Владимир Мегре
Звънтящият кедър (27)

Защо никой не вижда Бога

Анастасия ми каза, когато разговарях с нея в тайгата, че никой не вижда Бога, защото мислите Му работят с голяма скорост и плътност. А аз си мисля: защо Той не ги забавя, за да могат хората да Го видят?

Старецът вдигна бастунчето си и посочи минаващия велосипедист:

— Гледай, Владимире. Колелото на велосипеда се върти. В колелото има спици, но ти не ги виждаш. Има ги, ти го знаеш, но скоростта на въртенето не ти позволява да ги видиш. Или — казано по друг начин — скоростта на твоята мисъл, твоето зрително възприятие не ти позволява да ги виждаш. Ако велосипедистът кара по-бавно, ти ще видиш спиците на колелото размазани. Ако той спре, ти ще ги видиш съвсем ясно, но тогава самият велосипедист ще падне! Той няма да достигне целта си, тъй като е спрял движението си. И заради какво? За да можеш ти да видиш, че ги има? Това какво ще ти даде? Какво ще се промени в теб? Покрай теб?

Ти твърдо ще знаеш за съществуването им. И само това. Велосипедистът може да стане и да продължи своя маршрут, но другите също искат да видят спиците — и той отново и отново ще трябва да спира и да пада. И за какво?

— Ами, за да го видиш поне веднъж.

— И какво ще видиш? Нали падналият на земята велосипедист няма да бъде вече велосипедист? Ще трябва да си представяш, че той е бил такъв.

Бог, ако измени скоростта на мисълта си, вече няма да е Бог. Не е ли по-добре ти да се научиш да ускоряваш мисълта си? Когато разговаряш и твоят събеседник бавно съобразява, нима това не те дразни? Нима не е мъчително да забавяш скоростта на своята мисъл, да се нагаждаш към него?

— Да, вярно, ако се нагаждаш към глупак, глупак можеш да станеш.

— Ето и Бог, за да го видим, трябва да забавя мисълта си до нашето ниво, да стане подобен на нас. Но и когато Го прави, изпраща Синовете Си. Тълпата, взирайки се в тях, крещи: „Ти не си Бог, не си Божият Син, ти си самозванец. Или направи чудо, или ще бъдеш разпнат на кръста!“

— А защо Божият Син да не извърши чудо?… Поне за да се отърве от невярващите — за да не го разпънат на кръста.

— Чудесата не убеждават невярващите, а ги изкушават. А самите чудотворци са били изгаряни, на клада и при това невежите са викали: „Да изгорим изчадието на дявола!“ Погледни наоколо колко чудеса са направени от Бога, несметно количество — слънцето изгрява, а през нощта има луна, и буболечката в тревата също е чудо, и дървото…

Ето, ние с теб си седим под дървото… Кой може да измисли по-съвършен механизъм от това дърво? Това са трохички от Неговата мисъл — материализиращи, живи, пълзящи в краката ни, летящи над главите ни в синевата, пеещи за нас, лъчите на слънцето галят нашето тяло. Те са Негови, те са наоколо, те са за нас! Но колцина са способните не само да видят, но и да ги почувстват, да осъзнаят? И нека да не ги усъвършенстват, нека само да ги ползват, но да не развалят, да не унищожават чудесните живи творения. А що се отнася до Неговите Синове, те имат една мисия — да повишават чрез Словото човешкото съзнание, да забавят мислите си и да рискуват да останат неразбрани.

— Обаче Анастасия подчертаваше, че не е достатъчно само да говориш, за да се повиши човешкото съзнание до по-високо равнище. Аз също си мисля: безброй думи е изприказвало човечеството — и какво? Наоколо толкова много нещастни съдби, а може да се случи и катастрофа със Земята!

— Прав си. Когато думите не идват от Душата, когато са разкъсани свързващите ги с Душата нишки, думите са празни, безобразни, безлични. Внучката ни Настенка е способна да твори образи не само от всяка дума, но и от звука на всяка буква. Днес Учителите, Неговите Синове, които са въплътени на Земята, ще придобият такава сила, че човешкият Дух ще възсияе неизбежно над тъмнината:

— „Синове“, „Учители“? Къде са те? Способностите ги има само тя.

— Тя ще ги раздаде — и вече дори ги раздава. Гледай, ти можа книга да напишеш, читателите засипаха света със стихове и зазвучаха нови песни. Нали си чул новите песни?

— Да, чувах ги.

— И Това ще бъде преумножено многократно от духовните учители, щом се докоснат до книгата. И там, където за теб има само думи, те ще почувстват живите образи и силата им ще се увеличи.

— „Те“ ще почувстват, а аз? Аз какво, да не съм безчувствен? Защо тогава тя разговаря с мен, а не с тях?

— Ти не можеш да изопачиш чутото и няма опасност да добавиш нещо от себе си. На чист лист писмото се пише по-добре. Но дори и при теб мисълта ще се ускори.

— Добре, нека и при мен се ускорява, за да не изоставам от другите. Изглежда, че всичко, което казвате, е така. Ето при нас в Русия лидерът на една духовна общност (последователите му го смятат за свой духовен учител) каза на последователите си: „Четете книгата за Анастасия, тя ще ви запали.“ И много от тях купиха книгата.

— Така, значи той е разбрал, усетил е, затова и помага на Анастасия и на теб. А ти благодари ли му за помощта?

— Аз не съм се срещал с него.

— „Благодаря“ може да се каже и с Душата.

— Какво, безгласно, така ли? Кой ще го чуе?

— Чуващият с Душата си, ще чуе.

