Читателски коментари (за „Време да се живее и време да се мре “ от Ерих Мария Ремарк)

Книгата е страхотна, точно в стила на Ремарк. Прочетох я на един дъх, определено няма да съжалявате. Гледах филма — също ми хареса.

Една от най-любимите ми книги, може би най-любимата! Не можах да заспя докато не я изчета цялата!

Време да се живее и време да се мре е подобна по усещане на На западния фронт, но действието се развива към края на Втората световна война.

Ремарк е един от любимите ми автори; може би с годините бавно се превръща в най-любимия.

Наскоро за пръв път прочетох Сенки в рая. Надмина всичките ми очаквания.

През няколко години препрочитам Триумфалната арка, Живот на заем, Трима другари. Понякога дори Черният обелиск.

Време да се живее и време да се мре е майсторски написана без съмнение. Но също както и На западния фронт и Обратният път не бих чел отново и отново. Не защото е тежка. Просто много от това, което обичам у Ремарк, това което винаги ме връща към другите му романи, тук липсва.

По моя преценка една от по-слабите книги на автора.

Много ми хареса,макар да признавам,че съм запален почитател на Ремарк.Изчетох я за една вечер,просто не можах да я оставя за другия ден.Горещо препоръчвам.

Понякога играе роля това, коя точно ще е първата книга, която ще прочетеш от конкретен автор. В моя случай това беше На западния фронт, а след него директно Обратния път. Благодарение на това Време да се живее остава в тази сянка и ако продължа да чета останалите му книги сигурно ще остана разочарован. Далеч не от самия автор, говоря за субективността.

Защо?

Ремарк е изключително добър описвател на военни картини, военния живот. той може с лекота да внуши на четящия какво е това войната, но от малко по-отдалечен ъгъл на възприятие. С това се справя много добре. Но „мирните“ му картини, просто не са „наситени“ както военните. Във „Време да се живее и време да се мре“ има значително по-малко война. Самият войник, Гребер, не е вкопчан във войната, така както например Паул в „На западния фронт“ — той не заляга при всеки по-силен удар или взрив в канавката. Той се отдава на по-скоро мирния живот и типичните за това размишления. Той не е войник „като“ Паул. Всичко това е и от контекста в разликите на Първата и Втората Световна война.

Все пак книгата трябва да се изчете цялата, за да се усети края й така, както не би могло при чисто военен роман.

И като закачка — Вижте, И Елизабет, и Гребер не говорят за любов, но те искрено се обичат. Просто заради случая, че са се намерили. И случая на войната. Сиреч идеята за „най-подходящия/ата“, която да се „търси“ се торпилира добре от този роман.

На Ремарк, просто не можеш да поставиш оценка, по ниска от отличен. „Рових“ напосоки, защото съм чел много пъти книгата. „Звучеше“ ми познато и все така интересно.

През нощта човек е това, което всъщност трябва да бъде, а не това, което е станал. — Ремарк

❤️❤️