Не мога да се похваля, че съм чел много книги (според мен), макар да съм срещал прекрасни творби в различните области. И въпреки че художественият жанр на „Престъпление и наказание“ не ми е любимия, твърдо мога да заявя, че не съм срещнал по-добро произведение. Ако някой може да ми посочи такова — благодаря.
Прочетете цялото петокнижие или поне „Братя Карамазови“ от същия автор. „Война и Мир“ също е опция. Тук ще откриете истинските ценности на човека и неговата душа. Идокато Достоевски прави напречния разрез на човешката душа, то Толстой я очовечава, придава й вид, възможен за обглеждане с невъоръжено око. Тези две произведения са началото и краят на човешкото духовно и телесно пътуване по християнската битийна пътека.
Не съм чела по-добра книга от друг автор. А, от Достоевски — поне от същиq ранг за мен са Братя Карамазови и Бесове.
Уникалността на „Престъпление и наказание“ е в това, че не бих могла да посоча друго произведение, което да се доближава до стила, езика и концепцията на този роман. Все пак най- блоизко до мисълта е да се прочетат други произведения на Достоевски…
Иначе аз бих предложила на Момчил „Парфюмът“ от Патрик Зюскинд. Отново история за един убиец, който може би ще оправдае…
За мен (тоест според моето скромно лично мнение без да имам нужда някой да го разяснява) Престъпление и наказание е книга с изключително много качества (да не ги изброявам и нямам предвид въобще ’стила’ да речем, а качества относно философия, психология, дълбочина, широта) и е сред най-добрите романи, писани някога без значение от темата, стила и така нататък.
Достоевски прави един изключително задълбочен „разрез“ на човешката психика. Роман, който може да обогати човек, произведение в което трябва да се вникне и да се извлече цялата мъдрост на автора.
Великолепно! Има си някакъв особен стил руската класика пред останалите и това е.
Гениално!!! И много полезно!
Това е любимата ми книга, чела съм я три пъти, със сигурност след време ще я чета отново.. Не знам коя точно съставка на този роман го прави толкова изключителен, но като че ли богатството му се дължи най-много на невероятната дълбочина, с която са предадени всички психологически състояния на героите, с несъмнената близост на всичко описано до всичко човешко, всичко от непосредствения живот, ако щете.. с емоционалния и философски подплатен стил.. Престъплението е една от най-мрачните и тежки книги, които съм чела, но когато се чувствам най-безнадеждно, именно връщането към нея ми дава сили да продължа.. в това се корени гениалността й- описва най-подлото, най-голямото страдание, най-голямата мерзост, но има облагородяваща, пречистваща и вдъхваща любов към живота сила.. обичам тази книга!!!
Гениална си е книгата! Развива много мисловният процес! Библията на всеки юрист!
Велика е!
Ех..Родион,Родион..един убиец,а образът му така да ме впечатли,не мога да си го обясня това. Прекрасна книга с вечно послание!
спокойно, откакто премахнаха вероучението това не може да се случи, човек да си пати от възпитанието
Това е книга ,която всеки трябва да прочете.Много е увлекателна.Достоевски много добре успява да предаде психологията на героя си.И определено тази книга ме накара дълго да мисля за нея.Прочете те я!!!
Престъпление е да не се прочете книгата.
Шедьовър… Думите са слаби, за да изразят гениалността на тази книга.
Книгата е великолепна! Един истински извор на познание за човешката душа и нейните проявления в процеса на обществения живот.
Наистина велика книга! Руската литература винаги е била и ще бъде много над останалите като класа! Това е книга с дълбок философски, та дори и екзистенциален смисъл.. книга, която буди въпроси и дава отговори. Чете се на един дъх! Който не я е прочел, може само да съжалява :)
Не е моята тази книга. Не знам защо така се получи — уж прехвалена, а нещо не успя да ме грабне, да ме завладее. Може би тръгнах с прекалено големи очаквания към нея, може би не съм я прочела в подходящ период, знам ли. Но доста ме измъчи, докато я прочета. Някак мудно, а в същото време предвидимо се случваше всичко в нея. Като изключим края — изключително оптимистичен за мрачния и безнадежден образ на Родион Романович Разколников.
Ще направя опит с още нещо на Достоевски, дано остана по-очарована другия път.
ПРЕХВАЛЕНА :о
По-добре нищо на Достоевски не захващай повече. Всичките са предвидими и се четат мъчно.
