Читателски коментари от нт

Непознатият от Дж. Д. Селинджър

нт (22 януари 2016 в 16:14), оценка: 6 от 6

petya_pe, благодаря!

Нашият малък екип, сди и аз, се радваме че работата ни не остана незабелязана и е направила добро впечатление!

Самият факт, че Wallküre и вие оставихте коментар е много окуражаващ и допълнителен стимул за съществуването на този личен проект.

Непознатият от Дж. Д. Селинджър

нт (20 януари 2016 в 22:38), оценка: 6 от 6

Искрено се радвам, Wallküre!

Ето тук написах няколко думи за този проект: http://chitanka.info/text/36071/comments

Непознатият от Дж. Д. Селинджър

нт (20 януари 2016 в 04:05), оценка: 6 от 6

Оригинално заглавие: The Stranger

Автор: J.D. Salinger

Публикувано за пръв път в Colliers, December, 1945

Превод от английски: нт © 2015

Редакция и корекция: сди’15

Последният ден от последната отпуска от Дж. Д. Селинджър

нт (19 януари 2016 в 21:55), оценка: 6 от 6

Няколко думи от преводача под формата на читателски коментар

„Несъбраните“ разкази на Селинджър са твърде деликатни, за да носят тежестта на един предговор.

Въпреки това ми се искаше да кажа няколко думи за тези читатели, които биха проявили интерес.

„Последният ден от последната отпуска“ е първият непревеждан на български и неиздаван преди настоящата публикация разказ на Дж. Д. Селинджър, който реших да споделя с българските читатели.

Когато през 2008-а дигитализирах за „Моята библиотека“ творчеството на автора, дори не знаех за съществуването на около дузина разкази и новели, които са били публикувани еднократно в периодичния печат и никога след това не са преиздавани или включвани в антологии.

Оказа се, че тези текстове могат да бъдат открити в интернет.

Всеки един от тях има своя история и любопитните биха могли да потърсят информация в англоезичната Уикипедия или други източници, използвайки оригиналните заглавия.

Идеята за този проект се зароди още с откриването на текстовете, но трябваше да минат над шест години, за да намеря подходящия редактор, нужното свободно време, а и да убедя себе си в смисъла от подобно начинание.

Възнаграждението за времето и усилията, които сди, като редактор и коректор, и аз, като преводач сме вложили, е възможността да споделим тези, недостъпни досега на български произведения с читателите, които харесват и обичат Селинджър.

„Моята библиотека“ през годините спечели репутацията на най-сериозния литературен проект на български език в ерата на интернет и, разбира се, това е причината първата публикация на разказите да бъде именно тук.

Поради естеството на работата ни, нямаме нито крайна цел, нито график. Селекцията какво и кога да преведа е изцяло базирана на личните ми предпочитания и вътрешна мотивация.

Приятно четене!

нт, декември 2015

Оригинално заглавие: Last Day of the Last Furlough

Автор: J.D. Salinger

Публикувано за пръв път в Saturday Evening Post, July, 1944

Превод от английски: нт © 2015

Редакция и корекция: сди’15

Триумфалната арка от Ерих Мария Ремарк

нт (9 януари 2016 в 02:41), оценка: 6 от 6

Wallküre,

Видях ’мнението’ ви на началната страница и отваряйки, за да ви напиша кратка реплика, се изненадах сам от себе си: от това че не съм казал и дума за „Арката“ под арката.

Завиждам ви, че се докосвате до Ремарк за пръв път на по-зряла възраст. Арката, според мен, е безспорният му шедьовър. Чудесно е, че първата ви среща с този автор е именно тук, с Равик и Жоан.

Описал съм моята първа среща с няколко думи ето тук: http://chitanka.info/text/2143-zhivot-na-zaem

Само ще допълня че от тогава са минали към 30 години. Препрочитам любимите си книги периодично и те растат с мен, а героите са по-живи от всякога — мои добри познати и спътници в живота.

И един приятелски съвет: когато свършите една книга на Ремарк си давайте поне 5–6 месеца почивка преди да започнете следващата.

Оставете „Сенки в рая“ за накрая, за след години. Няма да съжалявате.

Територията от Георги Коновски

нт (28 декември 2015 в 08:35)

„Безмислена“ неологизъм ли е, другарю старшина?

Кое е смислено според вас?

