• 1. vavica (12 февруари 2013 в 11:13), оценка: 6 от 6

    Книгата е страхотна, точно в стила на Ремарк. Прочетох я на един дъх, определено няма да съжалявате. Гледах филма — също ми хареса.

  • 2. malomir (10 юни 2013 в 10:53), оценка: 6 от 6

    Една от най-любимите ми книги, може би най-любимата! Не можах да заспя докато не я изчета цялата!

  • 3. нт (19 април 2014 в 00:52), оценка: 4 от 6

    Време да се живее и време да се мре е подобна по усещане на На западния фронт, но действието се развива към края на Втората световна война.

    Ремарк е един от любимите ми автори; може би с годините бавно се превръща в най-любимия.

    Наскоро за пръв път прочетох Сенки в рая. Надмина всичките ми очаквания.

    През няколко години препрочитам Триумфалната арка, Живот на заем, Трима другари. Понякога дори Черният обелиск.

    Време да се живее и време да се мре е майсторски написана без съмнение. Но също както и На западния фронт и Обратният път не бих чел отново и отново. Не защото е тежка. Просто много от това, което обичам у Ремарк, това което винаги ме връща към другите му романи, тук липсва.

    По моя преценка една от по-слабите книги на автора.

  • 4. sisd (16 януари 2015 в 16:48), оценка: 6 от 6

    Много ми хареса,макар да признавам,че съм запален почитател на Ремарк.Изчетох я за една вечер,просто не можах да я оставя за другия ден.Горещо препоръчвам.

  • 5. der Vogel (29 октомври 2015 в 16:29), оценка: 5 от 6

    Понякога играе роля това, коя точно ще е първата книга, която ще прочетеш от конкретен автор. В моя случай това беше На западния фронт, а след него директно Обратния път. Благодарение на това Време да се живее остава в тази сянка и ако продължа да чета останалите му книги сигурно ще остана разочарован. Далеч не от самия автор, говоря за субективността.

    Защо?

    Ремарк е изключително добър описвател на военни картини, военния живот. той може с лекота да внуши на четящия какво е това войната, но от малко по-отдалечен ъгъл на възприятие. С това се справя много добре. Но „мирните“ му картини, просто не са „наситени“ както военните. Във „Време да се живее и време да се мре“ има значително по-малко война. Самият войник, Гребер, не е вкопчан във войната, така както например Паул в „На западния фронт“ — той не заляга при всеки по-силен удар или взрив в канавката. Той се отдава на по-скоро мирния живот и типичните за това размишления. Той не е войник „като“ Паул. Всичко това е и от контекста в разликите на Първата и Втората Световна война.

    Все пак книгата трябва да се изчете цялата, за да се усети края й така, както не би могло при чисто военен роман.

    И като закачка — Вижте, И Елизабет, и Гребер не говорят за любов, но те искрено се обичат. Просто заради случая, че са се намерили. И случая на войната. Сиреч идеята за „най-подходящия/ата“, която да се „търси“ се торпилира добре от този роман.

  • 6. konstantin popov (12 април 2020 в 21:51), оценка: 6 от 6

    На Ремарк, просто не можеш да поставиш оценка, по ниска от отличен. „Рових“ напосоки, защото съм чел много пъти книгата. „Звучеше“ ми познато и все така интересно.

  • 7. Tanya Dinkova (26 август 2020 в 17:37), оценка: 6 от 6

    През нощта човек е това, което всъщност трябва да бъде, а не това, което е станал. — Ремарк

    ❤️❤️

Само регистрирани потребители могат да дават коментари.