Иначе не знам какъв камък трябва да си, за дв не се трогнеш/изплашиш от ада, в който се хвърли Разколников и всички небесни и хтонични герои, които се появихя по пътя му. Толкова проста и класическа и същевременно толкова напредничева и неповторима — такава, каквато никой друг и само Достоевски може да сътвори.
В момента я чета и имам чувството, че е най-добрата книга, която съм държала в ръце.
ВНИМАНИЕ, СЪДЪРЖА СПОЙЛЕРИ!
Относно края, аз смятам че книгата има два завършека — "или куршум в челото (самоубийство), или по Владимирка (да се предаде)". Логичният завършек е самоубийството. И затова паралелно с инстинската развръзка Достоевски самоубива Свидригайлов. Самоубийството е нелогичен край за този герой, това е просто ненаписаната участ на Расколников. За Расколников Достоевски оставя алтернативната щастлива развръзка. Епилогът е донякъде претупан. Ако цялата книга покрива събитията от една седмица, които се случват през две-три преки, то епилогът разказва за събития от година и половина на територия от стотици левги. Епилогът дава един по-захаросан край за измъчения читател, заслужена награда след катарзиса на мъките, които съизживява съвместно с главния герой.
д., въпрос на гледна точка. И на МНЕНИЕ — такова, каквото всеки има право да има.
Така че, моля, не правете квалификации кой какъв е, само защото не е почувствал книгата, така както Вас.
От четене на коментарите в Читанка намразих думата „мнение“ (ех, ’що няма възможност да си оцветя тази думичка в червено, та да не я пропусне някой). Всякакви странни съждения се оправдават и легитимират със сакралната фраза: „всеки има право на мнение“. От преупотреба тази фраза вече ми действа като червено на бик, а и ме убеждава, че не, съвсем не всеки би трябвало да „има право на мнение“…
Wallküre, забелязал съм, че на „правото на всеки на собствено мнение“ обикновено се позовават онези, които всъщност нямат собствено мнение или най-малкото са неубедителни в съжденията си поради липса на позиция. Така парадоксално за самите тях изричащите сакралната фраза всъщност признават поражението си пред по-силната теза на опонента.
Не е нито въпрос на гледна точка , нито на мнение. Въпрос на вкус е. Дето имаше един стар лаф: " — Въпрос на вкус. Казало кучето и си облизало …. " :)
Признавам всичките си грехове, покайвам се публично и си посипвам главата с пепел. Коленопреклонно умоляам за прошка, извинявам се заради всичките си недостатъци.
NomaD, каза го много по-добре от мен, благодаря:)
NomaD, ако разбирате правилно значението на думата МНЕНИЕ, щяхте да сте наясно, че дори само фактът, че изразявам позиция различна от гореизложените, е достатъчно основание за наличието на такова у мен. Така че, не ми вменявайте липса на позиция и убеденост в нея. А това, че тя не се понрави на ВАС, съжалявам. Това не означава, обаче, че е грешна.
zztop, вкусът, нагласите, преценките обуславят и формират мнението. Идеята на тези коментари е да изкажем нашите мнения за книгите. А моето беше, че книгата през моите очи не е толкова впечатляваща, колкото очаквах.
Жасмина, ще ти отговоря, за да поставя спирачка на влака ти „лично мнение“. Ти започна хубаво с „не е моята тази книга“. Приемам такова становище. Книгата е мрачна и тежка, признавам — трябва си определена нагласа. Може би трябваше да спреш там, вместо да продължиш в надменно дилетантски стил и да се опитваш да натрапваш субективните си възгледи, които нямат никаква връзка с обективната действителност. Ако ще критикуваш книга като тази, не може просто да се изплюеш и после да ни кажеш — ами лично мнение, мен пък така ме кефи. Ми мен пък ти не ме кефиш и така. Ето ти дискусия за чудо и приказ — с лични мнения и пр.
Което пък най ме подразни в коментара ти, беше последния ред, в който обясняваш, че ТИ ще дадеш още един шанс на Достоевски, все едно си някакъв велик критик, от който му зависи заплатата.
Рядко се земам с това да изказвам мнението си в подобни моменти, защото е мъчно да убедиш някого в гледната си точка, особено когато този човек е предубеден. Дали книгите на Достоевски са добри, е въпрос на дискусия. Персонално, мисля, че той е епоха, която има начало, но няма край. Достоевски е титан, чието величие не може да се побере в книги, колкото и гениални да изглеждат те на читателя. Силните емоции не могат пълноценно да бъдат изразени чрез думи. Достоевси е вековечно име!
