Николай Гогол
Мъртви души (27)

II

Изданията на първия том на „Мъртви души“, направени още през живота на Гогол (1842 и 1846 г.), излезли със значителни цензурни осакатявания, съдържат освен това голямо количество повече или по-малко съществени грешки.

Първото сверяване на текста на „Мъртви души“ с ръкописите е направено от Н. С. Тихонравов и В. И. Шенрок за десетото издание на съчиненията на Гогол. Тогава били внесени поправки в основния текст и напечатани черновите варианти на поемата.

За настоящото издание текстът на поемата е сверен с всички съществуващи ръкописи. Всяка дума е сверявана с всички преписи, като се почне от автографа на първия ръкопис и се свърши с ръкописа за набор (за първата част).

В резултат на тази работа в основния текст на първия том са поправени 228 грешки (изопачени, поставени в друг ред, пропуснати думи, фрази, а понякога дори цели пасажи).

Направеният анализ на ръкописите позволява да се уясни характерът на грешките и причините за появяването им. Безспорно изопачаванията, пропущането на думи и дори на цели изречения са произлезли по вина на преписвачите, които неведнъж са принуждавали с грешките си автора при поправянето на извършените от тях преписи да изменя своя първоначален текст. Ще посочим един пример: епизодът с часовника в глава трета (у Коробочка). Текстът на първия ръкопис (автограф) е: „Като погледна в ъгъла, той тутакси се успокои, защото се досети, че на стенния часовник бе текнало да бие. Подир съскането тозчас последва хъркане и най-после, като се понапъна с всички сили, той удари два часа с такъв звук, сякаш някой удряше с пръчка по счупено гърне.“ Преписвачът е пропуснал на две места по няколко думи и се е получил напълно безсмислен текст: „Като погледна, че на стенния часовник му е текнало да бие. След съскането последва скоро хъркане. И накрая звук, като че някой удряше с пръчка по гърне.“ Поправяйки приготвеното копие, Гогол не забелязал това изопачаване и в поправеното копие останало така. Едва по-късно, диктувайки по това поправено копие следващата редакция на поемата, той обърнал внимание на тази безсмислица и дал нов текст (вж. стр. 55). Имало не малко случаи, когато изопачаванията не били толкова значителни, авторът не забелязвал грешката и тя оставала и в окончателния текст. Понякога грешката на преписвача или пропускането на неразбрани от него думи предизвиквала нова редакция на даден откъслек, понякога по-слаба в художествено отношение от предишната редакция. Но тук това е волята на автора и не бива да се внасят каквито и да било поправки.

Ала грешките, незабелязани от автора, но изопачаващи явно текста, са поправени в настоящото издание. Посочваме три най-интересни и характерни примера.

Глава пета

Първият печатан текст.

„Но като видяха, че работата не върви и не помогна никакво шибане, чичо Митяй и чичо Миняй яхнаха и двамата средния, а на логоя качиха Андрюшка.“

Поправен текст.

„Но като видяха, че работата не върви и не помогна никакво шибане, чичо Митяй и чичо Миняй яхнаха и двамата логоя, после чичо Митяй и чичо Миняй яхнаха и двамата средния, а на логоя качиха Андрюшка“ (вж. Стр. 117).

Преписвачът е пропуснал подчертания от нас в дясната колонка текст, като е нарушил с това замисъла на автора да покаже всичките варианти със средния кон и с логоя (отпаднал е вариантът, когато двамата са седнали на логоя). Гогол, поправяйки копието, не е обърнал внимание на изпуснатото.

В същата глава (Разговорът на Чичиков със Собакевич)

„— Не, аз виждам, че не искате да ги продадете; сбогом! — Моля, моля! — каза Собакевич, като не пускаше ръката му и настъпи крака му…“

 

„— Не, аз виждам, че не искате да ги продадете; сбогом! — Моля, моля! — каза Собакевич, като го хвана за ръката и го въведе в гостната. Моля, ще ви кажа нещо. Защо се безпокоите, аз казах всичко. Моля, моля! — каза Собакевич, като не пускаше ръката му и настъпи крака му…“ (вж. стр. 135).