На мен строевата подготовка, маршът на скок и пуцането с АКМС-47 ми се виждаха безСмислени. Четях Хесе и Казандзакис да им противодействам по време да караул, докато Тубата (като едно изрядно ДП) крадеше нафта от ГСМ-а да изкара ’некой леф’ по време на юго-ембаргото.

Територията от Георги Коновски

нт (24 декември 2015 в 06:17)

Суат Джервиз,

Нивото на сайта е разнообразно и доста свалено от деня, в който читателите започнаха да могат да изказват мнения за произведения. (Обаче това също така му вдъхва живот.)

От години доминиращите коментари са от типа: „Завладя ме напълно. Прочетох я на един дъх.“, „Заслужава си да се прочете.“, „Незнам, меми хареса как завърши.“ и подобни.

Каквато и да е дискусия не сваля, а качва нивото на сайта, поради простата причина, че участниците не четат на един дъх и не оценяват всичко на базата на завладяването.

Коелювизацията и путинизацията са достатъчно неприятни, за да заслужават човек да отдели нужното количество секрет и да се изхрачи върху тях.

Освен това настоящият тук автор е живото олицетворение на поговорката „Никога не е късно да станеш за резил“, и освен това има важни политически, морални, исторически и философски позиции, които трябва да бъдат отстоявани, а всеки опит за подмяна — изобличаван.

Не се плашете от дискусиите! (Или вече правилното изписване е ’дискусийте’?)

Захир от Паулу Коелю

нт (18 декември 2015 в 01:46)

lora201,

А на мен пък ми се струва, че Коелю много ще ви допадне — вероятно преди още не сте била на нужната духовна плоскост. Дайте му втори шанс!

И, моля, че се чувствайте задължена да ходите подире ми и да джавкате, освен, разбира се, ако не сте маскирана в потури и рубашка — тогава комбинацията би била забавна за всички и ще съм склонен да се примиря със сателитното ви присъствие.

Захир от Паулу Коелю

нт (17 декември 2015 в 10:59)

Ваня,

Понеже коментирате правописните грешки на други, добре ще е да обърнете внимание на собствената си пунктуация.

Ако само бяхте погледнала съобщението над полето, където сте написала собственото си съждение, бихте забелязала следното:

„Оставяйте интервал след препинателния знак, а не преди него!“

Това че Коелю е най-продаван (по вашите думи), показва че страшно много хора по този свят са достигнали онзи момент от своя живот, в който са осъзнали „истинското значение и дълбокия смисъл“.

Значи от една страна („Книгите на Паулу Куелю според мен не са за четиво за всеки“) само едно малко отбрано общество от читатели, достигнали проникновени нива на (себе)познание могат да оценят подобаващо и да се насладят на творчеството на автора, но от друга, по неизвестна причина той е „най-продаван“. Защо ли?

Дали пък работата не е както при всяка форма на шарлатанство: мошеникът да продава на лековерните хора с ниски критерии, ограничена култура, неразвит вкус и база за сравнение, едни големи претенции и усещането, че са избрани и специални; каканижейки им на ухо банални истини, с които би се съгласил всеки на средна възраст, подправени обилно с мелодрама и разказани от позицията на уж непреднамерена искреност.

Всъщност не съм сигурен дали Колелю е хитър и ловък шарлатанин, който използва умело желанията на съвременните домакини и ’манекенки’ да се виждат в огледалото като жени с богата ерудиция и философски наклонности, или самият той е просто олицетворението на едно ’най-малко общо кратно’, което по най-естествен начин свири на тази тънка струна и, както самата вие казвате, това го прави най-продаван автор на литература за избрани.

Изказаното от вас мнение ми се струва, че е логически противоречиво, неубедително, и предполага, че може би не сте запозната с творчеството на някои по-сериозни автори.

Фередже от Георги Коновски

нт (8 декември 2015 в 02:18)

Ще ви отговоря за пръв и последен път, Фракс, с една от репликите на Зайо, в момента, когато Пух се е вече заклещил на входа:

„… един от двама ни яде много и това не бях аз.“

Относно отправената клевета за постване под няколко ника, модераторите вероятно биха могли да изяснят случая.

Заради всички останали клевети, вие просто вече не съществувате в моя свят.

Фередже от Георги Коновски

нт (8 декември 2015 в 00:11)

Врял и кипял…,

Нещата си идват по местата, т.е. дойдоха си поне тук в „Моята библиотека“. И най-малко намерение нямах да предизвиквам ’изповеди’, но се радвам че така се получи. Маските падат; а рублоядите са с пяна на устата. Явно че нещо не върви по план, за да са така ’развълнувани’.