От всички книги на Достоевски тази най-малко ми харесва, няколко пъти я почвах и не стигнах по-далече от първите няколко десетки страници. Преди доста години бях напреднал повече, но пак не издържах до края, което ми се случва рядко. По-интересни са „Идиот“ и „Карамазови“, там героите са по-реалистични, ситуациите по-живи. От „Бесове“ научих много неща за руските революционери и събитията в Русия през следващия 20 век. Тук обаче авторът е отнел прекалено много от реалния живот за да опише желаната си картина и психология, в резулатат е станало нагласено и скучно, ако хората наистина живееха в такъв мрачен и предвидим свят биха го напуснали без такива терзания, скуката би била достатъчна за това.
Любимата книга, карате да погледнеш през други очи да ходиш в чуждите обувки.
На мен пък мнението на Жасмина по никакъв начин не ми пречи. Всеки може да говори каквото си поиска. Вече ако някой се почувства засегнат от казаното (приема го лично) си е негов проблем и трябва да се замисли защо е така.
Да нападаш някого и да обясняваш, че мнението му не струва нищо, обикновено означава, че нямаш висока оценка за собственото си мнение (съзнателно или подсъзнателно) и, че имаш доста за доказване. Трудно е да признаеш подобно нещо пред себе си, но фактът, че нечие изказване поражда негативни емоции в теб означава, че те вече са били налични. Изказването просто ги е извикало.
Относно книгата — задължителна за четене.
А моля-моля. Писнало ми е от конформизъм и зачитане на личното мнение по отношение на непреходни неща в този форум. Понякога търпя, друг път не се издържа. Смятам, че следва да си имаме уважението — първо помежду си и после спрямо истинските стойности в литературата. Това не е просто някаква си книга, написана вчера, която утре всички дружно бихме забравили. Това е образец. И по-скоро всеки ще се замисли защо книгата има такава репутация и ще я прочете пак след 5-10-20 години или когато е готов, вместо да се впуска смело в изразяване на лични мнения от рода на „уж прехвалена“. От подобно деградиране на вкуса и поставянето под съмнение на посоките в изкуството, никой не печели. Напротив.
Да, да, да!
„Някои мислят за красивите неща, но без да мислят за същността на красивото и без да вървят след онзи, който би ги водил към неговото познаване. Те желаят и обичат това, за което имат само мнение, а не знание. Това са любители на мнения.“ (Платон, Държавата, 479 е — 480 а)
Това, че някой не издържал чуждо мнение, чий проблем е? Книгите не са ли пълни с чужди мнения, така винаги има опастност нечие чуждо мнение да стане и наше, понякога дори без да се усетим. Това е неизбежно при четенето. Нормално е да сме повлияни от чуждите мнения, волно или неволно, но важно е това в тях, което успеем да осмислим, евентуално проверим или дори изживеем в някаква степен. То става наша собственост и ,част от нашия живот, а мненията са само думи, които отлитат.
Проблем е да си оставяш боклука където ти падне. Важи и за словесния и умствен такъв.
Важи и за книгите, които определяме за словесен и умствен боклук. Какво да правим с такива книги? Явно, каквото с всеки друг боклук: да ги изгорим. Това вече е правено доста пъти в историята от тези, които са се чувствали в правото си да определят кое е боклук, кое не. Пази Боже от подобни хора, те по-добре да не бяха се научили да четат, или както е казал народа „Пази Боже сляпо да прогледа“.
Пак егалитаристки свръхинтерпретации. Къде в постовете ми успяхте да видите предложения за горене на книги? Мисля, че не аз, а именно войнстващите „любители на мнения“ имат склонност към прибързано етикетиране на книги. Всъщност, ако бяхте прочели внимателно моите и на мислещите като мен съфорумци изказвания, щяхте да видите, че протестираме точно срещу прибързаното оценяване на книгите и писането на абсурдни коментари, което не се предхожда от някакъв размисъл. Това писане наричам боклук — да си позволиш да окачествяваш проверената от времето класика с недомислени епитети, при което със заклинателен тон произнасяш сакралната фраза: „Това е лично мнение, всеки има право на него!“
Драги д г,
Вземете се регистрирайте в сайта за удобство на четящите мнения. Улеснение е.