Преписвачът машинално е прескочил през два пасажа на следващия след тях, който почва със същите думи: „Моля, моля!“ От това пропускане станал е логически неоправдан изразът: „като не пускаше ръката му“, тогава, когато в пропуснатия пасаж е казано предварително: „като го хвана за ръката“.

Глава осма (Балът, описание на дамските накити)

„… останалото всичко бе прикрито с необикновен вкус: някаква лекичка вратовръзка от панделка, по-лека от оня сладкиш, известен под името целувка…“

„… всичко отначало бе прикрито с необикновен вкус: или някаква лекичка вратовръзка от панделка, или шарф, по-лек от оня сладкиш, известен под името целувка…“ (вж. стр. 215)

Преписвачът е пропуснал думите: „или шарф“, като е нарушил стройността на цялото изречение. Разбира се, „по-лек“ от сладкиш е бил шарфът, а не „вратовръзката от панделка“.

В настоящото издание първият том на „Мъртви души“ се печата по първото издание на поемата от 1842 г. с поправки по всички ръкописи. „Повест за капитан Копейкин“ се печата от редакцията преди цензурата.

Друго е положението с текста на втората част от „Мъртви души“. Запазил се е само автографът (пет глави, намерени от С. П. Шевирьов след смъртта на Гогол и отделни откъси от отделни глави)^[1] и затова не е могло да има грешки на преписвачите.

Вторият том на „Мъртви души“ излиза от печат за пръв път като допълнение към излязлото в 1885 г. второ събрание съчиненията на Гогол. Текстът е бил приготвен от С. П., Шевирьов, който обаче допуснал на редица места неточности, предизвикани или от неправилното прочитане на трудно разбираемия, с няколко слоя авторски поправки ръкопис, или от редакторски произвол в комбинирането на различни думи. За настоящото издание е взета последната редакция, съобразена с последните добавки с молив.

Текстът на двете части на „Мъртви души“, приготвен за академическото издание на събраните съчинения на Гогол, за пръв път се печата от Гослитиздат.

В приложенията към първия том се печатат „Повест за капитан Копейкин“ в тая редакция, която е била разрешена от цензурата и влязла в първото издание на „Мъртви души“, както и предговорът на Гогол към второто издание, излязло в 1846 г. В приложенията към втория том се печатат шест откъса от първата редакция. При всеки откъс са показани страниците на основния текст, а също и първите и заключителните думи на онова място, на което отговаря даденият вариант (началото и краят са съединени със знака ~).

Липсващите в ръкописа на втория том думи, най-често недописани от бързина, но необходими за смисъла, са вмъкнати в прави скоби. В няколко случая зачеркнати от автора, но важни за смисъла думи са включени в текста също с прави скоби. Неразбраните думи са отбелязани в прави скоби с курсив, при което цифрата означава броя на неразбраните думи: [2 нрзб]. Около думите, за правилното прочитане на които липсва увереност, е поставен [?].

Мъчноразбираемите за днешно време думи, които се срещат в текста, са обяснени по-долу (посочена е страницата, на която думата се среща за пръв път).

Стр. 4 Колежки съветник — граждански чин 6-и клас (на основание таблицата за ранговете, чиновниците се делели на 14 класа)

Стр. 5. Драмата на г. Коцебу — една от многобройните пиеси на немския драматург Август Коцебу (1761–1819 г.). Имал на врата си Ана — орден „Св. Ана“ 2-ра степен, който се носел на врата. Звезда — орден „Станислав“ 1-ва степен.

Стр. 5. Статски съветник — чиновник от 5 клас.

Стр. 9. Пасаж — произшествие.

Стр. 10. Надворен съветник — чин 7 клас.

Стр. 13. Флигеладютант — адютант на царя.

Стр. 16. „Сын отечества“ — историческо, политическо и литературно списание с консервативно направление. Издавало се от Н. Греч от 1812 до 1818 год.

Стр. 21. Негоция — търговска сделка.

Стр. 30. Овидий — стар римски поет, автор на „Метаморфози“ — поеми за чудновати превъплъщения.

Стр. 31. Колежка секретарша — жена на чиновник от 10 клас.

Стр. 41. Бордо — французко вино.

Стр. 41. Клико — марка на френско шампанско.

