Владимир Мегре
Звънтящият кедър (29)

Как се добива лечебното кедрово масло

Да се получи кедрово масло не е сложно. Съвременната технология е известна. Няма да я излагам. Но има по-неизвестни тънкости, за които ще разкажа.

Не бива при събирането на шишарките да се удря по кедъра с дървен чук или мертек, както правят събирачите днес. От това целебността на маслото се намалява. Трябва да се използват само тези шишарки, които самият кедър отдава — те падат от вятъра, също могат да се съборят с помощта на глас, както го прави Анастасия. От земята трябва да ги събират добри хора — най-добре е, когато шишарката бъде вдигната от детска ръка. И всичко по-нататък трябва да се прави с добри и светли мисли.

„Такива хора в сибирските села и сега се намират“ — твърдеше Анастасия. Трудно може да се обясни какво значение има това, но в Библията също се казва, че цар Соломон е търсил хора, които умеят да секат дървета. Не е казано с какво са се отличавали тези хора от останалите.

Маслото трябва да се изстиска от орехчетата най-късно до три месеца — след това качеството му рязко се влошава. При изстискването ядките не бива да се докосват с метал. Изобщо маслото не бива да има съприкосновение с метал.

То лекува всякакви болести — дори няма нужда да се поставя диагноза. Може да се употребява като хранителен продукт, добавено в салати. А може да се взема по една лъжица на ден — най-добре при изгрев слънце. Може да се ползва и през деня. Главното е това да става при дневна светлина, а не през нощта.

— Само че на хората могат да предлагат и ментета фалшиво масло — казах аз на стареца. А той ме погледна дяволито и весело и каза:

— Сега ще издигнем преграда за фалшификаторите и ще изкараме твоите проценти.

— Как ще я издигнем?

— Мисли, нали си предприемач.

— Бях такъв, а сега не знам какъв съм.

— Хайде заедно да помислим — поправяй ме, ако нещо бъркам.

— Давайте.

— Нека крайният продукт да се проверява с прибори от лекари, учени и специалисти — от всички, които са способни да го проверят.

— Да, правилно, те ще издадат сертификат.

— Обаче не могат да уловят всичко с прибори. Трябва и дегустация.

— Възможно е. Качеството на виното се определя от дегустатори. Нищо не може да ги замени. Дегустаторите знаят отлично вкуса му. Те имат нюх и за аромата, и за вкуса. А кой ще дегустира маслото?

— Ти ще го дегустираш.

— А как ще го направя? Опитвал съм обикновено масло. Когато го произвеждахме, ние не съблюдавахме такава технология, за която говореше Анастасия. Освен това аз пуша.

— Три дни преди да опиташ маслото не бива да пушиш и да употребяваш алкохол; не бива да ядеш месо и мазнини и не бива с никого да говориш три дни. После, като опиташ, ще можеш на вкус да определиш дали маслото е истинско или фалшификат.

— А с какво да го сравня?

— Ето с това — и старецът извади от платнена торба дървена пръчка с дебелина около два пръста. От единия й край стърчеше като тапа друга пръчица. — Тук е истинското масло. Опитай го — с нищо друго няма да сбъркаш този вкус. Но първо дай да се опитам да изтегля от теб това, което се е насъбрало от пушенето и от разни други неща.

— Как „да изтеглиш“? Както го прави Анастасия?

— Да, примерно така.

— Но нали тя казваше, че само който люби е способен с Лъча на Любовта да изважда болежките от тялото на любимия и да го затопля така, че краката му да се изпотят.

— С Лъча на Любовта — така е.

— Но вие не можете да ме обичате колкото нея.

— Но аз обичам моята внучка. Дай да опитам.

— Хайде.

Старецът примижа и започна да ме гледа внимателно, без да мига. По тялото ми се разля топлина — но много по-слаба отколкото от погледа на Анастасия. Не ставаше, но той продължаваше да се старае така, че ръцете му трепереха. Тялото ми се загря още малко, и толкоз. Старецът все не се предаваше, а аз чаках. Изведнъж краката ми се изпотиха, после главата ми се проясни и миризмите… усетих миризмите във въздуха.

— О, стана — уморено каза старецът, като се облягаше на пейката. — Сега дай си ръката.

Той извади пръчицата и от по-дебелата пръчка изля на дланта ми кедрово масло. Аз го близнах от ръката си — по небцето и в устата ми се разля приятна топлина. Изведнъж усетих миризмата на кедъра — беше трудно да я сбъркам с нещо друго.

— Сега нали ще го запомниш? — попита старецът.

— Ще го запомня. Какво толкова сложно има? Веднъж в манастира ядох картофи. Дълго ги помних. Познах вкуса им след двайсет и седем години. Но как ще разберат хората, че то е проверено, че е истинско масло? Много скъпо го продават — за един грам обикновено масло, разредено с нещо, взимат по трийсет хиляди. Аз сам го видях във вносна опаковка. Заради такива пари ще тръгнат различни фалшификати.

— Да, парите сега са най-важни. Трябва да помислим.

— Ето, виждате ли? Задънена улица!

— Анастасия казваше, че тези пари могат да се превърнат в добро. Хайде да помислим как.

— Отдавна вече мислят, например, как да защитят водката от ментетата. Но… Сменят се етикети, тапи, акцизни марки вече са измислени, но все едно… Сурогатите пак се продават. Сега всякаква марка може да се извади на ксерокс.

— И парите ли могат да се копират?

— Парите по-трудно.

— Тогава хайде — вместо етикети от другата страна на бутилката ще залепваме пари, да има някаква полза от тези сополиви хартийки.

— Как да залепваме пари? Що за глупост?

— Моля те, дай ми една хартийка. Някаква пара ми дай.

Дадох му купюра от хиляда рубли.

— Ето, сега ще ти стане ясно. Взимаш банкнотата, късаш я на две, едната половинка я залепваш на шишенце, на кутийка или на нещо друго — втората половина я скриваш. Измисли сам къде. Може да я съхраняват в банката. Нали виждаш, че на двете половинки има еднакви номера и всеки, който иска да се увери в оригиналността на маслото, ще може да свери своя номер.

„Гледай го ти дядката. Това се казва глава!“ — помислих си аз. А на глас му казах:

— По-добра защита от фалшификация не може да има. Браво на вас!

Той се засмя и през смях ми каза:

— Тогава дай и на мен процент. Хайде, давай!

— Процент? Какъв? И колко искате?

— Искам всичко да е както трябва — каза сериозно старецът. После добави: — Освен трите процента си вземи от продажбата и още един, от готовото опаковано масло. Раздавай го безплатно на тези, на които смяташ, че трябва да се даде. Нека това да бъде от мен и от теб подарък за хората.

— Добре, ще взема. Измисли го отлично. Юнак!

— Отлично ли? Значи, Настенка ще се радва. Баща ми ме смята за мързелив, а ти ме смяташ за юнак?

— Да, юнак сте! — отново се разсмяхме и аз добавих:

— Предайте на Анастасия, че от вас би излязъл добър предприемач.

— Така ли?

— Така! Можехте да станете „нов руснак“ (новобогаташ), да, и то какъв!

— Така ще предам на Анастасия. Ще й кажа и това, че ти ще разкажеш всичко за маслото на хората. Не съжаляваш ли, че ще издадеш всичко?

— А за какво да съжалявам? Много разправии ще имам с него. Ще побързам с третата книга, както обещах, и ще се заема с бизнес, с търговия или с друго нормално нещо.