Книгата е шедьовър.
Вонегът е уникален автор. Има по-слаби и по-силни произведения, но е така естествено пост-модерен както никой друг. Фалшът — големият капан за пост-модернизма — при Вонегът не съществува. Директен и непредсказуем; спокоен, но никога циничен; авторът кърти фаянс с поглед.
Благодарен съм на случая че прочетох „Кланица пет“ след повечето от известните му книги, на средна възраст и в момент, когато това беше точната книга за мен.
Единствено във филма на Клод Сотет, „Нещата от живота“ (1970) (Les Choses de la vie, Claude Sautet) съм виждал подобен дързък, брилянтен, съвършен монтаж.
Започнах книгата на български и преводът бързо ме усъмни. Прочетох я в оригинал, но въпреки това си позволявам да оставя коментар тук, под българския текст. Вярвам че въпреки всичко, много от качествата и са запазени.
Сравненията с Хемингуей и Ремарк са неуместни. Вонегът не е по-добър от Ремарк. Ремарк не е по-добър от Вонегът. Те просто играят различна игра.
„Кланица пет“ е всичко което съвременният пост-модернизъм не е. „Кланица пет“ е убийствена сатира; „Кланица пет“ е вопъл за хуманизъм; „Кланица пет“ е констатация; „Кланица пет“ е некролог, огорчение, присъда, обещание и примирение.
„Кланица пет“. Прочетете я, когато сте готови.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.