Владимир Мегре
Звънтящият кедър (17)

Началото на перестройката

В самото начало на перестройката, когато излезе първият Закон за кооперациите на СССР, за много хора той послужи като призив към действие. И много млади хора, и не само млади, но задължително енергични и желаещи действително да направят нещо за себе си и за страната си, като че ли тръгнаха на бой. И веднага се оказаха в обкръжението на тълпи недоброжелатели. „Дръжте ги! — викаха. — Буржоа, безсрамници! За какво се борихте?“ И независимо от това, че трудът на първите предприемачи изискваше денонощна работа, колосално количество енергия, съобразителност и находчивост, и колкото и да са работили, каквото и да са правили, „благодаря“ от никого не чуха. Искаше се поне минимална поддръжка, а тя можеше да дойде само при общуването и взаимната подкрепа. Тогава възникна, като че ли от въздуха, идеята за създаване на Съюз на кооператорите на СССР. С организацията на този съюз на първите предприемачи (като инициативната група) се занимавахме ние с Артьом Тарасов (известен предприемач в Русия).

Повечето от нас тогава бяхме комунисти. На Първия конгрес на предприемачите ме избраха за секретар на партийната група на конгреса. Аз се опитвах да обясня на инструктора от ЦК на КПСС Колосовски, че на предприемачите при подобен тормоз им е невероятно трудно. Трябваше ни преди всичко морална подкрепа. Но скоро разбрах, че ние още дълго ще бъдем изправени пред недоброжелателството и злобата както от страна на обикновените хора, така и на големите и на малките чиновници. Висшето ръководство на ЦК не смееше да се застъпи открито за нас, защото се страхуваше да не загуби популярността си, а и вече нямаше сили както по-рано — струваше ми се, че започва вътрешна борба.

А предприемачите все повече и повече се оказваха притиснати от данъчната тежест. Днес нито едно предприятие (е, може би с малки изключения) няма да може да издържи, ако си плаща честно всички данъци. Като разбраха това, мнозина с помощта на всевъзможни хитрини се изплъзваха от данъците. И веднага попадаха в още по-страшна ситуация — оставаха извън закона. Многобройните опити да се обясни абсурдността на съществуващите данъчни закони не се увенчаваха с успех. И не можеха и да се увенчаят, тъй като тези, които са измислили тези данъци (нека това да бъде само мое предположение), по-добре от другите са разбирали невъзможността да бъдат платени — но това, именно това, им е трябвало. За какво? За власт? За рекет?

Всеки, който се осмели да се надигне, може в един миг да бъде смазан и да бъде поставен извън закона от данъчната инспекция или от милицията.

Стана ми обидно за първите предприемачи на перестройката и за днешните бизнесмени на Русия. Реших да направя нещо за тях, за каквото имам сили. Пристигнах в Лигата на кооператорите и предприемачите на Русия, която възглавяваше избраният от нас още в началото на перестройка академик В. А. Тихонов. Беше запазена стаята, където се е помещавал президиумът на Лигата, но много от кабинетите стояха празни. Владимир Александрович беше починал преди година и половина. Там ми разказаха, че преди половин година е бил отровен председателят на „кръглата маса“ на бизнеса на Русия Иван Кивилиди, отровена била и неговата секретарка. Артьом Тарасов напуснал Лигата. Членовете на Лигата намалели.

Един от тримата останали работници от апарата на Лигата ме познаваше и затова ми беше даден по моя молба свободен кабинет с два телефона, с компютър и факс. За организационна работа нямаше никакви средства и трябваше да действам самостоятелно. Аз нощувах в този кабинет, за да икономисвам време и пари. Чистачката ме вдигаше в шест сутринта. Липсата на телевизор ми позволяваше да работя до дванайсет през нощта. Рязката смяна на битовите условия — от комфортната каюта (в която след позвъняване ми донасяха каквато искам за ядене и пиене) към неприспособения за живеене кабинет — никак не ме смущаваше и дори ми даваше по-големи възможности за работа.

Аз обмислях и пишех концепции за сдружението на предприемачите, съставях писма — обръщения и ги изпращах по факса всяка сутрин, когато връзката с предприятията е по-свободна. По различни пътища — чрез обявите във вестниците и при случайни срещи — събрах секретариат от московчани с различни професии, осъзнаващи значимостта на предстоящото сдружение на предприемачите в Русия. В секретариата влязоха и трима московски студенти. В началото дойде Антон Николайкин, за да поправи повредения компютър. След като разбра за работата по организацията на сдружението, той доведе своите приятели — Артьом Семьонов и Алексей Новичков. Те започнаха да работят над електронната версия на „Златният каталог на Русия“ и съумяха да направят програма на високо професионално равнище.