Стр. 41. Двойно клико — най-висок сорт шампанско.

Стр. 46. Колежки регистратор — най-долният граждански чин.

Стр. 48. „Малбруг на поход тръгна“ — старинна французки песенчица. Малбруг — херцог Малборо, английски пълководец.

Стр. 49. Субтилен — лек, изящен.

Стр. 54. Щабсротмистър — офицерски чин в кавалерията и жандармерията.

Стр. 58. Капитан-изправник — началник на местната полиция в околията.

Стр. 63. Маврокордато, Миаули, Канари, Колокотрони — видни дейци на националноосвободителните борби на Гърция против турското владичество (20-те години на XIX век).

Стр. 63. Бобелина — предводителка на гръцки отред.

Стр. 63. Масон — член на тайна организация с нравствено-религиозен характер, възникнала в 18-ти век и отразяваща настроенията на буржоазията и свързаните с нея групи на дворянството.

Стр. 74. Сибирка — късо връхно палто, пристегнато в пояса и с гънки.

Стр. 92. Държавна асигнация — банкнота от хиляда рубли.

Стр. 98. Както някога Вергилий се бил заел да услужи на Данте — има се предвид „Божествената комедия“ на Данте (1265–1321), в която Вергилий спасява поета от зверовете и го води от ада в чистилището.

Стр. 104. Вертер и Шарлота — герои от романа на Гьоте (1749–1832). „Страданията на младия Вертер“.

Стр. 106. Ланкастерска школа за взаимно обучение — Джозеф Ланкастер, английски педагог (1771–1838). Ланкастерската система за взаимно обучение се състояла в това, че учителят обучавал най-добрите ученици, а те занимавали по-слабите.

Стр. 107. „Юнгови «нощи»“ — най-известното произведение на английския поет Едуард Юнг (1684–1765). Ключ за природните тайни — съчинение от немския писател-мистик Карл Екартсхаузен (1752–1803).

Стр. 115. Инкомодите (фр.) — неудобство, затруднение.

Стр. 118. Безе (фр.) — целувка.

Стр. 119. Котильон — старинен танц, състоящ се от няколко фигури.

Стр. 124. Сконапел истоар (изкълчен френски израз) — това, което се нарича история.

Стр. 125. Риналдо Риналдини — легендарен разбойник, герой на романа „Риналдо Риналдини“ от немския писател Вулпиус (1762–1827).

Стр. 125. Орьор (фр.) — ужас.

Стр. 137. Шехеразада — героиня от арабските приказки „Хиляда и една нощ“. Семирамида — легендарна асирийска царица. Генерал-аншеф — висш военен чин.

Стр. 137. Фензерв — пикантен сос.

Стр. 140. Лета — в гръцката митология реката на забравата.

Стр. 142. Апокалиптически цифри — мистичното число 666, с името в Апокалипсиса (една от книгите на Новия завет) е означено името на антихриста.

Стр. 145. „Херцогиня Лавалиер“ — роман от френската писателка Жанлис (1746–1830).

Стр. 152. „Не са бели снеговете“ — народна песен.

Стр. 155. Солон — древногръцки мъдрец.

Стр. 158. Писмо с подписа на княз Ховански — шеговито наименование на подкупите.

Стр. 159. Червена — банкнота от 10 рубли.

Стр. 162. Брабантски дантели — дантели, които се изработват в Брабант (Белгия).

ВТОРИ ТОМ

Стр. 194. Камея — гравиран скъпоценен камък с изпъкнало художествено изображение.

Стр. 199. Венера Медицейска — едно от скулптурните изображения на Венера, богиня на любовта и красотата в римската митология.

Стр. 210. Книга за гръмоотводите на Франклин — съчинение на американския учен Бенжамен Франклин (1706–1790). Вергилиевите Георгики — „Георгики“ — поема на древноримския поет Вергилий, възпяваща земеделския труд.

Стр. 234. Мебели от Хамбс — Хамбс, петербургски мебелист.

Стр. 236. С прификс — цена определена.

Стр. 236. Паувпуризъм (пауперизъм) — обедняване.

Стр. 254. Нашествието на двадесетте другоплеменни езика — нашествието на Наполеон, в армиите на когото имало войски от различни националности.