— Тук има още един нюанс. За книгата той каза добри неща, за Анастасия също, а мен ме нарече „неподходящ мъж“… „Анастасия не била срещнала истински мъж“ — каза той. Аз чух това по телевизора, после го четох във вестника.

— А ти за какъв се мислиш, за съвършен ли?

— Е, за съвършен може би не се смятам…

— Тогава защо се обиждаш? Ти се стреми да станеш такъв. Внучката ни ще ти помогне. Във висините могат да се издигнат тези, чиято Любов е способна да ги издигне. Не на всички е отсъдено да помислят дори за това. Скоростта на творческата мисъл трябва да бъде необикновена.

— А вашата мисъл с каква скорост работи? Не ви ли е мъчително да разговаряте с мен?

— У всички хора, които живеят като нас, скоростта на мисълта е значително по-голяма от тази на хората от технократичния свят. Нашата мисъл не се затормозява с постоянни грижи за дрехи, за храна и за още много други неща. Не ми е мъчително да говоря с теб, поради Любовта на моята внучка към теб. Тя така пожела. И аз се радвам да направя нещо за нея.

— А при Анастасия каква е скоростта на мисълта –нтакава, каквато при вас и баща ви ли?

— При Анастасия тя е по-бърза.

— Колко? В какво съотношение? Това, което тя обмисля, да кажем, за десет минути, на вас колко минути ще ви трябват?

— За да осмислим това, което тя прави за секунди, са ни необходими няколко месеца. Затова понякога тя ни се струва алогична. Затова тя е и самотна. Затова не можем съществено да й помогнем — не разбираме веднага смисъла на действията й. Баща ми съвсем престана да разговаря — все се опитва да достигне нейната скорост, за да й помогне. И мен ме принуждава, но аз много обичам моята внучка и просто повярвах, че тя прави всичко правилно, затова изпълнявам с удоволствие, ако поиска нещо. Ето, и при теб дойдох.

— Но как тогава Анастасия е разговаряла с мен цели три дни?

— Ние също се чудихме как. Едвам не полудяхме. Съвсем скоро разбрахме. Говорейки с теб, тя не е забавяла мисълта си, а обратно, ускорявала я е — трансформирала я е в образи. Сега те (като при вашите компютърни програми) ще се разкриват пред теб и пред тези, които ще четат книгата. И като се разкриват, ще ускоряват скокообразно движението на човешката мисъл, ще я приближават към Бога. Когато разбрахме това, решихме, че тя е създала нов закон във Вселената. Сега е ясно, тя се е възползвала от непознатите ни по-рано възможности на чистата и искрена Любов. Любовта така и си остана тайната на Твореца. Ето, че Настя откри още една от нейните велики възможности и сили.

— А скоростта на нейната мисъл позволява ли й да види Бога?

— Едва ли, нали и тя е от плът. Бог също е в материята, но само наполовина. И Неговото тяло — това са всички хора на Земята! Анастасия, като малка частица от това тяло, понякога схваща нещо. Възможно е, когато достигне невероятна скорост на мисленето, тя да Го усеща повече, отколкото другите, но това става с нея за кратки мигове.

— И какво й дава това?

— Истината, същността на Битието, разширено съзнание, което мъдреците постигат за цял един живот, предавайки един на друг ученията си, като ги усъвършенстват. А тя го постига за един миг!

— И тя има знанията на ламите от Изтока, мъдростта на Буда и Христа, на йога? Тя ги владее, така ли?

— Тя знае. Знае повече, отколкото е казано в достигналите до вас трактати. Но ги смята за недостатъчни, щом няма хармония между всички хора днес на Земята и щом продължава движението към катастрофата.

Ето затова тя строи своите немислими комбинации. Казва: „Стига са учили хората с наставления, стига са ги плашили с ябълката на Адам и Ева! Трябва да им се даде да почувстват — именно да почувстват — онова, което Човекът е усещал по-рано — какво е можел Той и кой е Той.“

— Значи, вие вярвате, че тя действително може да направи нещо добро за всички хора? Ако това е така, кога ще започне доброто?

— То вече е започнало. Сега-засега това са само малки кълнове, но това е засега.

— Къде са те? Как може човек да ги види, да ги почувства?

— Попитай тези, които четат книгата — те са в тях. Тя предизвиква светли чувства у много хора. Това вече не може да се отрича, много хора ще го потвърдят. Нали тя успя да овладее знаците! Невероятно, но успя. Ами ти, Владимире, помисли ли кой беше и кой стана? В теб се разгърна програма от образи; и в хората вече работи Душата й. Светът във вас започва да се променя, а това променя и външния свят. Ние не можем докрай да проумеем как това й се удава. Което е на повърхността и е явно — това човек може да разбере, но онова, което й помага да осъществи нещата в действителност, остава загадка.

Можем, разбира се, усилено да се опитваме да я разгадаем, но не ни се иска да се отвличаме с разсъждения от зараждащата се прекрасна реалност. На прекрасното разсъмване на деня трябва да се любуваме. Когато започнем да се чудим защо става така, получава се ровене в подробностите вместо очарование. Това не довежда до нищо, и нищо не променя.

— Гледай ти, колко необикновено и сложно е всичко. Аз все пак си мислех, че Анастасия е просто една отшелница — необикновено добра, хубава и малко наивна.

— Нали ти казвам, недей да ровиш, не си задръствай главата, ако ти е сложно. Нека тя да си остане за теб красива, добра отшелница, щом такава си я видял. Другите ще видят друго. На теб ти е дадено това, което ти е дадено. Друго нещо твоето съзнание сега няма да побере и това е добре. Опитай се само, ако можеш, да се любуваш на зазоряването. Това сега е най-важното.