Както е улеснение да цитирам сам себе си — нещо, което написах под произведение на Филип К. Дик, но занимаващо се със същия ’феномен’ — интернет ’мненията’ на коментатори без капацитет да коментират, но за сметка на това с претенции. Ако на някой му се рови, ще го намери. Подкрепям Wallküre.
Нямах намерение да се изказвам по темата Достоевски, но за да не бъде този постинг изцяло offtopic, ето едно мое ’мнение’ по въпроса за класиката.
http://forum.chitanka.info/topic4633.html
Аз самият предпочитам модерни автори и като цяло не харесвам руските класици особено. Това не ми пречи да ги познавам и оценявам подобаващо. Също така да ги защитавам във форуми от повърхностни релативисти или кухоглави младежи с ’мнения’ и без ’багаж’.
Някои постижения просто са непреходни; това е и значението да думата класически.
Драги млади госпожи и господа,
Няма смисъл да използвате високопарни думи или термини за да поддържате тезите си, те не работят при мен. Имах силен интереса към знанието, който ме движи за да уча по три различни специалности, на три различни езика, в три различни страни, на три различни континента. Това ми позволи да видя по-ясно човешката природа, която стои зад използваните форми, както литературни така и други, затова отдавна не им робувам, но не ги и отричам. Пиша ви това за да оставите словесните хватки и да пишете по същество, вашето признание не ме интересува, но смятам че не е справедливо да потискате мнението на други читатели за книги, които за вас са класически, но са обект на критика от тях. Тези читатели вие характеризирате като „повърхностни релативисти“ и
„кухоглави младежи с мнение и без багаж“, а самите им мнения като „прибързани“, „войнстващи“, „писани без предхождащ размисъл“, използващи „недомислени епитети“, смеещи със „заклинателен тон“ да отстояват „сакралното“ си право на мнение. В резюме, окачествявате техните мнения като „боклук“, а моите мнения като „егалитарни свърхинтерпретации“.
Така без да си дадете труда да отговорите по същество, разтоварвате емоциите си облечени в термините, с които волно или неволно сте обременили съзнанието си. А в действителност нещата са съвсем прости: в мнения или в книги, хората винаги изразяват мнения и правят оценки. Тези мнения и оценки трябва да бъдат разбрани сами по себе си, както от авторите им и читателите. За това нападките на авторите им не помагат, докато неутралното разглеждане на мнението би помогнало на автора да добие втори поглед върху него и да изгради ново мнения, ако сметне това за нужно. От друга страна, отричането на мненията и отричането на книгите не е принципно различно, нападането на авторите им и отричането на правото на мнение и на писане на книги е еднакво грозно. Лесно е да отречеш, трудно е да разбереш и да помогнеш с каквото можеш.
Бъдете здрав д г, а най-добре се регистрирайте, както ви предложих вчера, ако желаете да дискутирате по разнообразни литературни и човеко-познавачески теми.
Без да ангажирам Wallküre или другите четящи колеги, които имат капацитета и способностите да пишат смислени ревюта и да оставят разумно артикулирани мнения под книгите, ще ви кажа че секциите за коментари са задръствани от години от безмозъчни и безсмислени словесни изстъпления писани от малограмотни.
Смисълът на това да има коментари за произведенията е някой, който не е чел книгата да получи информация от колеги-читатели, най-вече от такива с които има сходен вкус.
За целта трябва да знае какъв е вкуса на потребителя чието мнение чете, така както в материалния живот знаем какъв е вкуса на приятелите ни.
Това че всеки хванат от улицата тинейджър има достъп до интернет, идва тук и се изплюва под някоя книга, че по-тъпо нещо не е чел, не е мнение. Оставящия го е никой. И подобна реплика има точно толкова стойност колкото и вече използвана тоалетна хартия.
Аз допринасям с каквото мога за развитието на сайта от самото му начало и търпението ми към глупостта и арогантността е отдавна е приключило.
