Владимир Мегре
Звънтящият кедър (2)

Машина за пари

В първите дни на нашето общуване с Анастасия аз се отнесох към нея като към отшелница със своеобразен мироглед. Сега, след всичко чуто и прочетено за нея, след навлизането й в нашия живот, тя изглежда като някаква аномалия. В главата ми настана неразбория. Като отхвърлих с усилие целия поток от информация и направените изводи, се опитах да възвърна простотата на първите ми впечатления и да отговоря на въпроса, който често ми задават: „Ти защо не отведе Анастасия от тайгата?“ Много ми се искаше да взема Анастасия оттам, но разбирах, че със сила това не е възможно да се направи. Трябва да се опитам да й докажа целесъобразността, ползата от пребиваването й в нашето общество. Аз разсъждавах кои от нейните способности могат да са изгодни за нея, за хората и за моята фирма. И изведнъж разбрах — стоящата пред мен Анастасия е истинска машина за пари. Нейните способности с лекота й позволяват да лекува хората от всевъзможни заболявания. При това тя не поставя никаква диагноза, а просто изгонва от организма всички загнездили се болежки. Дори не се допира до тялото на човека. Аз го изпитах върху себе си. Тя дълбоко се съсредоточава, гледа те с добрите си сиво-сини очи, без да мига — и тялото ти сякаш се затопля от погледа й, после краката започват да се изпотяват — така излизат всички токсини.

Хората дават огромни пари за лекарства и за операции. Ако не помогне един лекар, отиват при друг или при екстрасенс, при биоенерготерапевт. За да се излекуват само от една болест, понякога губят седмици, месеци, години, а тук — всичко става само за минути. Аз пресметнах, че ако тя се занимава с един пациент петнайсет минути и се вземат само 250 000 рубли^[1] (макар че другите лечители вземат и повече), то за един час се получават един милион рубли…

Струва ми се, че в главата ми се оформи добър бизнесплан. Реших да уточня някои детайли и попитах Анастасия:

— Значи, ти можеш да изгониш всякакви болести от човека?

— Да — отговори Анастасия. — Мисля, че всички.

— Колко време ти е необходимо за един човек?

— Понякога твърде много.

— Много — колко много?

— Веднъж ми се наложи да изразходвам повече от десет минути.

— Десет минути — дребна работа, хората губят години, за да се излекуват.

— Десет минути е твърде много, като се има предвид, че ми е необходимо време за концентрация и за спиране на процеса на осмисляне…

— Нищо страшно няма, осмислянето ще почака. Ти и така много знаеш. Анастасия, аз измислих нещо.

— Какво измисли?

— Ще те взема с мен. Ще ти наема хубав офис в някой голям град, ще ти направя реклама. Ти ще лекуваш хората. Ще им бъдеш много полезна, а ние ще имаме добри приходи.

— Но аз и така понякога лекувам хората. Когато моделирам различни ситуации с хората от вилите, за да им помогна да осмислят обкръжаващия ги растителен свят, тогава моят Лъч изгонва болестите им — само че аз се старая да не бъдат всичките…

— Но те не знаят, че именно ти го правиш, на теб никой не ти плаща и дори „благодаря“ не ти казват! Ти нищо не получаваш за тази работа.

— Получавам.

— Какво?

— Става ми радостно.

— Е, добре. Нека да ти бъде радостно и приятно, но да има и печалба за фирмата.

— А ако някой човек няма пари, за да си плати за лечението?

— Абе, защо все влизаш в дребнави подробности. Не е твоя работа да се занимаваш с това. Ще имаш секретарки, администратор. Трябва да мислиш за лечението, да се усъвършенстваш, да посещаваш семинари, да обменяш опит. Ти самата разбираш ли как работи твоят метод, твоят Лъч, какви механизми са задействани?

— Разбирам. Този метод и във вашия свят е известен. Лекарите и учените знаят за него или поне усещат благотворното му въздействие. В болниците се стараят да разговарят с болните окуражително, за да им повдигнат настроението. Лекарите отдавна са забелязали, че ако човекът е в депресия, болестта трудно се лекува, лекарствата не помагат, а ако се отнесеш към човека с любов, болестта по-бързо отстъпва.

— Тогава защо никой не се стреми да разбере това и да развие този метод на лечение до тази степен, която ти притежаваш?

— Много от учените се стремят да го разберат. Народните лечители също използват този метод и донякъде успяват. По този начин Иисус Христос и светците са изцелявали хората. В Библията много се говори за любовта, защото това е чувство, което влияе благотворно на човека. То е по-силно от всичко.

— Защо у лечителите и лекарите любовта е тъй оскъдна, а при теб тя идва естествено и е изобилна?

— Защото те живеят във вашия свят и на тях им се случва, както и на всички във вашия свят, да се поддават на пагубни чувства.

— Какви са тези пагубни чувства, какво общо имат те?

— Пагубните чувства — това са злобата, омразата, раздразнението, ревността, завистта… и други. Те и всички подобни на тях правят човека по-слаб.

— Ти, Анастасия, често ли се ядосваш?

— Аз никога не се ядосвам.

— Добре. Не е важно вследствие на какво се получава този ефект важен е крайният резултат и каква полза може да бъде извлечена от него. Кажи ми, съгласна ли си да тръгнеш с мен и да лекуваш хората?

— Домът ми и родното ми място са тук. И само тук мога да изпълнявам своето предназначение. Нищо не дава повече сили на човека от родното му място, от родителите — от сътвореното от тях Пространство на Любовта. Да лекувам хората, да ги избавям от физически недъзи аз мога и от разстояние, с помощта на моя Лъч.

— Е, добре. Не искаш да заминаваш, тогава лекувай от разстояние. С теб ще се договорим на кое място да идват желаещите да се лекуват. Те ще си плащат, а ти ще ги лекуваш по график. Съгласна ли си с това?

— Владимире, разбирам, че ти искаш да имаш много пари. Ще ги имаш, ще ти помогна. Само че не бива да го правим по този начин. Във вашия свят вземат пари за лечение, иначе няма как. Но аз по-добре ще го правя без пари. И освен това не мога да лекувам всички, защото още не съм разбрала в кои случаи изцелението носи полза и в кои — вреда. Но ще се постарая да осъзная, да разбера това. И само когато го проумея…

— Какви са тези глупости? Как излекуването, лечението може да бъде вредно? Или ти имаш предвид вредата за теб?

— Премахването на физическите страдания често вреди на самия излекуван.

— Анастасия, твоите мъдрувания са преобърнали представите ти за добро и зло. Във всички времена лекарите са били почитани от обществото, макар че не са работили без пари. Ако ти се позоваваш на Библията, то в нея това не се порицава. Така че изхвърли от главата си съмненията. Да излекуваш човека — това винаги е добро!

— Разбираш ли, аз съм виждала… Дядо ми е дал пример каква вреда може да нанесе излекуването, когато то не е обмислено, когато в изцелението не участва болният…

— Някаква своеобразна философия имате тук. Аз ти предлагам съвместна работа, какво общо имат примерите?