як литературен котурак е котурака Бегемот.
Обаче, той май беше в неква книга от небългарски автор, така че може да го оставиш за по-нататък :)
ОТценяваме го бе, мило Ели, как да не го ОТценяваме. Само дето не сме на вече 12 и сме чели и други книги.
Тука избягваме да псуваме дечица. Приемаме тропането им с краче и размахването на пръстче с умиление. Повечето дечица ще си пораснат съвсем нормални и няма да се превърнат в чудовища като връстничето им Грета.
Имаме си тук дори истински дърти космати тролове и повече кифли отколкото Хлебозавод №2 може да произведе за цяла година, но и с тях много-много вече не се занимаваме.
Така че, споко!
Енджойвай се на „Под игото“ без всякакви угризения. Мани ги тъпите неграмотни съученици.
Бих ти препоръчал и „Българи от старо време“. Също е супер! Там любим образ ми е котурака Бундук. Навремето даже цяло есе писах за него :)
Синият залез от Павел Вежинов
Едно вълнуващо докосване до изключителния талант и възможности на младия Вежинов.
Асоциацията с ранния Ремарк е неизбежна, а непредумишленото сравнение, от което просто не успявам да избягам, е в полза на Вежинов.
Прекрасен роман, който освен литературните си качества ни носи нещо направо невиждано: среща с България в края на 30-те; истинската България, преди да бъде размазана от червеноармейския ботуш; преди да бъде изтрита и изцяло подменена от комунистическата пропаганда; преди да бъде заличена от спомените на родителите на нашите родители под заплахата от репресии; България, за която ние не знаехме нищо и за която и до днес в обществените представи всичко е лъжа.
За съвременния читател „Синият залез“ звучи като произведение в жанр алтернативна история. Събирал съм фрагменти, малки късчета от тази истина през годините, но тук направо получих свръх-доза. Истината е вълнуваща, а последвалата история дълбоко трагична. Прекрасно е, все пак, че до нас достигат понякога такива художествени документи. Един ранен романот Вежинов — и милион комунистически парцала с лъжи биват анихилирани на мига. Варна — атмосферата на България преди гръбнакът на тази крехка европейска нация да бъде строшен. Алтернативна история. Нашата истинска история.
Майстора и Маргарита от Михаил Булгаков
Mephi, бихте ли изброили три книги, които смятате за много добри, дори за шедьоври?
Читателски коментари от нт