Нямам вашите наблюдения от години на коментарите към книгите тук, но в това което чета понякога намирам неоправдана агресивност към читатели, които са дръзнали да изразят негативно мнение за книги, които явно смятате за класики. От друга страна, намирам и подигравки към читатели, които пък са се изказали положително за книги, които явно смятате за леки романи, жълти, чалга и т.н. Затова не малограмотните коментари на тинейджъри са проблем, те са прекалено кратки и лесно могат да бъдат игнорирани. Проблемът идва от това, че се вживавате в ролята на ментори, на магистри на изящния вкус, които коментират не толкова самите книги, а чуждите коментари, които не отговарят на техния вкус. Този вкус се демонстрира и чрез употребата на приповдигнати термини, съвсем не на място междувпрочем. Ако действително имате нещо стойностно да изразите за книгите, има много възможности за това. Вместо това вие сте единствените, които нападат другите читатели заради харесването или нехаресването им на книгите. Уж сте много образовани, а явно не знаете, че една от основните роли на книгите е развлекателната, хората имат нужда да почиват и четат за да се пренесат в свят различен от този, който ги е натоварил през работния ден. Затова и мненията им може да ви звучат несериозно, но щом сте решили да ги четете това е ваш проблем с който трябва да се справите. Той възниква и когато четем книга, която не ни харесва, това се опитах да ви обясня. С това приключвам, аз съм дотук; вие сте млади, вие имате време за губене.
Мили хора, да не забравяме, че „Няма нищо по-лошо от това, някой да не хареса нечия любима книга.“ Всичко останало в темата е като апологетика на лошия вкус. In finem.
Хах.
Каквото и да кажете в защита на мнението съдържащо „уж прехвалената“ няма да бъде особеното сполучливо. Защото книгата нито е уж, нито е прехвалена. Съгласен съм, че не трябва да се дискутират чужди мнения, а да се придържаме към мнения за книгата. Но понякога дори и през най-простичките думички и клиширани словосъчетания прозира отношението на даден човек. На всеки може да не му хареса тази книга. Даже дори съм склонен да преглътна „ужасна повърня“, но когато едно мнение изтъкано с прикрит цинизъм от балкона на крайно критичен поглед (на изчел хиляди книги), започне дава шансове на Достоевски ми идва в повече. Трябва да си доста сляп, човек да не разбереш, че не изненадата и загадката дали е водещо в тоя роман и не откритието ще ли го разкрият или не „прехвалено“ ще те завладее.
„уж прехвалена“, „не успя да ме грабне, да ме завладее“ , „тръгнах с прекалено големи очаквания за нея“ ми покажете ми един не клиширан и циничен израз в нейното мнение.
Аз лично заспах над тази книга поне четири пъти. Но я смятам за много ценна и интересна. Изобщо не ми беше бавна. Нито едно описание не беше повече от пет реда. Изключително премерено, движението на историята се сменяше с почти всяка страница.
Уважаеми господа, поласкана съм, че споделянето на моето искрено и неподправено усещане за книгата е предизвикало толкова полемика сред вас.
Все пак не забравяйте, че тук трябва да оставите коментар върху книгата, а не върху моите лични емоционални възприятия. В тази връзка, не правете разбор на написаното от мен (безмислено е, далеч сте от първоначалния ми замисъл) и моля, упражнявайте критикарстването си върху някой друг субект.
Това ми хареса от коментар № 19- „същото време предвидимо се случваше всичко в нея“. Мда, Достоевски е предвидим. Не му давай шанс, мини на Дан Браун. Там всичко е непредвидимо, ще ти бъде по-интересно.
В интерес на истината, подобно произведение, не се чете за една нощ. Просто има моменти, които трябва да отлежат във теб, да ги премислиш, да ги преживееш и да продължиш нататък. Поне при мен четенето имаше страхотно въздействие, почти мога да кажа, че изпадах в състоянията на Разколников, неговата лудост просто те повлича и се чудиш до къде може да стигне. Ама човек, който е очаквал да бъде „измамен“ от автора в края на книгата, просто според мен не е бил подготвен за това, което почва да чете. Най-малкото преди да хвана някой автор, отварям Уикепедията, за да прочета за какво става въпрос. Доста е полезно, може да пробвате някой път.
Вън от коментарите до тук, винаги ми е било интересно, защо за корица са използвали картината на Репин? Честно казано, не е свързвам особено със събитията в романа.
Според мен на естетическо ниво картината се свързва перфектно с романа — особено очите на Иван Грозни, ужасът от убийството, границите на човешкото и пр. Отделно, вече влизам в свободни съчинения,но нали и Репин, както Достоевски е един закъснял с няколко века ренесансов човек. Ренесансов рус, де. Абе като цяло художественото оформление на издателство „Захари Стоянов“ винаги е било на нивото на издаваните книги, на мен лично много ми допада.