Фередже от Георги Коновски

нт (7 декември 2015 в 10:58)

@ генек

Възнамерявах да прочета и останалите ви произведения, но поведението ви ме накара да преосмисля намеренията си и ги изтрих от устройството си за четене.

Не бях погледнал „Версията“, но приемам предупреждението на notman — един уважаван от мен читател, когото ’познавам’ от много време.

Съвети няма да ви давам. Вие си знаете каква е мотивацията ви.

Само ще ви обърна внимание, че „Моята библиотека“ не е личния ви блог, а най-престижния портал за литература на български език.

Фередже от Георги Коновски

нт (7 декември 2015 в 10:36)

Генек, не ти прави чест да се зъбиш и хленчиш под собствената си творба.

Написал си каквото си написал. Публикувал си го. Хората имат мнения.

Каквото пък аз съм искал да кажа — съм го казал.

С изявите си в този форум, губиш много от уважението, което предизвика в началото у мен с произведението си.

Остани си със здраве и най-добре не се намесвай.

Руските автори си ги харесвай колкото си искаш, а ’русофилството’ като политическа ориентация е смъртоносно, задушаващо и анти-българско по дух.

Фередже от Георги Коновски

нт (7 декември 2015 в 06:11)

Русофилството, ако не е подхранвано от рубладжийство, е просто безгранична, безпросветна тъпота. В рубладжийския случай — убийствена за България подлост.

Вихърът на Жътваря от Стивън Ериксън

нт (22 ноември 2015 в 15:01)

Благодаря за ’профайлинга’ и съветите!

Трогнат съм от това, че обръщате внимание на скромната ми личност.

Бихте ли ми предложил и нещо да взимам? Вещество някакво?

Албания беше референция към един лаф от едно време за албанските реотани, но вие може би сте млад.

Децата на новото хилядолетие от Ян ван Хелсинг

нт (22 ноември 2015 в 06:38)

Може би ви е време да погледнете и тази: http://chitanka.info/text/22917-svjat-naselen-s-demoni

Територията от Георги Коновски

нт (20 ноември 2015 в 10:37)

Лора, нещо сте се объркала!

Прогресивистите, дето се опитват да затворят устата на всекиго от позицията на политическата коректност вече не са на мода.

Зафарис дискутира по същество текст, който не одобрява.

Вие, за разлика от него се съмнявате в правото му на мнение, при това неговото мнение е аргументирано.

Време е да пораснете и да изхвърлите Gen Y заблудите в кофата. Релативизмът беше модерен миналата седмица. Хипитата си отиват от тоя свят, а с тях и всичките им дрогирани сънища, че всеки е гений.

Фередже от Георги Коновски

нт (15 ноември 2015 в 07:53)

Далида, боя се че това, Париж от вчера, е само нещо незначително — не дори като увертюра, ами като това преди увертюрата — когато оркестрантите си ’опитват’ инструментите.

Вижте филма, който линкнах по-горе. Той е документален, при това от преди няколко години.

Казвал съм го и преди — емигрант съм и съм много далеч, вероятно на по-сигурно място — но така ме боли за Европа и за липсата на имунна система!

„Мултикултурализмът“ е самоубийствен. Единственото хубаво нещо, което ще остане от тях, след като всички хипита измрат, ще е музиката на 60-е и 70-е. Ако има ’свят’ изобщо.

Фередже от Георги Коновски

нт (13 ноември 2015 в 14:33)

генек,

От съобщението ви разбирам, че вие сте авторът.

Искам да ви поздравя за смелостта и доблестта и да ви благодаря за разказа.

Дано повече хора го прочетат.

Всъщност, сега, след като мина известно време, ми се струва че това, че сте избрал този вид на повествование е едно от неговите големи достойнства.

Синтезирано и без излишна разтърсваща емоция, казва изключително важни неща.

За всички, които се интересуват от темата, ето най-добрият документален филм на който съм попадал до сега:

https://youtu.be/ky3ZresFd2k

Фередже от Георги Коновски

нт (23 октомври 2015 в 10:11)

Литературно разказът не блести. Важен е с това което казва. Авторът е спестил много детайли, които биха направили творбата значително по-разтърсваща…

При цялата й схематичност, обаче, е една напълно възможна проекция на бъдещето.

Западната цивилизация е попаднала в собствения си капан от политическа коректност и толерантност, и е напълно вероятно да няма способността и силите да се защити срещу варварите.