Здравейте,
преди да направя коментар по книгата, само искам да помоля всеки да уважава мнението и коментара на другите хора. Разни хора, разни интереси, никой не е длъжен да хареса нещо, само защото е класика и трябва да се харесва. Един харесва шумът и динамиката на градската среда, тук харесва уединението, природата и спокойствието на село. Това е просто мироглед и лични потребности.
Относно книгата" през 30 годишния си живот съм чел стотици книги, чета от дете, винаги когато имам свободно време и винаги когато мога. Престъпление и наказание е една от най-хубавите книги, която съм чел, може би дори най -добрата, най-завладяващата и най- емоционалната. Сънувал съм героите, сънувал съм сцени, обсебвал съм се от потискащата атмосфера и мрачната действителност на живота и характерите, на сцените. Книгата е уникална, Достоевски е уникален, героите са уникални, запомнящи се, всичко е интересно в тази книга, не можеш да я затвориш, не можеш да не искаш да продължиш да четеш. И края е интересен, определено не очаквах такъв обрат, но това е може би най-приятната изненада. Приятно четене, няма да съжелявате. Една от най-хубавите книги, която съм чел (според мен, разбира се)
Опитах да я прочета няколкократно през тийнеиджърството си и не ме увлече — днес на 30 я прочетох за 24 часа. Въздействаща!
От коментарите по-горе останах с впечатлението, че само утвърдени литературни критици имат право да изразяват мнение за класически произведения. Въпреки това си позволявам да споделя и моето скромно виждане :) По неясни за мен причини прочетох тази книга едва сега, на 30 г., въпреки че чета от 5-годишна, и то непрекъснато. Радвам се, че досега не съм се спряла на нея, защото най-вероятно щях да я изоставя недочетена. Направих такава грешка с „Тютюн“, просто защото не я разбирах достатъчно, когато я зачетох (на 13 г.). А относно „Престъпление и наказание“ смятам, че дори да не съм уловила всички нюанси, общото чувство към го схванала и осмислила. Нямат равни руските автори в изразяването — с едно дори недовършено изречение успяват да предадат толкова информация, настроение и внушение, колкото други писатели описват на поне три страници. Книгата ме развълнува, накара ме много да мисля и да преценявам и през цялото време ми беше трудно да реша харесвам ли Расколников, или напротив. И въпреки ужасния, мрачен и сив декор, през цялото повествование аз трескаво следях и се оглеждах за мъничкия лъч надежда, който се появяваше на най-неочаквани места в книгата.
Книгата е невероятна, насочена право в душата на човека с изключително емоционално въздействие.
Удивителното в творческия свят на Достоевски е възпитателната сила на неговите произведения. Няма морализаторство, единствено това дълбоко проникване в същността на нравствените проблеми на обществото чрез своите отрицателни герои.Впечатлителен е изключителният му психологически усет, а читателят сякаш се въплъщава в образа на героя, става част от творбата, която пък оставя завинаги в него своя отпечатък.
Ако животът ви в момента е тежък,прочетете някой руски класик и ще видите,че има хора чийто живот е по-тежък от вашия. Шеговито. И не съвсем.
Понеже в днешно време много лесно човек може да се изкуши да злоупотреби със съвестта си, книгата може да се чете и за превенция. Защото Епиктет пише, че един е роден за едно, а друг — за друго. За повечето хора, уви, тези неща са без значение, но ако се окаже, че сте от малцината, които са сбъркали в преценката за себе си, лошо ви се пише.
Не Ви разбрах напълно?! Главният „герой“ разбира,че в крайна сметка е убил и себе си,(съвестта си),а не само хазайката. След което обаче преживява катарзис отивайки в затвора,подпомогнат от приятелката му,която обещава да го чака докато излежи присъдата си. В известен смисъл историята свършва с хепи-енд.
Това е първият роман,който чета на Достоевски. Накара ме да продължа с останалите му. Просто великолепен автор. Не случайно е смятан за велик.
Шедьовър! Една от най-силните и въздействащи книги . :)
В романа преобладават няколко чувства: безнадеждност, нещастие, разкаяние, срам. Читателят на XXI век трябва да се помъчи, за да прочете романа, докато го чете ще си казва ,,много скучна книга" но накрая ще усеща величието на ,,Престъпление и наказание".
Това е първата книга на Достоевски, която прочетох. Много красива книга!
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.